Наял протегна ръка, за да покаже, че е готов да се подчини. С предпазливост, предназначена да отвлече вниманието й, той плъзна пръстите си надолу към кръста, напипа дръжката на ножа и го освободи от калъфа. Изглежда, че в този момент тя го гледаше съсредоточено, защото се бе изправила и го следеше с пронизващ поглед.
„Хвърли я — сякаш му подсказа някакъв вътрешен глас. — Тя те е яхнала като кон, извий се нагоре и я хвърли.“ Наял реши да послуша този глас. Без да мисли повече, той издърпа краката си напред, пое си дълбоко въздух и изтласка тялото си нагоре.
„Невъзможно!“ — разбра той, когато падна на земята, победен от убийствената й тежест. Усъмни се дали е успял да я повдигне дори и на сантиметър. В края на краищата той не се опитваше да отхвърли от себе си някакво си стофунтово момиче, а жена с размерите на огромен мъж.
Тя обаче не му отвърна с извиване на ръката, която като че ли все още бе здрава. Нещо повече, бе посрещнала действието му с вик на истинско задоволство. И все още продължаваше да издава някакви странни мъркащи звуци.
Боже господи! Той я бе възбудил! — проумя най-после Наял и усети, че го обзема някаква странна смесица от задоволство и ужас. По някакъв начин задникът му се бе наместил между меките части на разтворените й крака и вместо да й подейства отблъскващо, той й доставяше удоволствие.
Наял я бе преценил правилно още от самото начало. Това бе най-необикновената жена, която някога бе срещал, и той наистина не знаеше какво да прави по-нататък.
— Подай ми ножа! — отново заповяда тя и тонът и влезе в странен контраст с гласа й, който издаваше моминската й неопитност.
Мак Куган обаче не можеше да прецени дали всичко това бе реакция на една девственица или на една прекалено опитна уличница. Отдавна бе разбрал, че между двата типа имаше някаква много фина връзка, когато ставаше дума за такива неясни неща като този свенлив смях например. Вулгарните и подхвърляния отпреди малко сякаш я причисляваха към втория тип. От друга страна, ако викингите имаха същите представи за красота като ирландците, тя едва ли бе толкова приятна и крехка на вид, че да е предразположила към интимност много мъже.
— Сигурна ли си, че търсиш това? — попита той, като се опита да вложи в гласа си нещо като вежливост. Подозираше, че след като тя бе почти равна на него по физическа сила, най-добрият му ход за момента ще бъде да отклони вниманието й с някаква увертюра. — Останах с впечатлението, че искаш да извадя нещо друго, скъпа моя.
Астрид остана стъписана от този отговор, да не говорим за съблазнителния начин, по който бе поднесен. Тя се намръщи и без да изпуска китката му, впрегна цялата си умствена енергия, за да разбере какво става. Най-напред бе повдигнал задника си нагоре, като с това й бе доставил едно от най-приятните изживявания, които някога бе изпитвала. А в момента й говореше с глас, който сякаш я пронизваше цялата.
„Нещо друго“ — повтори тя наум. Но, за Бога! Той имаше предвид своя собствен член! Въпреки че досега нито един мъж не бе проявявал към нея такова внимание, познанията й в тази област бяха достатъчни, за да стигне до правилен извод. И тя изведнъж се почувства почти поласкана от този мъж, който само преди малко така яростно я бе ударил.
— Не. Първо ножа — отговори тя, без да изчерпва правото си на избор, и отново се върна към авторитетния си тон.
— Много добре — съгласи се Наял, като се опита гласът му да звучи закачливо. — Но тогава ще бъдеш ли така любезна да ми позволиш да се обърна, за да те видя още веднъж?
Той отново успя да постави Астрид натясно. Въздухът заседна в гърлото й и тя изведнъж се почувства омаломощена.
— Първо ножа — отново настоя тя, но вътрешно се тресеше като лъжица, пълна с желе от ягоди.
