— Антихристът е тук. Точно на това плато. Предстои битката на Всемогъщия Бог. Или си с нас, или си против нас. Сега е моментът, решавай.
Биа нямаше представа как да му отговори.
— Сигурно знаете, че това е резерват на навахо и че сте навлезли в собственост на американското правителство.
— Не отговори на въпроса ми.
Тълпата стегна обръча около Биа. Той усети трескавата им възбуда, долови я в мириса на потта им.
— Господине, дръпнете ръка от оръжието — тихо нареди той.
Ръката на мъжа не помръдна.
— Казах да дръпнете ръка от оръжието.
Ръката на мъжа стисна дръжката.
— Или си с нас, или си против нас. Кое от двете? — Мъжът се обърна към тълпата, без да сваля поглед от Биа: — Той не е един от нас. Дошъл е да се сражава на другата страна.
— А ти какво очакваш? — провикна се някой и тълпата поде вика. — А ти какво очакваш?
Биа заотстъпва бавно и спокойно към колата си.
Револверът се показа. Мъжът го насочи към Биа.
— Господине, не съм дошъл да се сражавам с никого — каза Биа. — Няма абсолютно никаква причина да насочвате към мен оръжие. Свалете го.
Възрастна жена с работни ботуши, със сламена шапка и с набръчкано като стара кожа лице сложи ръка върху ръката на мъжа.
— Джес, не си хаби куршумите. Този човек не е Антихрист. Той е само ченге.
Думата „Антихрист“ се понесе в тълпата. Хората се притиснаха още по-близо до Биа.
— Господине, казах да свалите оръжието.
Мъжът колебливо се подчини.
— Добре, Уайът Ърп, дай ми пистолета. — Жената се пресегна и взе револвера от отпуснатата му ръка, извади патроните и пъхна револвера и патроните в преметнатата си през рамо чанта.
— Тук няма никакъв Антихрист — каза Биа, прикривайки облекчението си. — Това е земя на народа на навахо и вие сте нарушители. А сега, ако имате водач, бих искал да говоря с него. — Веднага щом се добереше до колата си, щеше да повика подкрепление по радиото. И то от Националната гвардия.
— Тук сме като войска на Бога — проехтя нечий глас, — да се борим и да загинем в името на Бога.
Борба. Борба. Борба. Тълпата повтори думата като заклинание.
Мъж с дълга и разделена на две брада пристъпи напред, стиснал камък в ръка, и изкрещя:
— Роден ли си повторно във водата на живота?
Подразнен от заповедническия му тон, Биа отвърна:
— Религията ми не е твоя работа. Пусни камъка, господинчо, защото иначе ще те обвиня в нападение — нареди той и постави ръка на палката си.
Мъжът леко вдигна камъка и се обърна към тълпата:
— Не можем да го пуснем да си върви. Той е ченге. Има радио. Ще предупреди другите. — Мъжът вдигна високо камъка: — Отговори ми!
Биа извади палката си. Замахна и удари с палката ръката на мъжа с все сила. С противен звук костта се строши и камъкът падна на земята.
— Той ми счупи ръката! — провикна се мъжът и падна на колене.
— Разпръснете се и никой друг няма да пострада! — силно се провикна Биа. Направи крачка назад и се облегна на калника на колата си с вдигната палка. Ако успееше да влезе в колата, щеше да има някаква защита — и да повика помощ по радиостанцията.
— Ченгето му счупи ръката! — кресна някакъв мъж и коленичи.
Тълпата се люшна напред с рев. Полетя камък и Биа успя да го избегне. Камъкът се удари глухо в предното стъкло на колата му.
Биа рязко отвори вратата, пъхна се вътре и се опита да затвори вратата, но тълпата я задържаше. Грабна радиостанцията и натисна копчето за предаване.
— Обажда се по радиостанцията! — провикна се някой.
Десетки ръце го сграбчиха, издърпаха го навън и разкъсаха ризата му.
— Този кучи син дава сигнал по радиото! Вика врага!
Изтръгнаха предавателя от ръката му и го откъснаха от куплунга. Биа се опита да се докопа до волана, но многоръката тълпа го грабна и неумолимо го измъкна навън с гърба напред. Той се строполи на земята, опита да се изправи, но отново го събориха на колене.
Пресегна за пистолета си и успя да го извади. Претърколи се на една страна и го насочи към тълпата.
— Отдръпнете се! — кресна Биа.
Камък се приземи в гърдите му и ребрата му изпукаха. Биа стреля право в тълпата.
Разнесе се хор от писъци.
— Съпругът ми! — писна нечий глас. — О, Боже!
Бейзболна бухалка се развъртя и го удари по крака. Той стреля още два пъти, преди бухалката да натроши ръката му и пистолетът да изхвръкне.
Крещящата тълпа го връхлетя с ругатни, ритници и удари.
Биа падна ничком и се помъчи да докопа пистолета си, но нечий ботуш се стовари върху ръката му и я смаза. Той извика, превъртя се, опита да се пъхне под полицейската кола.
— Замервайте го с камъни! Убийте го! С камъни!
Усети сипещите се отгоре му камъни и тояги, ударите по костите и по плътта, дъжда от камъни върху метала и стъклото на полицейската кола. Задъхан от болка, успя наполовина да се пъхне под колата, но хората го хванаха за крака и отново го издърпаха под вихъра от удари и ритници. Крещейки от болка и от ужас, Биа се сви като бебе и се опита да се предпази от дъжда от насилие. Ревът на тълпата започна да утихва и бе заменен от глухото боботене в главата му. Ударите продължаваха да се сипят, но вече се стоварваха върху някой друг. Този другият предприе неговото пътуване и се отдалечаваше все повече и повече. Ревът заглъхна в далечен ропот и после се спусна очакваната и желана тъмнина.
Пред погледа на Еди хората от тълпата се блъскаха като песове над мястото, където само преди миг бе стоял полицаят. Видя го как се опитва да се изправи, а после се изгуби, повлечен надолу от силата на прииждащата и хвърляща камъни тълпа.
Възгласите утихнаха и хората се успокоиха и после се отдръпнаха. Беше останала само полицейската фуражка.
Тълпата бавно се разпръсна и на мястото остана само коленичилата жена, която ридаеше силно, притиснала в обятията си окървавен мъж. Еди усети как го обзема паника. Защо всичко беше толкова различно от начина, по който си го беше представял? Защо изглеждаше толкова ужасяващо?
— Това е Армагедон — долетя плътният и успокоителен глас на Доук. — Все някога трябва да започне.
Доук имаше право. Вече нямаше връщане назад. Битката беше започнала. Бог направляваше ръката им, несъмнено беше Той. Еди усети прилив на увереност.
— Пасторе? — тихо каза Доук. — Хората се нуждаят от теб.
— Разбира се. — Еди пристъпи напред и вдигна ръце. — Братя християни! Чуйте ме! Братя християни!
Настана неспокойна тишина.
— Аз съм пастор Ръс Еди — провикна се той. — Аз съм човекът, разобличил Антихриста!
Разпалена от насилието, тълпата се люшна към него на вълни като океан, устремен към брега.
Еди стисна ръката на Доук и я вдигна:
— Царете, политиците, либералните секуларисти и хуманистите на този порочен свят ще се изпокрият в пещерите и сред скалите на планините. И ще призоват планините и скалите: „Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца, защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?“
