— Глупости. Виждаш ли там горе? — Посочи с кльощавата си ръка Беченти неопределено нагоре в долината и жестът разкри татуировката му. — Там на онези скали има руини. Гробове. Вие скверните гробовете на предците ни.
Камерата отново беше включена.
— Вашият отговор, господин Форд? — попита репортерът и отново навря микрофона в лицето му.
Форд се въздържа да изтъкне, че това са останки от анасази.
— Ако ни помогнат да определим къде точно са били гробовете, бихме могли да ги защитим…
— Навсякъде са! Навсякъде! И духовете на мъртвите са нещастни и бродят. Ще се случи нещо лошо. Усещам го! Вие не го ли усещате? — огледа се Беченти. — Усещате ли го?
Кимвания, мърморене.
— Чинди са навсякъде, ходещите кожи, призраците. Още откакто „Пийбоди Коул“ извади душата на Червеното плато, това е много лошо място.
— Лошо място — повториха хората.
— Поредният пример как белият човек идва и завзема земите на индианците. Ето това е. Прав ли съм?
По-силни възгласи, кимвания в знак на съгласие.
— Уили, имаш пълното право да се чувстваш по този начин — каза Форд. — Но нека да кажа в наша защита, че част от проблема се крие във факта, че племенното правителство на навахо е сключило тази сделка, без да се посъветва с местните жители.
— Племенното правителство на навахо са шайка глупаци, наети от бледоликите, за да правят с тях сделки като едно време. Не сме имали племенно правителство, преди да дойдат бледоликите.
— Не можете да промените това. И аз не мога. Но можем да работим заедно, за да подобрим положението. Какво ще кажеш?
— Да, ето какъв е отговорът ми — майната ти! — Беченти се приближи заплашително. Форд не отстъпи и двамата застанаха един срещу друг. Беченти дишаше тежко, костеливият му гръден кош се повдигаше, мускулите на жилестата му ръка се стегнаха.
Форд остана спокоен и невъзмутим.
— Уили, на ваша страна съм.
— Не се дръж покровителствено с мен, бледолики! — Ръстът му беше около две трети от този на Форд и бе наполовина по-лек от него, но изглежда Уили беше готов всеки момент да замахне. Форд погледна към Бигей и от безизразното изражение на шамана заключи, че е решил да остави положението да се развива от само себе си.
Камерата продължаваше да снима.
Беченти махна с ръка над тревата.
— Виж това. Вие бледоликите ни отнехте платото и дълбаете хиляди метри надълбоко в скалите, за да напоявате шибаните си ниви, а леля ми Ема трябва да пътува четирийсет и пет километра в едната посока, за да наточи вода за внуците и за овцете си. Според теб още колко време ще мине, преди кладенците в Блу Гап или в Блекхорс да пресъхнат? Ами хантавирусът? Всеки знае, че тук никога не е имало хантавирус, докато нещо не се е случило във Форт Уингейт.
Неколцина ездачи се провикнаха в знак на съгласие със старата теория за заговора.
— Доколкото знаем, Изабела вече ни трови. Децата ни може всеки момент да започнат да измират. — Той бодна с прашния си пръст гърдите на Форд точно под гръдната кост. — И знаеш ли какъв ще станеш тогава, бледолики? Убиец.
— Да запазим спокойствие, Уили. Да се отнасяме с уважение и с мир.
— С уважение ли? С мир ли? Затова ли хората ви опожаряват хоганите и нивите ни? Затова ли изнасилвате жените ни? Затова ли ни изпращате на Дългия поход до Форд Съмнър — за да запазим мира и уважението?
Форд знаеше от Рама, че навахо все още говорят за Дългия поход от шейсетте години на деветнайсети век, макар че за останалата част от страната тези история беше отдавна отминала и забравена.
— Иска ми се да имаше начин Бог да промени историята — каза той по-прочувствено, отколкото възнамеряваше.
Евтин пистолет двайсет и втори калибър се появи в ръката на Уили от джоба на джинсите му. Форд се напрегна, готов да действа бързо.
Бигей тутакси се намеси.
— Дасуд, спри камерата — остро нареди той.
Репортерът се подчини.
— Уили, прибери пистолета.
— Майната ти, Нелсън. Тук съм за да се боря, не да говоря.
— Ще направим парилка в полето — тихо каза Бигей. — Ще прекараме тук цялата нощ и ще извършим мирни ритуали. Ще си върнем тази земя духовно посредством молитвите си. Сега е време за молитви и за размисъл, а не за сблъсъци.
— Мислех, че това е протест, а не скапан индиански танц — заяви Беченти, но въпреки това прибра пистолета в джоба на панталона си.
Бигей посочи към проводниците за високо напрежение, които се събираха в края на платото, на около осемстотин метра разстояние.
— Нашата борба не е срещу този човек, а ето с това.
Проводниците бръмчаха и пукаха, а звукът беше тих, но ясен.
— Май машината ви е включена — каза Бигей, като отново се обърна към Форд и го изгледа безизразно. — Сигурно ще ти е по-удобно да ни оставиш да си вършим своето.
Форд кимна, обърна се и тръгна към Бункера.
— Точно така, разкарай се — подвикна Беченти след него, — преди да пратя куршум в белия ти задник!
Когато Форд се приближи към охраняваната порта на Изабела, пукането и бръмченето на проводниците се засили и той усети как зловещият звук, едва ли не жив, изпраща лека тръпка по гръбнака му.
40.
В осем без пет Букър Кроули се настани в креслото в уютния облицован с черешово дърво кабинет в дома си на Дъмбартън Стрийт в Джорджтаун, в плен на изключително силно очакване. Когато Спейтс му обеща, че няма да похарчи парите си напразно, явно бе говорил сериозно. Неделната проповед беше като картечен откос. Сега „Америка на кръглата маса“ щеше да изстреля втория откос. Удивително е, че бе постигнал всичко това с един-единствен телефонен разговор и с няколко плащания. Дори нямаше нищо незаконно, просто дарение на църквата, което се приспадаше от данъците.
Лобистът обгърна с длан чашата си, за да я затопли, и отпи глътка от обичайния си калвадос след вечеря. Съпровождано от шумна патриотична музика, логото на програмата се появи сред дигитален вихър от американски знамена, орли и патриотични символи. След това на екрана цъфна черешова кръгла маса, зад която имаше изображение на Капитолия. На кръглата маса седеше Спейтс със сериозно и загрижено изражение. Гостът му седеше срещу него — белокос мъж с костюм, потайно лице, рунтави вежди и стиснати устни, сякаш размишляваше над тайната на битието.
Музиката заглъхна и Спейтс се обърна към камерата.
Кроули се смая, че този човек, който на живо беше пълен тъпак, бял бедняк, има толкова въздействащо присъствие от телевизионния екран. Дори оранжевата му коса изглеждаше почтено, с някак приглушен цвят. Кроули отново се поздрави. Привличането на проповедника беше блестящ ход.
— Добър вечер, госпожи и господа, и добре дошли в „Америка на кръглата маса“. Аз съм преподобният Дон Спейтс и се радвам, че мой гост е доктор Хендерсън Крокър, изтъкнат преподавател по физика в Либърти Юнивърсити в Линчбърг, Вирджиния.
Професорът кимна мъдро към камерата, а изражението му беше самата сериозност.
— Помолих доктор Крокър да поговорим за проекта „Изабела“ — темата на шоуто ни тази вечер. На онези от вас, които не са чували за „Изабела“, ще кажа, че това е машина за научни изследвания,
