може да съществува любов между различните видове. Самата идея за муле и човек, открили истинската любов, беше направо абсурдна. И въпреки това част от него ми пожела късмет. Той ме смяташе за храбро създание, прекалено добро за онази жалка отрепка, за която пилеех любовта си с цената на толкова рискове за собственото ми благополучие.
А какво да кажем за него? Той не беше ли също смешен? Да тича толкова дълго след линейката по такъв начин. От самата мисъл за това го хващаше срам. Какво го бе накарало да постъпи така? Как щеше да се изправи отново пред Кончета Крочета? Направи се да изглежда като глупак. Но тя сигурно нямаше да обърне внимание на това. Никога не го споменавай. И следващия път, когато се срещнат, той щеше да се държи така, сякаш никаква искра не е припламвала между тях. Този път той благодари на съдбата, която винаги ги бе държала разделени. С малко късмет следващия път, когато се срещнат отново, тя вече ще е забравила всичко за този инцидент.
Аз застанах пред най-близкия до тясното легло на Аркадио Карнабучи прозорец и го гледах през стъклото. Гърбът му бе обърнат към мен, но колкото и силно да се взирах, принуждавайки очите си да стоят отворени, без да мигат, той не помръдна. Нито един мускул по тялото му не потрепна. Изглеждаше, че почти не диша. Толкова дълго се взирах в гръдния му кош, че станах кривогледа, но дори тогава не забелязах да се повдига при поемането на въздух. Съзнанието ми изпадна в страшна агония, докато го наблюдавах. Исках той да реагира на молитвите ми. Моля те, вдигни само един пръст, само един пръст, за да ми покажеш, че все още има останал живот в теб. Но бедният Аркадио не можеше и аз едва стоях на крака под тежестта на страданието си.
Накрая количката с вечерята влезе в стаята и Аркадио Карнабучи си спомни, че не е ял нищо от закуска. Колко хубаво миришеше заешкото задушено. Той все още можеше да долавя миризми. Макар по- голямата част от тялото му да бе изключила, миризмите все още успяваха да се промъкнат около краищата на пластмасовите тръби, пъхнати безцеремонно в носа му. Но за Аркадио Карнабучи нямаше да има заешко задушено. Той беше принуден да лежи неподвижен и да гледа как другите пациенти, възрастни мъже в пижами, се събират около една централна маса, за да го излапат. Вечерята на производителя на маслини беше дадена венозно чрез друга система в ръката му и тя не миришеше на нищо друго освен на антисептик.
Аркадио Карнабучи прекара нощта с отворени очи и без да мига въпреки усилията на Карлота Болета, нощната сестра в отделението, която се опита да ги затвори с нежните си пръсти. Но те непрекъснато се отваряха по собствена воля. Навън аз продължавах да бдя над Аркадио Карнабучи като ангел пазител, докато той се печеше на несправедливия огън на своята съдба.
Докато лежеше там, погребан в собственото си тяло, той знаеше, че може да изпусне шанса си с Фернанда Пондероза. Не му хареса погледът, който му хвърли касапинът предишната сутрин. Той бе загубил представа за времето. Кончета Крочета съобщи на лекарите, че е седял отпуснат на стола си в продължение на двадесет и четири часа. Откъде можеше тя да знае това? Не ставаше ли дума за вчера? Струваше му се, че е изживял цял един живот оттогава.
Да, тогава той беше доловил нещо в Примо Касторини, което не му хареса, каквото и да бе то. Несъмнено касапинът също бе влюбен в нея. И защо да не бъде? Фернанда Пондероза беше толкова чувствена, че всеки мъж би бил глупак да не я обича. А той познаваше навиците на касапина, неговото безсрамно задиряне на жени в района: млади момичета, вдовици, домакини, майки и както мълвата твърдеше, дори монахини. И сега той, Аркадио Карнабучи, го улесняваше да я грабне, точно както брат му бе грабнал сестра й изпод носа му. Историята се повтаряше.
О, каква нещастна душа беше той. Но не можеше да позволи това да се случи. Не можеше да позволи на проклетия касапин да открадне неговата невеста. И преди всичко защото тя бе дошла за него. Той я бе повикал, като засади и изяде любовните си семена като дух, пуснат от бутилка. Нямаше да приеме поражението. Щеше да се бори за нея. До смърт, ако е необходимо.
Само трябваше да се измъкне оттук. Но как?
