Ден на гнева

Форд наблюдава на екрана как тълпата се катери по кулата на асансьора и най-сетне се добира до върха. Камерата се разклати, наклони се силно и след това екранът изпука и стана черен.

— Грегъри, трябва да изключим Изабела — каза Долби.

— Кен, дай ми само още пет минути.

Долби го изгледа, а челюстта му трепереше от превъзбуда.

— Само пет. Умолявам те. Може би разговаряме с Бог, Кен. С Бог!

По лицето на Долби се стичаше пот. Кимна отсечено само веднъж и отново се обърна към машината си.

— Тази нова религия, която искаш да проповядваме… — поде Хейзълиъс, — какво ще караме хората да боготворят? Къде е красотата и благоговението във всичко това?

Форд се напрегна да прочете отговора, наполовина скрит от снежинките, появили се на екрана.

Искам от вас да проумеете вселената, в която съществувате сега. Само по себе си това не вдъхва ли повече благоговение от която и да е концепция за Бог, предлагана от исторически развилите се религии? Сто милиарда галактики, самотни огнени острови, пръснати като сияйни монети в космическата шир, толкова грамадна, че не може да бъде възприета биологично от човешкото съзнание. Казвам ви, че вселената, която сте открили, е само малка част от обхвата и величието на мирозданието. Вие населявате най-малката синя частица от безкрайните небесни сводове, само че тази частица ми е много скъпа, защото е важна част от цялото. Затова дойдох при вас. Почитайте мен и великото ми дело, а не някакъв племенен Бог, измислен от враждуващите свещеници преди хиляди години.

Долби гледаше с лъснало от пот лице и със стиснати челюсти. Хейзълиъс обърна слабото си и сериозно лице отново към Визуализатора.

— Кажи ни повече — помоли той.

— Получавам тревожни сигнали от мрежата — каза Сейнт Винсънт, а спокойният му глас вече започваше да показва признаци на паника. — Трансформаторите са прегрели по първа линия на половината разстояние до границата с Колорадо.

Проследете бръчките по лицето ми със своите научни инструменти. Потърсете ме в космоса и в електрона. Защото аз съм Богът на дълбокото пространство и време, богът на супергроздовете и празнините, богът на Големия взрив и на разширяването на вселената, богът на тъмната материя и на тъмната енергия.

Мостикът се разклати и въздухът се изпълни с мириса на горяща електроника.

Охранителните камери от летището показваха как и двата хангара горят силно. Тълпата беше заобиколила един хеликоптер на пистата. Войник с M16 в кабината на хеликоптера стреляше предупредително над главите на хората.

— Откъде се взеха всичките тези хора? — втренчи се в екрана Инес, а гласът му се извиси пронизително над писъците на Изабела.

Науката и вярата не могат да съществуват едновременно. Едната ще разруши другата. Трябва да направите така, че науката да оцелее, защото в противен случай малката ви синя частица ще се изгуби…

— Сървърите p5 прегряват — обади се Едълстайн.

— Дай ми една минута! — изрева Хейзълиъс. Обърна се към екрана и надвика шумотевицата: — Как да победим? Какво трябва да направим?

Ще се наложите с думите ми. Кажете на света какво се е случило тук. Кажете на света, че Бог е говорил с човечеството — за пръв път. Да, за пръв път!

— Но как да им обясним, ако не ни кажеш кой си?

Не повтаряйте грешката на историческите религии и не се оставяйте да ви въвлекат в спор за това кой съм аз и какво мисля. Аз съм отвъд всякакво разбиране. Аз съм Бог на толкова огромна вселена, че само божествените числа могат да я опишат, а първото от тях вече ви дадох.

— О, мамка му! — възкликна Уордлоу, вперил поглед в охранителните монитори.

Форд отново насочи вниманието си към мониторите. Тълпата бомбардираше хеликоптера с камъни и с изстрели, а войникът, който го охраняваше, стреляше над главите на хората. Някой метна в хеликоптера коктейл „Молотов“. Не улучи и самоделната бомба избухна в пламъци на настилката. Войникът свали оръжието си и стреля в тълпата.

— О, Боже! — възкликна Уордлоу с ужасено изражение.

Въпреки клането вбесената тълпа стегна обръча, а ответният й огън проблясваше по бронята на хеликоптера.

… Вие сте пророците, които ще поведат своя свят към бъдещето. Какво бъдеще ще изберете? Ключът е у вас…

Пред очите на Форд половин дузина коктейли „Молотов“ полетяха откъм тълпата и избухнаха непосредствено встрани от хеликоптера. Огънят плъзна нагоре и погълна витлата. Ивица гориво се подпали и хеликоптерът избухна силно и се превърна в ярка огнена топка на фона на нощното небе. Секунда по- късно войникът скочи от буйните пламъци, размахал ръце и крака, пламнал целият, и се строполи на настилката.

— Господи, взривиха хеликоптера! — възкликна Уордлоу.

Хейзълиъс гледаше във Визуализатора и не му обърна внимание.

— Вижте сега това! — викна Уордлоу, забол пръст в монитора. — Тълпата е пред вратата на Бункера! Искат Изабела! Избиват войниците там!

— Изключвам Изабела — кресна Долби.

— Не! — Хейзълиъс блъсна Долби и двамата се сборичкаха за кратко, но този път Долби беше подготвен и метна по-дребния мъж на земята. След това се обърна към клавиатурата.

— Заключена е! Изабела е заключена! — кресна той. — Не приема кодовете за изключване!

— Божичко, свършено е с нас! — промълви Инес. — Мъртви сме.

65.

Бърн Улф се сви в сянката на титановата врата, зад войниците. Хората от тълпата се бяха изсипали по въжетата, като че ли обладани от зли духове, и сега ги бяха притиснали към скалите отзад. Войниците никога не бяха изпадали в подобно положение — озверяла тълпа от техни съграждани американци, цивилни, сред които имаше и жени. Същинска лудост! Кой бяха тези хора? От Клонка Давидова ли бяха? От Ку-клукс- клан? Бяха облечени разнообразно и бяха въоръжени с какво ли не — от пушки и пистолети до нинджа- стрели и ловни лъкове.

Мнозина от тях размахваха импровизирани кръстове и притискаха войниците, които вече нямаше накъде да отстъпват.

Най-накрая Дорфлър се провикна:

— Това е собственост на американското правителство. Оставете оръжията. Веднага.

От тълпата напред пристъпи мършава фигура с голям револвер в ръка.

— Аз съм пастор Ръс Еди. Тук сме като армия на Бога, за да разрушим тази пъклена машина и Антихриста вътре. Отдръпнете се и ни пуснете да минем.

Хората от тълпата бяха облени в пот, очите им искряха зловещо на изкуствената светлина, а телата им се олюляваха от възбуда. Някои плачеха и по лицата им се стичаха сълзи. Още хора продължаваха да се спускат по въжетата. Броят им като че ли нямаше край, като че ли нямаше и как да бъдат спрени.

Улф ги наблюдаваше ужасено и втренчено. Изглеждаха като обладани от някаква сила.

— Пет пари не давам кои сте — рязко отговори Дорфлър, — нито защо сте тук. За последен път ви казвам: хвърлете оръжията.

— Или какво? — попита Еди по-смело.

— Или хората ми ще отбраняват себе си и това американско правителствено съоръжение, използвайки всички налични средства. Веднага хвърлете оръжията.

— Не — заяви хилавият пастор. — Няма да оставим оръжията. Вие сте агенти на новия световен ред, войници на Антихриста!

Дорфлър тръгна към Еди с протегната ръка.