Коркоран се обърна към Форд с подигравателна усмивка:
— Джордж е ужасен сноб на тема вино — отбеляза тя и напълни щедро чашата му, после доля и в своята. Вдигна я и каза: — Добре дошъл на Червеното плато. Ужасно място.
— Защо?
— Донесох и котката си — не можех да понеса да се разделя с нея. Два дни, след като пристигнахме, чух някакъв вой и видях как един койот я отмъква.
— Ужасно.
— Навсякъде е пълно с тези мръсни дебнещи животни. Освен това има тарантули, скорпиони, мечки, рисове, бодливи прасета, скунксове, гърмящи змии и паяци „черна вдовица“. — Явно произнасянето на тези думи й доставяше удоволствие. — Мразя това място — с наслада заяви тя.
Форд се усмихна с нещо, което се надяваше да прилича на смущение, и зададе най-тъпия въпрос, за който успя да се сети:
— Е, ами какво би трябвало да прави Изабела? Аз съм само антрополог…
— На теория е доста просто. Изабела сблъсква елементарни частици една с друга почти със скоростта на светлината, за да пресъздаде енергийните условия по време на Големия взрив. Прилича на състезание по унищожение. Два отделни лъча с частици се ускоряват в противоположни посоки в голяма кръгла тръба с диаметър седемдесет и пет километра. Частиците се въртят все по-бързо и по-бързо по окръжността, докато стигнат 99,99 процента от скоростта на светлината в противоположни посоки. Забавлението започва, когато ги засрещнем в директен сблъсък. Така пресъздаваме мощта на Големия взрив.
— Какви частици сблъсквате?
— Материя и антиматерия — протони и антипротони. Когато се сблъскат… бум! E=mc2. Внезапният прилив на енергия създава пръски от всякакви различни частици. Тези пръски се улавят от детекторите, а ние разбираме какви са те и как са създадени.
— Откъде вземате антиматерията?
— Поръчваме я по пощата от Вашингтон.
— Аз пък си мислех, че там имат само черни дупки — усмихна се Форд.
— Ако трябва да отговоря сериозно, сами си създаваме антиматерия, като обстрелваме златна пластина с алфа частици. Събираме антипротоните във вторичен пръстен, а след това в нужния момент захранваме с тях основния пръстен.
— И къде участва космологията във всичко това? — попита Форд.
— Тук съм, за да проучвам тъмните неща! — театрално завъртя очи тя. — Тъмната материя и тъмната енергия. Още малко вино?
— Звучи страшничко.
Тя се засмя. Той наблюдаваше как зелените й очи го оглеждат преценяващо и открито и се запита на колко ли години е Мелиса. На трийсет и три? На трийсет и четири?
— Преди около трийсет години астрономите започват да проумяват, че по-голямата част от материята във вселената не е обичайното нещо, което можеш да пипнеш и да видиш. Нарекли я тъмна материя. Изглежда, че тъмната материя е навсякъде около нас, невидима е, минава неусетно през нас като призрачна вселена. Галактиките се намират в средата на огромни езера от тъмна материя. Не знаем какво представлява, защо съществува или откъде се е появила. Тъй като тъмната материя би трябвало да е била създадена заедно с обикновената материя по време на Големия взрив, аз се надявам да използвам Изабела, за да направя малко тъмна материя.
— А тъмната енергия?
— Прекрасно зловещо нещо. През 1999 г. космолозите откриват, че някакво непознато енергийно поле кара вселената да се разширява все по-бързо и по-бързо, да се раздува като гигантски балон. Назовават я тъмна енергия. Никой няма ни най-малка представа какво представлява и откъде се е появила. Като че ли е злонамерена.
Волконски изсумтя от отсрещната страна на масата, а гласът му прозвуча пронизително:
— Злонамерена ли? Вселената е безразлична. Не дава и пет пари за нас.
— Истината е — заяви Коркоран, — че в крайна сметка тъмната енергия ще унищожи вселената — по време на Големия срив.
— Големия срив ли? — До този момент Форд само се преструваше на неосведомен, но Големият срив наистина бе новост за него.
— Това е най-новата теория за съдбата на вселената. Съвсем скоро разширяването на вселената ще стане толкова бързо, че галактиките ще се разкъсат, а след тях и звездите, планетите, вие и аз — дори атомите ще се разкъсат. Всичко ще изчезне — пуф! Съществуването ще приключи. Писах статия по този въпрос за Уикипедия. Погледнете там.
Тя отново отпи от чашата си, а Форд забеляза, че не само Коркоран се наслаждава на виното. Разговорът около тях бе станал по-шумен, а половин дузина бутилки вече бяха празни.
— Съвсем скоро ли казахте?
— След не повече от двайсет — двайсет и пет милиарда години.
— „Скоро“ зависи от гледната точка — заяви Волконски с груб смях.
— Ние, космолозите, сме възприели далечната перспектива — каза Коркоран.
— А ние, компютърните специалисти — близката. На милисекунди.
— Милисекунди ли? — подигравателно попита Тибодо. — В квантовата електродинамика аз работя с фемтосекунди.
Хейзълиъс излезе от кухнята, понесъл поднос, отрупан с печено филе. Постави го на масата под съпровода от одобрителни възгласи.
Зад него се появи Кейт Мърсър с купа бифтеци. Без да погледне към Форд, тя я остави и отново изчезна в кухнята.
Каквото и да си бе представял Форд, то не можеше да го подготви за първата им среща, откакто бяха скъсали. На трийсет и пет тя беше още по-красива, отколкото беше на двайсет и три — само че дългият и непокорен водопад от черна коса сега бе оформен в къса и изискана прическа. Небрежната студентка в джинси и прекалено големи за нея мъжки ризи бе пораснала. За последен път я бе видял преди дванайсет години, но сякаш бяха минали само няколко дни.
Усети как някой го побутна, обърна се и видя, че Коркоран му подава подноса.
— Надявам се, че не си вегетарианец, Уайман.
— Ни най-малко.
Избра си почти сурово парче месо и подаде подноса нататък, като се стараеше да изглежда спокоен. Появата на Кейт го бе извадила от релси.
— Не си мисли, че се храним така всяка вечер — каза тя. — Пристигането ти е специален повод.
Някой почука чаша с лъжичка и Хейзълиъс се изправи, вдигнал чашата си. Разговорите секнаха.
— Подготвих си кратък приветствен тост… — огледа се той наоколо. — Къде е нашата помощник- ръководителка?
Вратата на кухнята се отвори, Кейт изхвръкна оттам и бързо седна до Форд, вперила поглед в масата отпред.
— Та както казах, искам да вдигна тост за добре дошъл на най-новия член на екипа ни — Уайман Форд.
Форд гледаше към Хейзълиъс, докато попиваше крехкото присъствие на Кейт до себе си, топлотата на тялото й, аромата й.
— Както повечето от вас знаят, Уайман е антрополог и полето на неговите проучвания е човешката природа — много по-сложна тема от всичко, над което работим ние. — Вдигна чашата си. — С нетърпение очаквам да те опозная, Уайман. Много, много сърдечно добре дошъл от всички нас.
Разнесоха се аплодисменти.
— А сега, преди да седна, искам да кажа няколко думи за разочарованието от снощи… — Той направи пауза. — Участваме в една борба, която се води, откакто човекът за пръв път е вдигнал очи към звездите и се е запитал какво представляват. Търсенето на истината е най-великият човешки стремеж. От откриването на огъня до откриването на кварка това е същността на човешката природа. Ние — четиринайсетте човека тук — сме истинските наследници на Прометей, който открадва огъня от боговете и го дава на