Той продължи да се бори мълчаливо да помръдне безполезното си тяло. Концентрира всичките си усилия да повдигне само кутрето си, но парчето отпусната плът се противопоставяше на всеки негов опит да го помръдне. Накрая, изтощен, той потъна в ужасен кошмар. В него той лежеше като затворник в собственото си тяло, което не искаше да помръдне.
Пета глава
На другата сутрин Помилио Мадалони, най-възрастният от момчетата на Мадалони и естествен наследник на широко разпрострялата се бизнес империя на баща си, нахлу в „Щастливото Прасе“ и подхвърли един брой на „Ил кориере“ върху тезгяха по посока на Примо Касторини.
— Свършено е с теб, Касторини — измърмори той, без видимо да помръдва горната си устна, върху която цъфтеше нещо, което той се опитваше да представи като мустаци.
Заглавието сякаш изкрещя на касапина: „Шунка оставя местен мъж полумъртъв.“ Следваха зловещи подробности. Имаше снимки на Аркадио Карнабучи в болничното му легло със седем тръби в бедния му подут нос; отзад се виждах само аз как надничам през прозореца. Не смятам, че съм излязла добре на снимката.
Имаше и фотография, на която би трябвало да е заснета прословутата шунка, със сензационното заглавие „Шунки «Касторини»: връзката с мистериозното медицинско състояние“, но Примо Касторини веднага видя, че това е някаква шунка самозванка. Той можеше да познае навсякъде някоя от собствените си шунки. По-вероятно беше майка първескиня да обърка бебето си, отколкото Примо Касторини да не познае някоя от своите шунки. Но въпреки това той трябваше да признае, че шунката притежава прилична прилика с някоя от неговите собствени, което можеше да бъде достатъчно за непросветените.
Под статията цялата останала страница бе заета с цветна реклама на фабриката за свинско на Пучило, на която се виждаха усмихнати прасета с лозунга „Домакини, можете ли да си позволите да рискувате? Купувайте сигурна шунка: елате при Пучило.“
Фернанда Пондероза, която се бе приближила да погледне вестника, накара младежа в прекалено широк костюм на тънко райе да почувства внезапен прилив на хормони, какъвто не бе изпитвал от пубертета си. Устата му зина и макар бързо да я затвори отново и да се престори на светски мъж, той не успя да скрие похотта си нито от Фернанда Пондероза, нито от Примо Касторини.
Той излетя от магазина като спукан балон, зачервен, объркан и пламнал от младежкото си поруменяване. Примо Касторини поглаждаше големия си нож под тезгяха. Щеше да му покаже на това учениче. Така да поглъща с очи неговата жена. В гнева си той заби ножа върху обидната статия в касапския блок отдолу, където той остана зловещо да трепти.
Помилио Мадалони остави след себе си следа от неприятни чувства, сърбяща жега, ярост, насмешка, неловки пространства и влага, която увисна във въздуха до новото позвъняване на камбанката, обявило пристигането на синьор Алберто Кокоца от Хигиенно-епидемиологичната инспекция, който желаеше да вземе една от шунките за изследване.
— Това е абсурд — заяви Примо Касторини, кипнал от гняв. — Не мога да бъда отговорен за това, което правят хората с моите шунки, след като напуснат магазина. Не нося никаква отговорност. Това е конспирация. Те се опитват да ликвидират бизнеса ми. За това се касае.
— Хигиенно-епидемиологичната инспекция е длъжна да пази здравето на гражданите, синьор Касторини. Аз само си върша работата.
Примо Касторини усети, че започва да губи контрол. Имаше чувството, че участва в някакъв продължителен, подобен на самия живот кошмар. Физически той се беше стопил, защото напрежението от последните седмици му се бе отразило зле. Представляваше кълбо от опънати нерви. Всичко се изплъзваше през пръстите му. Очите му отчаяно потърсиха някакъв смисъл в очите на Фернанда Пондероза, но не успяха да открият там нищо. Тя беше непроницаема. Той хвърли мрежата си там като рибар в открито море, но не улови нищо.
Въобрази ли си какво се случи после, или Фернанда Пондероза наистина го докосна? Докато гледаше в очите й като удавник, очаквайки спасение от нея, тя наистина ли се приближи до него, карайки пространството между тях да се свие и заблести? След това ароматът й го обгърна в прегръдка и се просмука в него. Тя се наведе към него и с върховете на пръстите си докосна неговите; които бяха
