Ден на гнева

Стиснал ръба на масата, Форд прочете новото съобщение на Визуализатора. Изабела работеше на пълни обороти и с пълна мощност и той усещаше как целият Мостик трепери и бръмчи силно като кабината на реактивен самолет, описващ опасна спирала.

Религията е възникнала като опит да се обясни необяснимото, да се контролира неконтролируемото, да се понесе непоносимото. Вярата в по-висша сила се превърна в най-мощната новост в еволюцията на хомо сапиенс. Племената с религия са имали предимство над племената без религия. Те са имали посока и цел, мотивация и мисия. Стойността на религията за оцеляването е толкова значима, че жаждата за вяра се вкоренява в човешкия геном.

Форд се бе отдалечил от другите. Кейт му бе метнала въпросителен и, както му се стори, донякъде изпълнен със съжаление поглед, а сега помагаше на Долби. Хората от екипа, който управляваше Изабела — Долби, Чън, Едълстайн, Коркоран и Сейнт Винсънт — бяха съсредоточени над работата си. Другите бяха вперили поглед във Визуализатора, омагьосани от появяващите се там думи.

Науката най-сетне постигна онова, което религията се опитваше да постигне. Вече имате начин да обясните необяснимото, да контролирате неконтролируемото. Вече не ви е нужна религия на „откровението“. Човечеството най-накрая порасна.

Уордлоу тихо се обади от мястото си:

— Изпратили са екип, оборудван за проникване с взлом. Канят се да взривят вратата.

— Колко са? — остро попита Хейзълиъс.

— Осем.

— Въоръжени?

— Тежко.

Вълна от паника се разля сред групата.

— Какво ще правим? — провикна се Инес.

— Ще продължим да слушаме — каза Хейзълиъс и категоричният му глас се извиси над бръмченето на Изабела. Той посочи към екрана.

Религията е важна за човешкото оцеляване, колкото храната и водата. Ако се опитате да замените религията с науката, ще се провалите. Вместо това ще предложите науката като религия. Като единствената истинска религия.

Джули Тибодо, застанала до Хейзълиъс проплака.

— Това е прекрасно — залюля се тя, притиснала силно към гърдите си скръстените си ръце. — Това е толкова прекрасно… а аз съм толкова уплашена.

Хейзълиъс я обгърна с ръка успокоително.

„Невероятно е“, помисли си Форд. С очите бе станал свидетел на покръстването им. Те вярваха.

Вместо да предлага книга на истината, науката предлага метод за откриване на истината. Науката е търсене на истината, а не разкриване на истината. Тя е средство, не е догма. Тя е пътешествие, а не местоназначение.

Форд не можеше да мълчи повече.

— Да, но какво ще кажеш за човешкото страдание? Как науката може да направи непоносимото поносимо?

— Алармата на намотката на магнита се включи — тихо предупреди Долби.

— Намокри я — промърмори Хейзълиъс.

През миналия век медицината и технологията са облекчили много повече страдания, отколкото всички свещеници през последното хилядолетие.

— Говориш за физическото страдание — каза Форд. — Но какво ще кажеш за страданието на душата? Какво ще кажеш за духовното страдание?

Нали вече казах, че всичко е едно? Не е ли утеха да знаеш, че страданието ти разтърсва космоса? Никой не страда сам и освен това страданието има предназначение — дори падането на врабче е важно за цялото. Вселената никога не забравя.

— Не мога да я удържа на тая мощност — провикна се Долби. — Харлан, трябва да ми дадеш още пет процента!

— Всичко изчерпах — каза Сейнт Винсънт. — Натисна ли още малко, ще пробия цялата мрежа.

Машината вече пищеше толкова силно, че Форд почти не чуваше думите си. Прочете думите на Визуализатора с напълно безредни мисли в главата. Дванайсет от най-умните хора в страната смятаха, че това е Бог. Това би трябвало да означава нещо.

Не се огъвайте пред неувереността! Вие сте моите ученици. Имате силата да преобърнете света. За един ден науката натрупва повече свидетелства за истините на света, отколкото религията, откакто съществува. Хората се придържат към вярата, защото се нуждаят от нея. Те жадуват за нея. Няма да отнемате вярата на хората, а ще им предложите нова вяра. Не идвам, за да заместя юдео-християнския Бог, а да го допълня.

— Чакайте! — дрезгаво викна Уордлоу. — Горе става и още нещо!

— Какво? — попита Хейзълиъс.

Уордлоу напрегнато се вгледа в стената от монитори.

— Още много аларми по периметъра се включиха. Някакви хора прииждат незнайно откъде… някаква тълпа… Какво става, по дяволите…?

— Тълпа ли? — Хейзълиъс се извърна наполовина, без да откъсва очи от Визуализатора. — Какви ги говориш?

— Не се шегувам, тълпа е… Исусе, няма да повярвате… Нападат оградата… разкъсват я… Горе има някакъв бунт. Невероятно… страховит бунт… съвсем неочаквано…

Форд се обърна към мониторите на охранителната система. Поставената високо върху асансьора камера изпращаше на главния монитор широка панорама от случващото се. Тълпа, понесла факли и фенерчета и размахваща примитивни оръжия струеше от главния път от Дъгуей, трупаше се покрай оградата и я рушеше дори само поради многочислеността си. Откъм пистата чу да се разнася глуха експлозия и видя над дърветата внезапно да се извиват пламъци.

— Подпалиха хангарите на пистата — кресна Уордлоу. — Кои са тези хора… и откъде се взеха, по дяволите?

63.

Улф наблюдаваше как хората подреждат оборудването за проникване с взлом покрай титановата врата, а после пускат кабели до детонатора. Изглеждаха обезпокоително спокойни, едва ли не уверени, сякаш всекидневно взривяваха планини.

Улф тръгна към ръба на канарата. По ръба преминаваше парапет, циментиран за скалата. Стисна студената стомана и надникна към ширналата се пустиня, оградена с планини, десет хиляди квадратни мили, сред които в плътния мрак не проблясваше почти никаква светлина. Отдолу лъхаше хладен вятър и носеше мириса на прах и лекото ухание на някакво нощно цвете. Почувства се ужасно горд от спускането си с въже по канарата. Страхотна история щеше да разказва, когато се прибере в Лос Аламос.

Зад себе си чу рязкото съскане на радиостанции и избухването на неразбираеми думи. Обърна се да провери какво се случва. Мъжете, които се занимаваха със зарядите, бяха прекратили работата си. Струпани около Дорфлър, говореха напрегнато по радиостанциите си. Улф се напрегна, но не можа да чуе нищо. Ставаше нещо необичайно.

— Хей, какво има? — приближи се той.

— Нападение горе. Никой не знае от кого.

„Страхотно“, помисли си Улф.

Горе откъм скалите долетяха откъслечни гърмежи и небето се обагри в червено до ръба на платото.

— Какво става?

— Подпалили са хангарите до пистата — погледна го Милър. — Заобиколили са хеликоптера.

— Но кои са те?

Милър поклати глава. Другите членове на екипа водеха напрегнати разговори по радиостанциите си с