Сблъсък

дупка в скалата и да прокопае тунел през земята, би трябвало да пръсне острова на парчета.

Форд надникна в дупката, светейки си с фенерче; тунелчето продължаваше докъдето стигаха лъчите и по-нататък. Той потрепери. От цялата тая работа го побиваха тръпки; той не беше съвсем сигурен защо. Измери дупката, записа си входящия ъгъл и направи няколко снимки. После извади геоложкото си чукче от раницата, отчупи от ръба на дупката няколко фрагмента с блестяща вътрешна страна и ги прибра в лабораторни пликове, закопчани с цип. Освен това взе проби от пръстта и растенията.

— Как може метеорит, достатъчно голям, за да подпали цялото крайбрежие на Мейн, да направи толкова мъничка дупка? — попита Аби.

— Това е един много добър въпрос. — Форд се изправи и изтупа прахта от коленете си.

— До каква дълбочина смяташ, че е стигнал, преди да се спре?

Форд се прокашля и я погледна.

— Не е спрял.

— Какво имаш предвид?

— Преминал е през цялата Земя.

Тя се вторачи в него.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Излязъл е в северозападна Камбоджа. Само че там дупката е много по-голяма от тази — не четири инча, а десет фута в диаметър.

— Леле мале!

— Излетял е с такава сила, че е изравнил със земята цяла една квадратна миля от джунглата.

— Имаш ли представа какво е било?

Форд започна да си прибира нещата.

— Никаква.

— На мен ми звучи като миниатюрна черна дупка. Преминава през планетата, като постепенно се разширява и оставя след себе си радиоактивни следи.

— Това е интересна хипотеза.

— Разбра ли откъде е дошло?

Форд метна раницата на гърба си.

— Не.

— Защо не?

Форд въздъхна.

— И как според теб бих могъл да го направя?

— Имаш снимка как пристига, имаш входяща точка и ъгъл, точно време на сблъсъка, изходна точка и ъгъл — по дяволите, с тази информация съм повече от сигурна, че ще можеш да екстраполираш обратната траектория. Непрекъснато го правят с ПЗО-тата.

— ПЗО-та?

— Прекосяващи земята обекти. Това е класически проблем на орбиталната динамика.

Форд я гледаше съсредоточено.

— А ти ще можеш ли да го направиш?

— Дай ми един час и макбук с инсталирана Математика.

44.

Корсо влезе в апартамента, като се движеше бавно, за да не събуди майка си. Спъна се в килима в коридора, изруга, и влезе в гостната, затваряйки вратата зад гърба си. Смяната му при Мото беше свършила, но той беше останал за по едно-две питиета. Часът вече беше два сутринта. Единайсет вечерта в Калифорния.

Единайсет. Той се отпусна на дивана с пламнало лице. По-рано през деня беше разговарял с Марджъри, много неприятен разговор, който приключи бързо, защото тя беше на работа. Бяха прекарали само седмица заедно, преди той да напусне; между тях се беше зародило нещо диво и еротично, което нямаше никакъв шанс да процъфти от разстояние.

Боже, чувстваше се ужасно. Никога не се беше забавлявал така с момиче. Освен това отчаяно изпитваше нужда да поговори с някой друг, да получи второ мнение от някой, който познаваше играчите и мястото.

Той вдигна телефона, набра номера. Телефонът иззвъня четири пъти преди гласът й да се чуе слаб и далечен.

— Марк?

— Да, здрасти, аз съм.

— Добре ли си?

— Добре съм, няма проблем. Виж какво, трябва да поговорим за нещо… свързано с работата. Много е важно.

Последва мълчание.

— Какво за работата? — Гласът й прозвуча притеснено. Тя му беше показала ясно, че не иска да се замесва в неговите опити, или да застрашава собствената си кариера заради него.

— При мен има диск от ЛРД. Един от секретните. Пълен е със снимки с висока резолюция.

— Марк, по дяволите, не ми го казвай. Не искам да те слушам.

— Трябва да ме изслушаш. Намерих нещо в него. Нещо невероятно.

— Наистина не искам да те слушам повече! Затварям.

— Не, почакай! Намерих изображение на извънземна… машина или артефакт на… — Той замълча. „Не й казвай истинското местоположение.“ — На Марс.

Тишина.

— Чакай малко. Я повтори?

— Намерих снимка. Много, много ясно изображение на много, много стара конструкция на повърхността на Марс. Не може да се сбърка.

— Ти си пиян.

— Да, но когато го открих, бях трезвен. Марджъри, много добре знаеш, че не съм идиот, и знаеш, че завърших пръв в курса си в университета, освен това бях най-младия лаборант в мисията. Знаеш много добре, че щом ти казвам, че е истина, значи е истина. Според мен тази машина е източникът на гама- излъчването.

Той можеше да чуе тежкото й дишане в слушалката.

— Много геоложки образувания могат да изглеждат като изкуствени.

— Това не е образувание. Има диаметър около шест метра, състои се от цилиндрична тръба с опорен пръстен, която се издига над повърхността и има диаметър около два метра, обградена от пет идеално кръгли издатини. Цялото това нещо е монтирано върху петоъгълна платформа, отчасти покрита с реголит.

— Откъде знаеш, че е старо?

— Заради реголита. Освен това се забелязват дупки и ерозия от микрометеороиди. Сигурно е на милиони години.

Отново тишина.

— Къде на Марс се намира? Искам да видя изображенията.

— Съжалявам, това няма да ти го кажа.

— Защо?

— Защото аз го открих, заслугата е моя. Мисля, че разбираш.

— Да. Но… Какво смяташ да правиш? Как ще ги накараш да признаят заслугата ти?

— Обадих се на Чодри.

— Господи! Казал си му, че си откраднал секретен диск?

— Всъщност не съм го откраднал, но да, казах му. Казах, че ако ме върне на работа, ще се върна заедно с диска, всичко ще бъде забравено и ще си поделим заслугата за откритието. Ако ли не, ще изпратя диска