— Разкажи ми за Стефани.
— Какво за Стефани? — Тя бе толкова изненадана, че не можа да разбере какво искаше да знае той за дъщеря й.
— За баща й, за мъжа, който ти е бил любовник. — Думите бяха изречени през стиснати зъби и понеже Тринити не отговори веднага, защото се питаше как може това да го интересува, Чейс продължи подигравателно: — Или може би е твърде болезнено за теб? Може би не можеш да помислиш за любовта му без болка?
— Не — бавно отговори Тринити. Зелените й очи издаваха изумлението й. — Не ме боли, защото имам само хубави спомени.
— Е, къде, по дяволите, е той тогава? — отсече Чейс. Стана рязко и отиде до бара да си налее ново бренди. Не можеше да прикрие гнева си с добре контролираните и премерени движения. — Какъв е този мъж, който ще те остави да отглеждаш детето му сама?
— Мъртъв, Чейс — любезно отговори Тринити. — Той умря от левкемия пет месеца преди Стефани да се роди.
Чейс се обърна и замислено я изгледа. Сините му очи я изследваха внимателно. Той отново отпи от брендито си, но този път сравнително по-спокойно.
— Тогава ми разкажи за него.
— Добре. — Тя вдигна рамене в знак на съгласие. — Нямам нищо против, ако наистина те интересува.
— Наистина ме интересува — увери я язвително той.
— Казваше се Стефан и го срещнах в колежа. Влюбихме се и щяхме да се оженим веднага след дипломирането, но неочаквано го откараха в болница и после… не ни остана време.
— Той знаеше ли, че си бременна?
— Не. Не исках да засилвам страданията му, като му кажа. Беше прекалено болен и във всеки случай не би могъл да направи нищо.
Чейс се замисли, загледан в брендито.
— Би могъл да се ожени за теб и да даде името си на детето.
— Аз дадох името му на детето — Стефани.
— Не ти е било лесно — продължаваше да разисква с учудваща неумолимост Чейс, — даже и в наше време. Помисли ли за аборт?
— Нито за миг. — Високият, ясен и твърд отговор отекна в тихата стая.
Чейс прокара ръце през сребристобялата си коса и загрижено я погледна.
— Обичаш ли го все още?
Тя се забави с отговора, защото искаше да го обмисли. Искаше да отговори възможно най-честно. Усещаше, че това бе от особена важност.
— Част от мен винаги ще го обича. Той ми даде Стефани и никога няма да съжалявам за това. Но всичко беше така отдавна, а животът продължава. Не съм все още влюбена в него. Това задоволява ли те като отговор?
Чейс отново отиде до бара и остави чашата си. Прегърбил рамене, той имаше вид на човек, който размишлява по някой особено важен въпрос.
Тринити го гледаше мълчаливо и чакаше следващото му движение, като наблюдаваше как мускулите на ръцете му изпъкват, когато се обляга на бара. Тя недоумяваше защо този особен мъж я привличаше толкова силно. Дори когато той си поемаше въздух, тя реагираше вътрешно. Не знаеше какво да прави.
Може би утре щеше да поразмисли за последиците, но сега можеше да се концентрира единствено върху широките му плещи, изпънали черната му копринена риза, и сивите панталони, прилепнали по стройните му мускулести крака.
Тринити не можеше да издържа повече на това напрегнато мълчание. Трябваше да стане, да отиде при него, да разбере какво има. Тя внимателно постави ръка върху рамото му, но подскочи, защото той бързо се обърна.
Сините му очи я изгаряха. Те сякаш проникваха в нея и без усилие й предадоха бушуващата си страст. Той обхвана лицето й с шепи. Без да откъсва поглед от него, той сякаш попиваше всяка подробност — от треперещите й устни до пламналата страст в очите й.
— О, Тринити — прошепна Чейс дрезгаво. — Наистина мисля, че си родена само за едно.
Устните му бяха настойчиви и уверени и Тринити отвори своите за него без колебание. През цялата вечер бе копняла точно за тази трепетна слабост, която изпитваше сега.
Тя плъзна ръце по шията му и зарови пръсти в гъстата сребристосива коса. Чейс я вдигна на ръце, пренесе я до дивана и я положи върху възбуждащо мекото кадифе. Като се наведе над нея, той прошепна:
— Сам не зная как се въздържах да не те докосвам през цялата вечер.
— Защо се опитваше? — задъха се от вълнение Тринити, когато ръката му дръпна единствената връзка на талията, която пристягаше роклята й. Той бавно я съблече.
— Господи! — изстена Чейс, като я погледна. Той импулсивно плъзна треперещата си ръка по копринената й кожа. — Едва ли можеш да си представиш какви усилия ми бяха необходими, но ако те бях докоснал по-рано, нямаше да мога да се спра, а трябваше да те попитам за Стефани.
Тринити се изви под него и прошепна:
— Защо?
— Трябваше да се уверя, че няма друг. Желая те твърде силно, за да те деля с някого.
— О, Чейс! — едва чуто изстена тя и притегли устните му върху своите.
— Боже господи, Тринити! Ти си най-красивата, най-съблазнителната жена, която съм познавал. Кажи ми, че Стефан не те е галил така, преди да съм полудял.
Желанието, което възбуждаше ръката върху гърдата й, бе така силно, че Тринити не можеше да не каже истината.
— Беше само веднъж — прошепна тя. — И то съвсем различно от сега.
— Накара ли те той да се чувстваш така, както сега с мен? — настояваше Чейс. — Трябва да зная.
— Не — задъхано каза тя. — Никога не съм се чувствала така… преди. Никога.
— Кажи, че ме желаеш така силно, както и аз тебе — с дрезгав глас й заповяда Чейс.
За части от секундата умът й се проясни и Тринити се замисли за това, което ставаше в момента. Какви щяха да са последиците, ако му се отдаде? Дали би значело за него същото, каквото бе за нея? А какво бе за нея всъщност?
Натискът на пръстите му я накараха да отговори:
— Да, Чейс, да!
Какъв смисъл имаше да отрича! Това трябваше да се случи. Тя лежеше гола под него, тръпнеща от желание, което се бе натрупало в нея от два дни и три нощи, и тя не можеше да се съпротивлява. В думите й звучеше молба:
— Чейс… моля те… люби ме.
Дъхът му пареше ухото й.
— Сега вече няма да те пусна.
Бушуващата им кръв бързо достигна точката на кипене. Тринити се притисна към него и двамата отмаляха от сладостно удоволствие…
Доста по-късно Тринити чу звука на телефон някъде наблизо. Тя се размърда и усети прегръдката му да се затяга около нея, докато той се пресягаше да вземе слушалката.
— Да? — раздразнено каза той.
Щом чу гласа от другата страна, Тринити усети, че отпускащото въздействие на любенето им изчезва и тялото му се стегна изведнъж. Понеже лежеше в извивката на ръката му, тя премести глава, любопитна да види лицето му! Вече бе успяла да чуе, че се обаждаше жена, без обаче да разбира думите й. Смръщеното лице на Чейс й разкри всичко, което й бе нужно да знае, и тя реши, че в действителност не желае да слуша този разговор.
Като се опита да стане, ръката му се стегна още по-здраво около нея и тя бе принудена да остане да лежи на мястото си и да чуе как той изръмжава в слушалката:
