Настъпи тишина и после Джаки каза със страхопочитание в гласа:
— Мили Боже, той е мъртъв.
Аби го гледаше. Струваше й се нереално, като във филм. Не можеше да помръдне, нито да диша.
— Аби? — каза Джаки. — Потъваме.
„Лодката на
Джаки се захвана за работа. Тя хукна към долната каюта, шляпайки през прииждащата вода и започна да оглежда дупките. След това грабна едно одеяло и едно въже и се върна на палубата.
— Аби, помогни ми! — Тя й подхвърли въжето. — Нарежи го на четири парчета и ги вържи за краищата на одеялото!
Аби се захвана за работа, а Джаки събу обувките си, пое си дълбоко въздух и скочи във водата. След миг изскочи на повърхността.
— Подай ми края на одеялото! Ще го завържем около лодката и ще запушим дупките!
Аби й хвърли единия край, Джаки го хвана и се гмурна под лодката, прекара го над дупките и излезе от другия край. Подаде краищата на въжетата на Аби.
— Дръж!
Аби ги хвана и ги завърза за парапета, след което издърпа Джаки на борда. „Марея“ започна да се накланя.
— Дали ще свърши работа? — попита Аби.
— Поне ще ни спечели малко време. Ще използваме лодката на Уърт, за да я изтеглим до най-близкия остров — каза Джаки. — Ела с мен. — Тя прескочи от „Марея“ на „Морски вълк“, чийто двигател все още работеше на празни обороти, хвана щурвала и даде пълна газ. Двигателят изрева и лодката се стрелна напред, дърпайки деветтонната „Марея“ след себе си.
— Какво правим? — проплака Аби.
— Франклин. Ще откараме и двете лодки до брега. Това е единственият начин. Аби, погрижи се за онези клинове, гледай да издържат.
Докато Аби проверяваше, Джаки включи радиото и започна да излъчва сигнал за помощ.
— Тук „Марея“, „Марея“, „Марея“, позиция 43 50 север, 69 23 запад. Лодката ми потъва, имаме тежко ранен пасажер. Втора лодка ме тегли. Нуждая се от незабавна помощ. Край.
Тя спря да говори и зачака. След минута дойде отговорът.
— „Марея“, тук бреговата охрана от Тенънт харбър. Най-близко до вашата позиция се намира рибарската лодка „Мисти Сю“, на юг от Френдшип лонг айлънд, която идва към вас със скорост от десет възела. „Мисти Сю“ ще се свърже с вас по канал 6. Край.
— Няма ли някой по-близо? — изкрещя Джаки. — Потъваме!
— В морето няма много лодки, „Марея“. Изпращаме катера на бреговата охрана „Адмирал Фич“ с медицинско лице на борда, край.
— Ще се опитам да акостирам край Франклин — каза Джаки.
— „Марея“, каква е раната на пострадалия?
— Той е мъртъв, мисля. Разбихме му главата с чук.
Мълчание.
— Повторете това, моля.
— Казах, че е мъртъв. Рандъл Уърт. Стреля по лодката ни и се качи на борда. Опита се да ни обере. И ние го убихме.
Пауза.
— Има ли други ранени?
— Не много.
— В такъв случай това е сцена на местопрестъпление и ще бъде третирана като такава. Моля, имайте предвид… — човекът продължи да говори монотонно. Те се движеха едва-едва, със скорост от три възела, а „Марея“ поемаше все повече вода и ги забавяше допълнително. Аби погледна надолу; одеялото беше забавило притока на вода, но не го беше спряло. Франклин се намираше на четири мили от тях — с тази скорост ще им трябваше повече от час, за да стигнат до него.
— Мамка му! — извика Джаки, прекъсна връзката с бреговата охрана и превключи на шести канал. — Тук „Марея“, викам „Мисти Сю“, каква е позицията ви?
— Преминаваме през пролива край остров Алън. Какво става?
— Тегля потъваща лодка. Трябва ми още мощност. Искам да я докарам до брега на Франклин.
— Ще стигна до вас след… четирийсет минути.
Лодката на Уърт се опитваше да плава напред, теглейки след себе си потъващата „Марея“. Тя се беше наклонила силно на една страна и Джаки срещаше трудности с управлението заради допълнителния товар отстрани.
— Трябва да отрежем въжетата — каза тя. — Когато потъне, ще повлече и нас със себе си.
— Не! — каза Аби. — Моля те. Ще я отвържем от страничните перила и ще я завържем за кърмата, така ще се движим по-бързо.
— Да опитаме.
Аби развърза „Марея“ и отиде отзад, завързвайки котвеното въже за кърмовия кнехт на лодката на Уърт.
— Тоя кнехт няма да издържи — каза Джаки.
— По-здрав е от другия.
Джаки даде газ и започна бавно да ускорява. „Марея“ се беше наклонила толкова много, че водата започна да нахлува през кърмовите водостоци. Лодката на Уърт изръмжа и дръпна напред, въжето се опъна като струна, но скоростта им не се увеличи.
— Аби, за Бога, лодката потъва! Ще повлече и нас!
— Не, моля те, това е единствената лодка на баща ми! Продължавай напред!
Джаки ускори докрай. Двигателят изпищя от натоварването, чу се гръм като изстрел от пушка и кнехтът се откъсна, отнасяйки част от кърмата със себе си. Лодката на Уърт се устреми напред, освободена от товара си. Джаки рязко завъртя щурвала наляво и насочи лодката към потъващата „Марея“. Но вече беше твърде късно. Лодката полегна настрани и въздухът със свистене излезе навън. Постепенно тя се скри под вълните и изчезна, оставяйки след себе си едно маслено петно.
— О, Господи! — каза Джаки. — Уърт остана там.
Аби гледаше петното с ужас, без напълно да осъзнава случилото се.
— Лодката на баща ми… Тя току-що
36.
Шамандурата на входа на пристанището Раунд понд изникна в дъжда, полюшвайки се напред-назад в надигащата се вода. Аби държеше щурвала на лодката на Уърт, следвайки катера на бреговата охрана „Адмирал Фич“. Беше ги засякъл на около миля оттук — твърде късно, за да бъде от някаква полза, — и сега величаво изпълняваше безсмислената роля на „почетен ескорт“. Мъглата почти се беше разнесла, потапяйки света във влажен, потискащ здрач. Когато очертанията на кея се появиха в далечината, Аби видя цял куп светещи фарове на паркинга над брега.
— Изглежда, комитетът по посрещането се е събрал.
След като влязоха в пристанището, тя изключи двигателя и се обърна към Джаки. Приятелката й изглеждаше ужасно, мократа й коса висеше на мръсни кичури, по очите й бяха очертани тъмни кръгове, ръцете, лицето и дрехите й бяха потънали в кал.
— Какво ще им кажем? — попита Джаки.
— Всичко, освен за метеорита. Търсели сме съкровището на Дикси Бул. Точно каквото си мислят.
— Ъъъ, защо да не им разкажем за метеорита?
— Все още можем да изкараме пари от него.
