нейното племе, тя никога не бе виждала такова сбиване между възрастни хора и то я ужаси. — Ще остана с вас, стига това да спре братоубийството! Ще остана дори ако заради това се наложи някой от вас да бъде длъжен да се ожени за мен! За вас това явно е съдба, по-страшна от смъртта. — Тогава си представи, че е останала без подкрепа на този свят, скочи и побягна през глава към близките дървета.
Напрегнатите погледи на Брандър и Рурик омекнаха, те се загледаха след нея и дочуха горчивото й хлипане. Брандър сръга брат си в корема:
— Дявол те взел! Не само че я обиди, ами накара и мен да направя същото! Никога няма да ти го простя!
Рурик поглади удареното място, отстъпи назад и се помъчи да се поеме дъх.
Без да поглежда повече към брат си, Брандър тръгна покрай потока към пленницата. Не се наложи дълго да я търси. Намери я седнала на огромен дъбов дънер.
— Мира, извинявай — каза той и се приближи към нея. — Никой от нас не искаше да стане така. То е защото твърде много се безпокоим за Астрид и от тревога не сме спали през нощта.
Тя вдигна ръка и избърса очите си.
— Аз… аз наистина се опитвам да ви помогна да я намерите.
Той се наведе и я погледна в лицето.
— Зная. Почти ги бяхме открили тази сутрин… и дори ако не се опитваш да ни помогнеш — продължи той, падна на колене и хвана полите на наметалото й, — дори ако наистина ни бавиш, за да останем двамата по-дълго време заедно, ще те разбера.
Мира го погледна за първи път право в очите и за свое учудване откри не потвърждение на думите му, а увереност и насмешливи пламъчета. Поиска да му каже, че греши в предположенията си, но от този поглед усети внезапен студ и само преглътна.
— Значи всичко е наред — продължи той, взе ръката й и приседна до нея. — Добре е, че признаваш, че се нуждаеш от мен. И двамата се нуждаем един от друг, любов моя, и макар че едва ли това е начинът, по който момиче като тебе би желало да бъде ухажвано, така стана.
Тя отново преглътна безмълвно. После каза:
— О, Брандър, не зная. Може би Рурик е прав донякъде в обвиненията си. Заради мен отецът научи къде се намира вашият лагер и единствено той е могъл да го каже на хората на краля. Така че сигурно трябва да остана и да ви помогна да намерите сестра си, колкото и дълго да продължи това.
Той стисна ръката й.
— Мира, чуй ме. Зная, че не по твое желание приятелят ти, духовникът, е съобщил на Мак Кугън за нас. Така че нямаш вина. Остани с нас, ако желаеш, или поискай да те отведем вкъщи. Но, моля те, недей да ни помагаш само от разкаяние или чувство за вина. И двамата знаем какви ще бъдат последствията. Само ти можеш да решиш дали високата цена на твоята женитба с мен компенсира всичко това.
Тя се осмели отново да го погледне в очите и остана много доволна, че хищните пламъчета в тях бяха изчезнали и бе останала само неговата искреност.
— Оставям се на твоето решение, сладка моя… Скоро ще стане тъмно — подкани я той, понеже тя не му отговори.
— Съвсем сигурен ли си, че не трябва да се чувствам задължена към вас? — срамежливо попита тя. — Нали някой ще трябва да бъде длъжен да се ожени за мен, както каза преди малко?
Той протегна ръце и я притегли в прегръдките си.
— Не, Мира, разбира се, че не. Нямах предвид буквалното значение на тази дума. Само исках да обясня на братята си, че хората от твоето племе очакват в такива случаи някаква отговорност. Но, честно да си кажем, всички знаем, че един мъж може да прави каквото поиска с жена, която е откраднал, и не е „длъжен“ да се ожени за нея. Макар че, що се отнася до мен, аз го искам, стига да решиш да останеш.
Тя се притисна силно към него, поласкана от думите му.
— Но ние трябва да се оженим по християнски. И ти трябва да приемеш нашата вяра, разбираш ли — каза весело тя и се отдръпна да чуе отговора му.
Той предъвка устни, сякаш обмисляше това.
— Е, както искаш, любима. Не ме е много грижа за тези неща. Така че можем да се оженим където и както решиш.
— Наистина ли?
Той не можа да потисне усмивката си при нейния внезапен детски възторг. По дяволите, жените, от които и земи да бяха, държаха толкова много на церемониите.
— Наистина — отговори той и се опита да се прикрие, за да не си помисли тя, че й се присмива.
Ръцете й отново го обвиха и притиснаха с всичка сила.
Сега, уверена в неговата любов, Мира си даде сметка, че това е била нейната цел от самото начало.
— Тогава да отидем при братята ти да им съобщиш това — звънко каза тя. — За да престанат да ме гледат толкова подозрително, а да ме приемат като сестра.
Тя се опита да стане, но Брандър я дръпна обратно надолу.
— Не мисли сега за тях — каза той подканящо. — Нека първо прекарам няколко мига насаме с годеницата си.
Мира не се възпротиви. Макар да се боеше, че Рурик или Ланг могат всеки миг да се приближат и да ги видят, тя се остави на неговите целувки.
Отначало езикът му си играеше с устните й сякаш в очакване на разрешение за нещо повече, и го получи. Замаяна от току-що полученото обещание за женитба, тя му позволи да я повали на земята и прие ласките на трепетните му ръце с всяка част от тялото си, която той бе милвал миналата нощ.
— Брандър — прошепна тя след малко, успяла въпреки неговата тежест да достигне с устни ухото му. — Брандър, моля те, чуй ме.
— Какво? — попита той по-скоро с нетърпение, отколкото рязко.
— Това може да почака до след вечеря, нали?
Той се повдигна така и погледна лицето й.
— Защо? Гладна ли си?
Тя се усмихна на себе си.
— Разбира се, че не. Не още. Само си помислих, че би било по-учтиво да се върнем по-бързо при братята ти и да им обясним всичко. И тогава, след вечеря, ще запалим отново два огъня — добави тя и кокетно повдигна вежди.
Той въздъхна измъчено и се претърколи настрани.
— Искам да кажа, че не сме просто животни, скрити в гората.
— Говори само за себе си, драга — измърмори той под нос.
Мира отново му се усмихна закачливо, стана и приглади туниката и косата си. После му подаде ръка.
— Хайде, да отидем и се помирим с тях.
Брандър пое подадената ръка, но се постара да не отпуска цялата си тежест в ръцете й и, докато ставаше, се подпря на близкото дърво.
— А как е кракът ти? — попита тя съчувствено.
Той закачливо се подсмихна:
— След вечеря ще се чувства много по-добре, мила, уверен съм.
Вечеряха сушено месо, хляб и вино, което хората на Мира бяха изпратили с Рурик и Ланг. Казаха на братята, че Мира е решила да остане заедно с тях, докато намерят Астрид. Тогава Брандър им съобщи и решението си да се ожени за нея.
При тази новина Рурик изръмжа, Ланг обаче изглеждаше по-смутен и измърмори нещо подобно на благопожелания. После Рурик и Ланг взеха някои вещи и се отдалечиха да си запалят огън на друго място.
— Не се зарадваха — прошепна Мира.
— Все още са изненадани — обясни Брандър.
— Но защо? Нали знаят, че рано или късно ще е вземеш жена от племето ерс? Нали в деня, в който
