отначало допуснах тази грешка. Търсех Бога в написаното, в молитвите, в псалмите, но Той не ми се яви. Тогава прозрях, че не бива да Го търся в думите или песнопенията, а в паузите между тях. Той присъства в очарователната тишина, която обгръща уморения от работа дух. Той е във всеки от нас, а ние просто сме прекалено заети със земни грижи и нямаме време да Го усетим.
Астрид се позамисли над това, после плесна с ръце.
— Виждаш ли? Точно това имах предвид. И ти, и всички тези безкрайни писания се изразявате винаги със загадки! Нищо чудно, че не намирам в себе си никакви изменения. Нищо чудно, че не съм се доближила ни най-малко до целта си да срещна мъж, който да се ожени за мен без зестра.
За нейно учудване отецът ни най-малко не се засегна от избухването й. Напротив, той съвсем доброжелателно й отговори:
— О, приближила си се, драга моя. Аз ще се оженя за тебе… по-скоро — бих се оженил. — Ужасеният му поглед изрази изумление от собствените му думи. — Искам да кажа, че бих се оженил за тебе, ако можех… Само че не съм свободен да го направя — добави той, като преглътна тежко и отривисто стана от мястото си.
— Къде отиваш? — запита го тя с още по-голямо изумление.
— В магерницата има нещо, което трябва да проверя. Наближава Денят на Вси Светии и трябва да се свършат още маса неща, преди да тръгна довечера към укреплението.
— О — каза тя и изгуби интерес. — Да дойда ли с теб?
— Не, не. Страшно е. На този ден хората стават много опасни. И ти, като не разбираш всичките им обичаи, сигурно ще бъдеш първата жертва.
— Глупости — заяви тя и присви очи. — Няма с пръст да ме пипнат в това облекло. Но даже и да го направят, все още имам достатъчно сили, за да се защитя. Ти просто се страхуваш от това, че ще бъдем сами по време на пътуването. Дори и в тоя момент те е страх, че може да пожелаеш да ме целунеш.
Той понижи гласа си до зловещ шепот:
— Астрид, нали се разбрахме никога повече да не говорим за това!
— Да, но май че сега се налага. Защото щом вече съм станала по-желана за съпруга, скоро ще дойде момент, когато това ще трябва да се разгласи и да бъде заведена сред мъже, които са свободни да си вземат жени.
— Не! — Зъбите му се стегнаха силно, а ръцете му се свиха в юмруци. — В никакъв случай! Не искам и да чуя за това!
Тя прехапа устни, за да не изрази задоволството си от този отговор.
— Но защо? Нали затова ме доведе тук? Да бъда „просветлена“.
— Ти си пленница на Мак Кугън. И ако излезеш оттук, ще бъде само за да попаднеш отново в ръцете му.
Лон си даде сметка, че тя не беше толкова тъпа, както се опитваше да се представи. Напротив, сините й очи му хвърляха погледи, изпълнени с такова разбиране, че сърцето му започна да бие силно като на уплашен заек.
— Ще ме дадеш ли пак на него? — попита тя тихо и неуверено. — След като вече си ме опознал, би ли ме върнал обратно в ръцете на това животно?
— Е… не — измърмори той.
— Добре тогава, отче? Тогава, мисля, че имам право да зная, поне колкото тебе, каква съдба ме очаква.
— В името на Бога, млъкни! Не ме мъчи повече!
— Ти си страхливец, ето какво — изсъска тя. — При това си и глупак! Защото си мислиш, че можеш да заблудиш всички, включително и себе си, с това, че уж споделяш килията си с мъж. Но не е така — каза тя и скочи на крака. — Аз съм жена и ти никога не си успял да изхвърлиш тази истина от главата си, нали?
Тя заобиколи масата и започна да се разхожда пред него като разгневена лъвица.
— Астрид. Остани там, където си — заповяда той и протегна ръце напред. Макар че бе отслабнала от малкото храна, знаеше, че у нея има още достатъчно сили, почти колкото неговите. Но сега обаче той нямаше друг избор, освен да започне да отстъпва по-далеч от нея.