За щастие като че ли все още успяваше да се владее. Той й подаде ножа с дръжката напред и тя веднага го грабна от ръката му. След това го насочи с острието надолу към гърба му. Когато Астрид пусна дясната му ръка и се вдигна от него, той веднага се преобърна. Без да губи обаче нито минути за размисъл, Астрид тутакси го яхна както преди. След това прибра ножа му до нейния в пояса под престилката си.
С бързото си движение тя като че ли му причини лека болка. Но въпреки това Наял успя да й отвърне с любезна усмивка. Но не получи същото от нея. Тя го гледаше втренчено, изненадана от себе си, че бе успял да я съблазни, и потънала в очакване на следващите му действия.
— Е, и какво още имаш да ми предложиш? — попита тя след малко, като видя че той е неспособен нито да говори, нито да реагира.
— Ами, защо поне не ми кажеш името си? — попита той предпазливо.
Тя повдигна вежди, озадачена от въпроса му.
— Това има ли някакво значение?
Наял повдигна главата си нагоре, като полагаше усилия да не се засмее. Господи, тя наистина бе доста груба на моменти!
— Предполагам, че не. Просто един джентълмен предпочита да… — Наял спря, за да измисли по- убедителен отговор. — Иска да знае кое име да шепне във върховните моменти на страстта, нали разбираш!
— Хм… — отвърна му тя и присви очи, обзета от съмнение относно посоката, която поемаше техният разговор.
— Астрид — отговори най-накрая тя.
— Астрид? — повтори той, като се опита да скрие колко чуждо и смешно му прозвуча името й. — Ами то е… то е прекрасно! Какво означава, кажи ми. Сигурно говори за това, че си много красива.
Наял видя, че я накара да се изчерви, и изпита истински триумф. Този фарс, по време на който трябваше да си прехапе бузата, за да не се разсмее, бе свършил добра работа. Дори и на слабата светлина от газената лампа успя да забележи как бузите й се покриха с червени петна, признак за момински свян.
— Означава „силна в любовта“.
Това бе едното от двете възможни значения на името й и Астрид реши, че то бе по-подходящо за случая.
Наял бавно поклати глава и се опита да си придаде изражение, което едновременно да показва и удивление, и точно премерена закачливост. Доколкото можеше да си спомни, тази комбинация винаги бе въздействала върху ирландките, с които бе имал нещо общо. Затова реши, че и тук ще постигне същия ефект.
— О! Тогава остава да ми покажеш дали си силна в любовта. Защото в другите области вече ми го показа.
Като продължи да се изчервява, тя просто вдигна рамене. Той изобрази върху лицето си една широка усмивка. След това поклати глава покровителствено, сякаш говореше на малко момиченце.
— Не знаеш ли?
— Мисля, че не.
— Тогава ще ми позволиш ли да ти помогна, за да можеш да разбереш? — Наял не остана да чака отговор на въпроса си. Най-накрая бе събрал достатъчно информация за себе си, за да разбере, че въпреки грубостта й тя бе от втория тип — девственица. Той просто плъзна ръцете си нагоре, бавно и внимателно, докато напипа с пръстите си едрите й, тежки гърди. Тогава, без никакво предупреждение, получи силен светкавичен удар по лицето.
— О! Господи! Исусе! — извика той и веднага издърпа ръцете си, а после опипа устата си. Тази бясна кучка не само че го бе ударила, но и беше разкървавила долната му устна. Усещаше лепкава влага по пръстите си и като погледна, ясно видя червените петна от кръв. — За Бога! Защо го направи? — попита той, като попиваше раната с ръкава си.
— Помислих, че протягаш ръце за ножа си — отговори тя в своя защита. — Стори ми се, че искаш да си го вземеш обратно.
— Господи, не! — „Луда глава такава!“ — искаше му се да извика в яда си, но за щастие успя да се овладее. — Протегнах ръце само за да те докосна, скъпа Астрид. По начина, по който един мъж докосва една жена в нежни моменти като този.
— Добре тогава. Извинявай… И все пак си го заслужи заради ударите преди това. Не е честно да удряш
