Очакваше, че ще се разсърди, но за нейна изненада той се подчини безропотно.
— Тогава ти трябва да държиш одеялото — отвърна й с широка усмивка.
Без да се смути от това искане, тя седна и хвана завивката. Наблюдаваше внимателно, с наивна радост, как той свали плаща си и бавно съблече туниката, която откри пред очите й мускулестата плът на гърдите и корема му. Рядко беше виждала зрял мъж, разсъблечен до такава степен, и затова й се прииска да го пипне, но се въздържа. Нали това беше игра и партньорът не биваше да узнае нейната слабост.
— И панталоните — настоя тя, като се стараеше да овладее гласа си.
Той се отпусна отново на колене.
— Не зная дали е време.
Очите й предизвикателно се присвиха.
— А защо не?
— Защото така. Ти си толкова неопитна в тези работи, че може да ти стане неудобно.
Тя прие предизвикателството.
— Не. Няма. И от какво? Ти нали ме видя цялата.
— Да, но при мъжете е различно.
— Сваляй панталоните, ти казвам. Какво толкова му е различното?
Той тихо се изсмя.
— Доста е различно. И особено след като ме е обзело такова желание…
— Глупости — прекъсна го Мира. — Нали точно това ми каза миналата нощ. Или ги сваляй веднага, или вече няма да играя тази игра.
Брандър с въздишка изпъна крака и започна да събува панталоните си. Когато стигна до раната на глезена, погледна към Мира с надежда, че ще му помогне и ще придържа превръзката, но видя, че тя стои с отворена от изумление уста и побеляло, останало без капка кръв, лице.
— О, Света Дево Мария — изрече тя с треперещ глас. Това май вече не беше игра, както си бе помислила отначало.
Той веднага дръпна панталоните си нагоре.
— Видя ли? Казах ти, че няма да разбереш.
— Достатъчно видях. Искаш да кажеш, че ще напъхаш цялото това нещо вътре в мен?
Като видя нейната тревога, той я хвана за ръката.
— Е, не изведнъж. Но ако не искаш — няма.
— Разбира се, че не искам! И как, за Бога, можеш да наричаш такива неща игра?
Той продължаваше да я държи здраво за ръката, въпреки че тя се съпротивляваше.
— Това става, когато вече си привикнала. Това правят заедно мъжете и жените, Мира. И твоите родители, и техните родители са го правили, за да се появиш на тоя свят ти и да бъдеш тази вечер с мен.
— Не, не. Не смей да говориш за моите родители. Такова нещо можете да правите само вие, норвежците, и вашите огромни жени. Това сигурно е някакъв ужасен животински ритуал!
Той изумено възкликна.
— Но това е нещо свещено, как можеш да си толкова неопитна? — попита той, придърпа я към себе си и зашепна в ухото й: — Какво, мислиш, ти направих миналата нощ?
— Не беше това — отвърна тя. — Искам да кажа, не с толкова голямо нещо.
Той продължаваше да се чуди.
— Може да ти се стори чудно, любов моя, но повечето жени в това отношение са толкова големи, колкото и мъжете.
— Не може да бъде.
— Но как можеш да знаеш това, след като не си опитвала?
За негова изненада в този миг тя не се опита да се отдръпне, напротив, притисна се още по-силно към него и сложи брадичката си на дясното му рамо.
— Ще бъде ли както миналата нощ? — настоятелно попита тя с примирен глас.
Той се усмихва в тъмнината.
— Да. Почти. Някои момичета даже намират, че е още по-хубаво.
— Добре — прошепна тя след малко, — тогава сигурно ще трябва да опитам.
Той прехапа устни, за да не се разсмее на глас. За нищо на света не желаеше да я разочарова в този миг.
— Да, като твой бъдещ съпруг и аз мисля, че трябва да опиташ.
— Добре — заяви тя, дръпна се настрани и с хладнокръвна решителност започна да сваля туниката си.
Поне за това не се налагаше да я убеждава, помисли той с облекчение. Но след малко почти съжали, че облече отново панталоните си.
Тя отново се отпусна до него и той я целуна. Устните му докоснаха дясното й слепоочие, после продължиха своя път към ухото, към очакващата ги уста.
— Обичам те Мира — прошепна той с устни върху бузата й, докато ръцете му обхождаха овала на гърдите и бедрата й. — И се надявам да разбереш както съм разбрал аз, че ще можеш да понесеш всяка болка и всяка болка и всяка загуба докато сме заедно. Зная, че желанието ти е да бъдем венчани от някой от вашите духовници Съгласен съм с това, разбира се. Но искам да знаеш че се ожених за тебе още в мига, в който очите ми срещнаха твоите. Мъжът може да познае по очите предназначеното за него момиче. За мен това момиче си ти.
Той пое дълбоко дъх и докосна мястото, където се съединяваха бедрата й, там, където бе стигнал и миналата нощ. Ако тя бе жена малко по-опитна в тези неща, може би милувките с устни и пръсти биха отнели по-малко време. Но тя се боеше до дъното на душата си от това което трябваше да се случи, и затова той трябваше да бъде по-милостив към нея. При това желанието го изпълваше до такава степен, че не можеше да отлага повече. И така, той разтвори с едната си ръка бирата й и полека започна да навлиза с другата си ръка в нея. Следеше за нейната реакция. Стараеше се да сдържа нарастващото си желание след толкова седмици на любовно лишение и да долови всеки звук на притеснение от нейна страна.
Звук, слаб като писък на мишле, достигна до дясното му ухо, което беше най-близо до лицето й. После за голямо негово облекчение се разнесе стон на несъмнено удоволствие и той разбра, че неговите думи и търпеливо отношение я бяха покорили, бяха направили най-накрая това сладко момиче негово.
Глава 15
Отец Лон успя да се върне в лагера на Мак Кугън едва след два дни и за негово облекчение брат му, Блар, го посрещна с известието, че викингската пленница е жива и здрава в затвора си.
— Получих разрешение от абата да я заведа в манастира още днес — обясни Лон тихо, докато вървяха към палатката на Мак Кугън. — Да се надяваме, че твоят началник също ще бъде толкова сговорчив.
— Разбира се, че можеш да опиташ да го убедиш — отговори брат му също тихо. — Но трябва да те предупредя, че Наял става все по-ядосан от факта, че брат й още не се е появил.
Лон преглътна тежко. През тези два дни бе мислил само за това как да вземе Астрид от военния лагер и да я заведе в манастира. На фона на скучната работа по преписването на ръкописи това негово желание се бе превърнало в главна задача. Не можеше да спи и прекарваше доста време в среднощни молитви за успешното изпълнение на плана си.
Но сега, сега, когато вече беше пред палатката и след миг щеше да застане очи в очи срещу нея, изведнъж се почувства неудобно. Сякаш бе един от първите християни, които е трябвало да се изправят пред римския трибунал. Ръцете му се навлажниха, гърлото му пресъхна и в този момент пред погледа му се очерта някакво странно видение: Мак Кугън, възседнал някакъв голям сандък, като на най-високия трон в света, белеше ябълка.
— Е, какво, отче, май че не можеш да живееш дълго без нас — поздрави Наял нелюбезно.
Лон се изсмя нервно.
— Сигурно е така, сир. Много съжалявам.
Все още без да поглежда посетителя, военачалникът изведнъж остава плода до себе си и се наведе, за