— Господи, не се приближавай — извика той, макар че знаеше, че е напразно. След миг тя го притисна до стената и започна да го целува с такъв плам, че дъхът му спря.
Това беше райско блаженство! Истинско и несъмнено! Топлият й аромат, усещането на нейните ръце върху раменете му! Умът му подсказваше, че трябва да направи нещо, за да я отдалечи от себе си, но тялото му не се подчиняваше. В края на краищата единственото, което успя да направи, бе да изръмжи от удоволствие и да осъзнае, че си е навлякъл грехове, които ще трябва да бъдат изкупувани много, много дълго време.
— О, Господи, Астрид, стига — успя да измърмори, когато най-сетне тя отлепи устните си от неговите и пренесе целувките си около лявото му ухо. Молбата му звучеше съвсем неубедителна и не я накара да мисли, че я изрича искрено.
— Така — дочу горещия й шепот. — Не се съпротивлявай. Нека грехът остане да тежи изцяло върху мен. Ще го понеса заради теб, любов моя. С най-голяма радост. Защото се привързах към тебе страшно много, откакто сме заедно. Обичам нежния ти глас, начина, по който стъпваш, изчервяването ти, когато си смутен. Харесвам как се превръщаш в плахо момче, когато се приближавам до тебе. Колко е хубаво точно така да влияеш на един мъж!
— Не, Астрид — извика той, като усети, че ръцете и бяха слезли надолу и започнаха да повдигат расото му.
Нейният горещ шепот над ухото му обаче не престана и той усети как краката му сякаш омекват.
— Защо? Вече за втори път ми разкриваш чувствата си. Тогава защо и аз да не направя същото? — Тя кротко се усмихна, а ръцете й в това време бяха успели да стигнат до голото му бедро. — Искаш да се покажеш ядосан. Но истината е, че никога не можеш да ми се разсърдиш, защото си твърде много привързан към мен. Всъщност би направил всичко за мен.
Света майко, помогни му! Той сякаш бе прозрачен за нея. Беше загубил всякакъв контрол върху нея и сега бе негов ред!
Като че ли в потвърждение на това ръката и се премести още по-нагоре и обхвана втвърдената му част. Твърдият захват го накара да усети едновременно удоволствие и болка.
— Господи — изстена той, отпуснат напълно върху стената със силно стиснати очи. — Това е лудост.
Астрид се засмя.
— Не е. Ако питаш мен, това е единственото нещо, което има смисъл измежду всички неща, които сме правили, откакто съм тук.
Отново се изсмя със задоволство. Беше видяла твърде малко голи мъже през живота си — повечето роднини или току-що излизащи от банята. Но никога не бе имала възможност да докосне някой от техните тайнствени израстъци и сега си даде сметка, че бе загубила твърде много.
Това беше толкова… толкова приятно топло, гладко и пулсиращо. При това сякаш оживяваше в ръцете й. Не висеше свободно, както в началото, когато го достигна с ръка, сега се бе насочило към нея в очакване на още ласки.
Лон, чувствайки се изцяло безпомощен, се смъкна покрай стената и неговият „послушник“ трябваше да коленичи, за да продължи занятията си. Това се случваше за пръв път в неговия двадесет и три годишен живот; намери го за приказно.
Тя беше като ангел, покорил го с могъщата си сила. И, Господ да му е на помощ, сега му доставяше такова удоволствие, което надминаваше всичките му духовни преживявания досега.
Той я обичаше. Господи, колко много я обичаше! И не можеше да се въздържи да не й прошепне това.
Когато ръката й почти го доведе до кулминационния момент и той бе достигнал върха на страстното изригване, след което искаше да изрази несъмненото си възхищение към нея, изведнъж ръцете й се сковаха и тя прошепна, че чува някой да идва.
Всичко след този миг представляваше кошмар от трескави движения. Тя трябваше да му помогне да се изправи на краката си, защото се бе отпуснал изцяло в ръцете й. След секунда на прага на скрипториума се
