Почувства как дулото на пистолета се забива в корема му, последва внезапно силно мушване, второ, трето, което го отхвърли към стената и изведнъж той се оказа на земята до майка си, и го заля невероятно спокойствие.
50.
Докато учеше в Принстън, Аби беше направила няколко пътувания до Ню Йорк с приятелите си, но никога не се отдалечаваха от Манхатън. Докато стоеше на входа на Макголрик парк в Бруклин и дъждът се стичаше от ръба на чадъра й, тя осъзна, че това е Ню Йорк, който никога не беше виждала, истински работнически квартал със скромни блокове, наредени в редички стари къщи, железарски магазинчета, химическо чистене и локални заведения.
— Дригс авеню, номер 87 — каза Аби, консултирайки се с подгизналата карта. — Трябва да е улицата от другата страна на парка.
— Да вървим.
Два дни по-рано, след многобройни обаждания до бивши служители в ЛРД, Аби беше ударила джакпота с един лаборант, на име Марк Корсо. Представяйки се за журналистка, която пишеше статия за нечестните трудови практики в ЛРД, тя наистина успя да му влезе под кожата. Той не само беше ядосан от това, че са го уволнили, но и умираше от нетърпение да разкрие всички мрачни тайни на ЛРД — или поне така твърдеше. Освен това намекна, че разполага с гореща информация, която „направо ще издуха ЛРД“.
Те прекосиха парка и тръгнаха към една от многото еднакви къщи, с влажни стени и спуснати пердета. Изкачиха се по стълбите и Форд натисна звънеца. Аби чу самотното му иззвъняване. Почакаха известно време. Той позвъни отново.
— Сигурна ли си, че каза четири часа?
— Абсолютно — отвърна Аби.
— Може да е размислил.
Аби бръкна в джоба си, извади мобилния телефон, който Форд й беше дал и набра номера на Корсо.
— Чуваш ли? — От вътрешността на къщата едва се чуваше музика.
Форд се наведе към вратата.
— Затвори и отново набери — каза той.
Тя го направи.
Музиката спря и само след минутка се чу отново.
— Това е неговият телефон — каза Аби. — Само един инженер от НАСА ще си нагласи телефона да звъни с мелодията от „Серенити“.
Нямаше как да надникнат вътре; пердетата бяха спуснати плътно — дори онези на втория етаж. Къщата изглеждаше затворена отвсякъде. На вратата имаше три малки прозорчета, подредени диагонално, но те имаха матови стъкла.
Форд коленичи и проучи дръжката и ключалката.
— Няма следи от нахлуване.
— Какво да правим?
— Обади се на полицията анонимно — каза той, — и наблюдавай.
Те отидоха в парка от другата страна на улицата. На ъгъла имаше една стара телефонна будка. Форд хвана слушалката с кърпичка и набра 911.
— Дригс авеню, номер 87 — каза той с дрезгав глас. — Спешен случай. Веднага вървете там. — После затвори. Когато излезе от кабината, Аби се стресна от сериозния вид на слабото му лице. Реши да се пошегува, но после размисли.
Форд се върна в парка и тръгна по алеята с ръце в джобовете. Аби вървеше до него. Скриха се от дъжда под козирката на един летен павилион и зачакаха полицията да пристигне. След няколко минути полицейските коли се появиха на Дригс авеню — полицейските им лампи светеха, но сирените бяха изключени. Спряха пред къщата. От първата кола слязоха двама полицаи, качиха се по стълбите и почукаха на вратата. Отговор нямаше.
— Да се приближим — каза Форд и тръгна натам. До вратата вече стояха трима полицаи и чукаха настойчиво, а четвъртият стоеше до полицейската кола и говореше по радиостанцията. Едно от ченгетата извади щанга от багажника на колата си и разби едно от прозорчетата на вратата. Почисти стъкълцата, бръкна вътре и отключи вратата.
Двете ченгета влязоха вътре, едното носеше радиостанция в ръка.
Форд бързо прекоси улицата и се наведе през прозореца на втората полицейска кола.
— Проблем ли има?
— Рутинна проверка — отвърна ченгето, като им махна с ръка да си вървят.
Внезапно радиостанцията пропука и оживя.
— Имаме двойно убийство на Дригс 87; имаме две коли на мястото, запечатваме помещението. — Ново пропукване. — … две линейки и криминалисти са на път; 10–13 отдел убийства… — Почти веднага се чу вой на сирени. От другата страна на улицата Аби можеше да види през вратата вътрешността на всекидневната: стена, опръскана с кръв, и под нея бос женски крак.
51.
Аби се изуми колко бързо пустият парк се напълни с народ. Те се появиха от кварталните къщи и апартаменти — белокоси дами, говорещи на полски, мъже на средна възраст с бирени шкембета, млади професионалисти, хип-хоп хлапета, наркомани, пияници, магазинери и юпита се събираха на групи пред малката триетажна тухлена къща. Форд и Аби се смесиха с тълпата, докато полицията отблъскваше всички назад и слагаше барикади, за да блокира улицата. Пристигнаха две линейки, последвани от коли без маркировка, в които се бяха натъпкали детективите от отдел убийства, микробусът на криминалистите и най-накрая микробусът на местния новинарски канал.
Аби се придвижи напред, заслушвайки се в приказките. Незнайно как тълпата вече знаеше всичко: две тела, открити в коридора, застреляни от упор, къщата обърната с краката нагоре. Никой не беше чул нищо, никой не беше забелязал странни хора, никой не беше видял паркирани отпред коли.
Докато ченгетата подвикваха към нарастващата тълпа, Форд кимна на Аби и двамата си проправиха път до групичка местни жени.
— Извинете — каза Форд, — аз съм нов в квартала. Какво се е случило?
Те веднага се обърнаха към него, и с голяма охота, прекъсвайки се една друга, започнаха да му обясняват. Той ги окуражаваше безмълвно с поглед, добавяйки подходящите възклицания и възражения. За пореден път тя се изумяваше от хамелеонската му способност да играе всякакви роли и да извлича информация.
— Това са госпожа Корсо и синът й Марк… Той се върна наскоро от Калифорния… Прекрасна жена, съпругът й почина от сърдечен удар преди няколко години… Оттогава й е много трудно… Цял живот са живели тук… Добро момче, здраво учеше, отиде в университета в Бостън… Работеше при Мото за джобни… Сякаш беше вчера, когато играеше с момчетата в парка… Каква трагедия…
Когато източи цялата възможна информация от жените, той дръпна Аби настрани. Лицето му беше мрачно.
— Каква беше титлата му в списъка със служители? — попита той.
— Главен анализатор-лаборант.
Без да продума нито дума, Форд отвори телефона си и се обади в централата на ЛРД, които след миг го свързаха с Дирквайлер.
— Обажда се Форд от Управлението — каза той с рязък глас. — Онзи младеж Корсо, който е работил за вас… С какво точно се занимаваше и защо го уволнихте?
Настъпи дълго мълчание, докато Форд слушаше отговора му. Аби можеше да чуе фалцетните нотки в гласа на Дирквайлер от другия край на линията. Форд му благодари и затвори.
— И какво? — попита Аби.
