човечеството. — Отново направи театрална пауза. — Знаете какво се случва с Прометей. За наказание боговете завинаги го приковават към една скала. Всеки ден се спуска орел, който разкъсва гърдите му и изкълвава черния му дроб. Само че тъй като е безсмъртен, Прометей не може да умре и е принуден вечно да понася това мъчение.
Стаята беше толкова притихнала, че Форд чуваше пращенето на огъня в камината.
— Търсенето на истината е трудно, много трудно, както установихме. — Хейзълиъс вдигна чашата си. — За наследниците на Прометей.
Всички тържествено отпиха след тоста.
— Следващата проба ще започне в сряда по обед. Дотогава искам всеки от вас да съсредоточи всяка фибра от тялото си над предстоящата задача.
Той седна. Хората взеха приборите си и постепенно възобновиха разговорите.
Когато гласовете станаха достатъчно силни, Форд каза:
— Здравей, Кейт.
— Здравей, Уайман. — Погледът й беше предпазлив. — Това най-малкото е изненада.
— Изглеждаш много добре.
— Благодаря.
— Помощник-ръководител — това е доста голямо постижение.
Чувстваше се като воайор, който чете досието й. Само че не можеше да престане — беше силно заинтригуван. Откакто се бяха разделили, животът й не бе лесен.
— А какво стана с кариерата ти в ЦРУ?
— Напуснах.
— И сега си антрополог?
— Да.
Само това си казаха. Гласът й, мелодичното му звучене, произношението, в което се долавяше съвсем слабо фъфлене, му въздействаха още по-силно от вида й. Бързо се понесе в потока на спомените. Реакцията му беше абсурдна — бяха се разделили преди много години. Оттогава беше имал половин дузина връзки и един брак. Раздялата им не беше красива — нищо от сорта на „ще си останем приятели“. Бяха си наговорили непростими неща.
Кейт се бе извърнала и разговаряше с друг. Той отпи от виното си, потънал в мисли. Върна се към първата им среща в МИТ. Рано един следобед той си търсеше тихо кътче за четене в задната част на инженерната библиотека „Баркър“, когато забеляза една жена да спи под масата — не беше необичайна гледка. Беше положила дясната си буза върху ръката, а другата й ръка лежеше над ризата. Дългата й лъскава коса се бе разпиляла по килима. Беше слаба и хубава, с деликатните и изискани черти, каквито често имат хората с двойно азиатско-европеидно потекло. Приличаше на заспала газела. Светлата трапчинка в основата на извитата й шия до ключицата му се стори най-еротичното нещо, което беше виждал. Погледът му се плъзна по нея, безсрамно попивайки всяка еротична подробност от спящото й тяло. Не бе в състояние да помръдне. Просто гледаше.
На бузата и кацна муха. Главата й потръпна, а махагоновите й очи се отвориха и се впериха в него. Това го взриви.
Тя се изчерви и непохватно изпълзя изпод масата.
— Какъв ти е проблемът?
Той измърмори нещо в смисъл, че е искал да се увери, че тя е добре.
Тя омекна, чувствайки се неловко.
— Сигурно съм изглеждала нелепо, просната на пода. Обикновено по това време няма никого. Мога да спя десетина минути и след това се събуждам освежена.
Той отново я увери, че просто иска да е сигурен, че е добре. Тя подметна някакъв коментар, че има нужда от двойно еспресо, преди да залегне над книгите. Форд каза, че и той би пийнал едно кафе — и това бе първата им среща.
Бяха толкова различни. И това беше част от очарованието. Тя беше от работническо семейство в малко градче, а той — от елита на големия град. Тя харесваше Блонди, а той — Бах. Понякога тя пушеше марихуана, което според него бе донякъде скандално. Той беше католик, а тя разпалена атеистка. Той се владееше, а тя бе непредсказуема, спонтанна и дори дива. На втората им среща Кейт направи първата крачка. Отгоре на всичко, се оказа блестяща студентка — вероятно дори гениална. Беше толкова умна, че това едновременно го плашеше и възбуждаше. Дори извън физиката, тя изпитваше неистов стремеж към проумяването на човешката природа. Беше фанатичка, изпитваше дълбоко възмущение заради несправедливостта на света, подписваше петиции, участваше в походи, пишеше писма до редакторите на различни издания. Той си спомняше споровете им за религия и политика, които траеха до късно посред нощ, и колко удивен бе останал от прозренията й за човешката природа въпреки суровата емоционалност на възгледите й.
Решението му да започне работа в ЦРУ сложи край на връзката им. Според нея човек или е от добрите, или не е. ЦРУ определено беше от „лошите“. Тя го наричаше Централа за разруха и унищожение — при това, когато беше учтива.
— Е, Уайман, защо се отказа? — попита Кейт.
— Моля? — върна се в настоящето Уайман.
— Защо прекъсна кариерата си в ЦРУ?
Искаше му се да може да се накара да каже: „Защото взривиха колата на жена ми, докато работехме под прикритие.“
— Не се получи — вяло отвърна той.
— Разбирам. Прекалено ли е… да се надявам, че си променил възгледите си?
„А прекалено ли е да се надявам, че ти си променила своите?“, помисли си Форд, но подмина тази мисъл. Беше точно в неин стил — да удари точно в целта на каквато и да е цена. Обичаше тази нейна черта и я ненавиждаше.
— Вечерята изглежда прекрасно — каза той в опит да поддържа спокоен разговор. — Доколкото си спомням, беше царица на микровълновата.
— Напълнявам от полуфабрикатите.
Отново настана мълчание.
Форд усети как някой го ръга в ребрата от другата страна. Мелиса Коркоран държеше бутилка и предложи да му долее. Беше поруменяла.
— Пържолите са прекрасни — каза тя. — Браво на теб, Кейт.
— Благодаря.
— Недопечени, точно както ги обичам. Ей — посочи тя към чинията на Форд, — не си докоснал храната!
Форд си взе една хапка, но беше изгубил апетит.
— Хващам се на бас, че Кейт ти е разказвала за струнната теория. Много хубаво нещо, макар да е просто спекулация.
— Не е като тъмната енергия — каза Кейт с леко заядлив тон.
Форд веднага усети, че взаимоотношенията на двете си имат история.
— Тъмната енергия — хладно подхвана Коркоран, — е открита експериментално. Чрез наблюдения. Проблемът при струнната теория е обратен — тя съществува само в няколко уравнения, но няма проверими чрез опити предсказания. Това всъщност не е наука.
Волконски се наведе през масата и Форд долови застоялия мирис на тютюн.
— Тъмна енергия, струни, пфу! На кого му пука? Искам да разбера с какво се занимава един антрополог.
Форд посрещна с облекчение смяната на темата.
— Отиваме да живеем при някое откъснато от света племе и задаваме на хората много глупави въпроси.
— Ха, ха! — възкликна Волконски. — Сигурно си чул, че червенокожите се канят да дойдат на Червеното плато. Надявам се да не ни скалпират! — нададе индиански вик и се огледа в търсене на одобрение.
— Не е смешно — кисело каза Коркоран.
