Индианецът просто си стоеше.
— Откъде взе парите за алкохола?
Лоренцо вдигна ръка и после тежко я отпусна.
— Попитах те нещо.
— Един тип ми дължеше — дрезгаво прозвуча гласът му.
— Така ли? Какъв тип?
— Не му знам името.
— Не му знаеш името — повтори Еди.
Лоренцо направи още един вял опит да го заобиколи, но Еди му попречи. Усети, че ръцете му треперят.
— По една случайност знам откъде си взел парите. Откраднал си ги. От даренията.
— Нищо подобно.
— Откраднал си ги и още как. Повече от петдесет долара.
— Глупости.
— Не ругай, Лоренцо. Видях те да ги взимаш. — Изрече лъжата още преди да си даде сметка. Обаче нямаше значение. Все едно наистина го бе видял — вината бе изписана по цялото му лице.
Лоренцо не продума.
— Петдесет долара, от които тази мисия отчаяно се нуждае. Само че ти ги открадна не просто от мисията. И не просто от мен. Откраднал си ги от Бога!
Никакъв отговор.
— Как според теб ще реагира Бог? Помисли ли за това, докато взимаше парите, Лоренцо? „И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой луд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.“
Лоренцо рязко се извърна и тръгна в противоположната посока, обратно към градчето. Еди се метна напред и стисна рамото на ризата му. Лоренцо освободи рамото си и продължи да върви. Изведнъж зави и тръгна към караваната.
— Къде отиваш? — кресна Еди. — Не влизай там!
Лоренцо хлътна вътре. Еди се втурна подире му и спря на вратата.
— Излизай! — Поколеба се да го последва вътре, защото се боеше онзи да не го нападне. — Ти си крадец! — провикна се той към вътрешността. — Ето това си! Най-обикновен крадец. Веднага излез от дома ми! Ще повикам полицията!
Откъм кухнята се разнесе трясък — чекмеджето с прибори бе хвърлено на пода.
— Ще платиш повредите! До последния цент!
Още един трясък, още счупена посуда. На Еди отчаяно му се искаше да влезе вътре, но се страхуваше. Индианецът поне беше в кухнята, а не в спалнята отзад, където се намираше компютърът му.
— Излез от там, пияницо! Боклук такъв! В Божиите очи ти си леке! Ще съобщя на надзорника ти и ще те върнат в затвора! Гарантирам ти!
Неочаквано Лоренцо се появи на входа с дълъг нож за хляб в ръка.
Еди отстъпи назад, далеч от верандата.
— Лоренцо, не!
Лоренцо застана на верандата несигурно, размахвайки ножа и примигвайки на светлината на залязващото слънце. Не пристъпи напред.
— Хвърли ножа, Лоренцо. Хвърли го.
Ръката му се спусна.
— Веднага го хвърли. — Еди видя, че хватката около дръжката на ножа се отпуска. — Пусни го, иначе Исус ще те накаже.
Внезапно в гърлото на Лоренцо заклокочи гняв.
— Ще го мушна на твоя Исус ей така, право в задника! — размаха той ножа във въздуха толкова неистово, че едва не изгуби равновесие.
Еди политна назад, а думите го блъснаха като ритник в стомаха.
— Как… се осмеляваш… да богохулстваш… за Спасителя? Ти, болно… зло копеле!… Ще гориш в ада, Сатана! Ти…! — Пискливият глас на Еди секна в пристъп на истерия.
От гърлото на Лоренцо изригна хриплив и груб смях. Той размаха ножа ухилен, сякаш се наслаждаваше на ужаса на Еди.
— Точно така, право в задника!
— Ще гориш в ада! — провикна се Еди в пристъп на смелост. — Ще молиш Исус да навлажни пресъхналите ти устни, но той няма да те чува. Защото си отрепка. Боклук и отрепка!
— Право в задника — изплю се Лоренцо.
— Бог ще те порази, така да знаеш. Ще те накаже и ще те прокълне, богохулнико! Ти открадна от него, мръсен индиански крадец!
Лоренцо се хвърли към Еди. Обаче проповедникът беше дребен и бърз, затова докато ножът се носеше към него в широка и неефикасна дъга, Еди скокна настрани и хвана ръката на Лоренцо с двете си ръце. Индианецът се опита да се освободи и да насочи ножа отново към Еди, но той го стискаше с две ръце като териер, извиваше и извърташе ръката му и се опитваше да го накара да пусне ножа.
Лоренцо изръмжа и се напрегна, само че нямаше сила, защото беше пиян. Ръката му внезапно се отпусна и Еди продължи да я стиска.
— Пусни ножа.
Лоренцо стоеше несигурно. Еди съгледа удобна възможност, блъсна Лоренцо с рамо, завъртя го настрани и грабна ножа. Само че изгуби равновесие и падна заднишком, а Лоренцо се стовари върху гърдите му. Докато Лоренцо падаше обаче, Еди успя да стисне дръжката на ножа. Лоренцо падна върху него и острието разряза сърцето му. Еди усети как топлата кръв плисва по ръцете му, с вик пусна ножа и се измъкна изпод тялото на индианеца. Ножът стърчеше от гърдите на Лоренцо точно над сърцето му.
— Не!
Колкото е да е невероятно, Лоренцо се изправи на крака с щръкнала от гърдите му дръжка. Залитна назад и с последно усилие стисна с две ръце дръжката. Лоренцо постоя така за момент, вкопчен за ножа, мъчейки се да го измъкне с бързо гаснещите си сили и вперил поглед в Еди с напълно безизразно лице и помътен поглед. Политна напред, строполи се тежко в пясъка, а от силата на удара върхът на ножа се показа от гърба му.
Еди гледаше ококорен, а устата му не спираше да бърбори. Видя как под проснатото възнак тяло бързо се събира локва кръв, която напоява жадната земя и оставя подобни на желе съсиреци на повърхността.
Първата мисъл на Еди беше: няма да стана пак жертва.
Слънцето отдавна бе залязло и във въздуха вече се усещаше хлад, когато Еди привърши с изкопа. Пясъкът беше сух и мек и той бе издълбал дълбока яма — много дълбока.
Спря, едновременно плувнал в пот и разтреперан. Изпълзя от дупката, издърпа стълбата, опря стъпалото си на тялото и го търкулна вътре. Трупът се приземи с влажно тупване.
Действайки много внимателно, изгреба всичкия окървавен пясък в дупката, като копаеше толкова дълбоко, колкото е нужно, без да пропуска нито една песъчинка. После свали всичките си дрехи и ги хвърли вътре. След това вътре полетя кървавата кофа, в която си бе измил ръцете, последвана от кърпата, с която се беше избърсал.
Застана чисто гол и разтреперан на ръба на тъмната дупка. Да каже ли молитва? Само че богохулникът не заслужаваше никаква молитва — пък и какво можеше да помогне молитвата на човек, който вече се гърчи и пищи в пламъците на ада? Еди му бе казал, че Бог ще го накаже и само петнайсет секунди по-късно Бог направи точно това. Господ насочи ръката на богохулника срещу самия него. Еди го бе видял с очите си — беше видял чудото. Бог беше там, на негова страна.
Все още гол, Еди зарина дупката, лопата след лопата, като се трудеше усърдно, за да запази топлината на тялото си. Приключи в полунощ. Заличи доказателствата за стореното, прибра инструментите и влезе в караваната.
