Сблъсък

— Къде е спреят?

Джаки изпъшка.

— В раницата в задното отделение.

— Мамка му. — Аби пъхна ножа в колана си и подаде чука на Джаки. — Дръж това.

Джаки го взе.

Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Още един изпразнен барабан. Из каютата хвърчаха трески от натрошеното фибростъкло, а из въздуха се носеше ситен, задушаващ прах. Аби пропълзя по стълбата, дръпна резето на капандурата и се върна обратно.

— Потъваме — каза Джаки.

— Това е най-малкия ни проблем.

Тя чу двигателя на лодката на Уърт, която се приближаваше към тяхната. Моторът угасна и след миг тя почувства сблъсъка. Краката му изтрополяха върху палубата.

— Мамка му, мамка му — каза разтрепераната Джаки. — Той се качи на борда.

Аби се опита да успокои дишането си. Нуждаеха се от план.

— Легни на пода — каза тя. — В средата. Престори се на простреляна. Аз ще се скрия отпред. Когато влезе през вратата, ще изскоча и ще го пронижа с ножа.

— Да не си полудяла? Той има пистолет!

— И се е надрусал до козирката. Прави каквото ти казвам и лягай там.

Джаки се сви на пода, безпомощна и хълцаща.

Аби се сви до стената и притвори вратата на каютата така, че да остане съвсем тесен процеп, през който да вижда стълбата. Тя се напрегна, готова за скок.

Чу тежкото тропане на ботушите на Уърт по палубата.

— Татко е вкъщи!

Аби стисна ножа и надникна през процепа. Той се придвижи бавно по палубата и влезе в рулевата каюта. Опита се да отвори капандурата.

— Сега вече наистина ще разбереш какво означава по-дълбоко, кучко! Както и твоята шибана приятелка! Ще ви взема съкровището и ще ви дам такъв урок, че никога няма да го забравите!

„Съкровище?“ Тоя идиот беше повярвал на историята им. Тя можеше да чуе накъсаното му, тежко дишане, треперенето на гласа му. Това я уплаши дори повече от изстрелите.

— Ние… нямаме никакво съкровище — каза Джаки, свита на пода, трепереща от страх.

Дрезгав смях.

— Да не мислиш, че съм толкова прост, гадино? Не смей да ме лъжеш! Дойдох да взема съкровището — и да ви науча на малко уважение.

— Кълна се, че нямаме…

Думите й бяха прекъснати от силен ритник по капандурата, който едва не я разполови. Джаки изпищя.

— Не! Недей!

Аби се напрегна.

Нов ритник — и капандурата се разцепи на две, увисвайки на рамката. Уърт се появи на стълбата, наведе се и погледна надолу с големия си пистолет в ръка.

— Уенди, прибрах се! — Ритна парчетата на капандурата и стъпи на най- горното стъпало, после на следващото, и на следващото, докато не слезе по късата стълба. Джаки се беше свила на пода и плачеше. Той се прицели в нея.

— Къде е съкровището?

— Моля те, заклевам се… няма никакво съкровище… — Джаки плачеше, покрила главата си с ръце, свита на кравай. — Няма съкровище… Моля те… Само един кратер…

— Глупости! — изкрещя той, размахвайки пистолета. — Не се бъзикай с мен!

„Още една стъпка.“

Той пристъпи напред.

Аби изскочи и замахна с всичка сила към гърба му. Но той я чу и замахна със свободната си ръка, отблъсквайки нейната. Ножът излетя настрани и той стреля по нея, без да се цели, пробивайки нова дупка в корпуса, много под ватерлинията.

В каютата нахлу морска вода.

Аби се хвърли върху него, но той я удари в стомаха и тя падна на колене, останала без въздух. Тя кашляше, давеше се и се опитваше да възстанови дишането си, а около нея се плискаше студената вода.

— Къде е съкровището, кучко! — Той я сграбчи за косата, дръпна главата й назад и заби дулото на пистолета в ухото й.

Тя размаха ръце, едва успявайки да си поеме дъх. Той дръпна главата й още повече и завря дулото в устата й.

— Хей, Джаки! Кажи къде е съкровището или ще дръпна спусъка!

— Съкровището беше измислица — изпъшка Джаки. — Моля те, повярвай ми, просто измислица…

Той запъна петлето.

— Не ме лъжи, кучко, или ще я убия! Къде сте го скрили, по дяволите? Веднага ми го донеси!

Аби се опита да каже нещо, но не можа. Водата нахлуваше бързо.

— Последен шанс!

— Добре, добре, ще ти кажа! — изкрещя Джаки. — Спри и ще ти кажа!

— Къде е? — изпищя Уърт с фалцет.

— На кърмата, под задния люк. Натъпкано е под палубата, върху кутията на щурвала.

— Бързо, донеси го! Лодката потъва!

Джаки се изправи. Беше вир-вода. Водата се беше вдигнала до шест инча.

— Ти! Аби! Върви с нея! — Той измъкна дулото от устата й, счупвайки един зъб, и я повлече по стълбата през рулевата кабина към кърмата.

— Отваряй! — извика Уърт на Джаки, без да сваля пистолета от главата на Аби.

Джаки се опита да отвори люка, повдигна ръчката и я завъртя.

— По-бързо или ще я застрелям!

Тя натисна ръчката с всичка сила, после опита отново.

— Не мога! Заяла е, трябва ми помощ!

Уърт изблъска Аби на палубата.

— Върви й помогни! — Лицето му беше изкривено, почервеняло, жилите на врата му бяха изпъкнали, мазната му коса беше залепнала за черепа, а беззъбата му уста вонеше.

Аби запълзя по палубата и сграбчи единия край на ръчката, а Джаки хвана другия. Погледите им се срещнаха и двете започнаха да се преструват, че се опитват да отворят люка. Но ръчката не искаше да се освободи.

— По-силно!

Нов опит.

— Вървете в другия край на лодката — каза Уърт. — И двете. Ей там. — Той махна с пистолета.

Аби и Джаки отидоха в другия край на лодката. Те се притиснаха една към друга, Аби смушка Джаки и посочи с поглед към чука, който все още беше в нея. Джаки го плъзна в ръката й.

Бавно, без да сваля очи от тях, Уърт остави пистолета, сграбчи ръчката и с лекота я завъртя. Люкът се отвори.

— Хилави кучки — каза той, отмествайки го настрани. Поколеба се, загледан нетърпеливо в тъмната дупка. Накрая не се сдържа, наведе се и пъхна главата си вътре, за да огледа.

Аби изтича по палубата и нанесе удар с двете си ръце точно когато той изваждаше главата си. Чукът се заби в темето му с противен звук, като бухалка, която удря кух пън. Уърт залитна настрани. Кръв бликна от дълбоката дупка, оплиска палубата и се смеси с дъждовната вода. Кутрето на дясната му ръка потрепна гротескно и застина. Джаки отвори раницата, измъкна спрея и напръска неподвижното му тяло.