появи един монах.
Новодошлият учудено повдигна вежди при вида на двамата свои колеги, безцелно подпрени до стената. Макар че в това нямаше нищо престъпно, все пак не бе съвсем редно; Лон беше сигурен, че по-късно той щеше да го попита. Но сега нямаше такава възможност, защото Лон събра достатъчно сили пръв да зададе въпрос:
— Какво има? — изрече той с достатъчно равен и служебен тон.
— Имате посетители, брат Лон. Жена на име Мира, която заявява, че е от вашето племе, и няколко мъже, които не ми казаха имената си.
— Мира? — извика Лон. — Какво прави тя тук!
Другият монах вдигна рамене.
— Не ми каза. Съжалявам, но тя заяви, че ще говори само с вас.
— Още ли са пред външната врата?
— Да. Аз не я познавам и не мога да гарантирам за нея.
— Добре. Сега ще отида там. Благодаря, братко.
Духовникът кимна леко с глава в знак на съгласие.
После се обърна и изчезна толкова бързо, колкото се беше появил.
— Остани тук, любов моя. Скоро ще се върна — прошепна Лон на Астрид когато се убедиха, че монахът е вече далеч. После залепи една целувка на бузата й и също напусна залата.
Вече около час Мак Кугън и Блар О’Фейл яздеха един до друг. От близкия хълм успяха да огледат много добре пространството пред манастирските стени.
— Май че преди нас са пристигнали и други посетители, вожде — забеляза Блар.
— Да. Това е норс. Личи си по външния му вид. Но все още сме твърде далеч, за да разберем дали и Мира е с него.
— Я погледни там долу — добави след малко Блар. Бе забелязал зад дърветата още двама викинги, които се изкачваха по хълма, т.е. право срещу тях.
Наял проследи жеста му и също видя двамата мъже. Не яздеха в момента и конете им бяха вързани за близките дървета, насочени към манастирската врата, сякаш в очакване на мъжа и жената, изправени пред портата.
— Водачът на викингите и двама от хората му — заключи Блар.
Мак Кугън кимна.
— И аз така мисля.
— Дошли са за Астрид може би.
— Ами. Как биха могли да научат, че тя е тук? Може би ги е повикал брат ти. А защо ли го е направил? — ядосано добави Наял.
— Едва ли — побърза да го разубеди Блар.
— Добре тогава, няма да се случи нищо лошо, ако малко се позабавим и разберем каква работа всъщност имат те там.
Макар че никога не изразяваше чувствата си, сега Наял наистина започна да се страхува, че жената с викинга бе Мира; защото не беше нито вързана, нито пък стоеше близо до него под заплахата на нож, издигнат над главата й. При вида на всичко това Мак Кугън си помисли, че неговата Мира — ако това наистина бе тя — е влязла в съглашение с норвежците; съвсем не това би искал той да види пред толкова тихо и свещено място като манастира.
Ако трябваше да играе ролята на изоставен любовник ако кървавият сблъсък между тях бе неизбежен, по-добре би било това да се случи пред крепостта, за назидание на всички, които изразят някакво съчувствие към нея.
— Ако успеят да си получат викингското момиче по някакъв начин, ще трябва да ги нападнем и отново да я пленим — продължи доверително Мак Кугън, след като преглътна личните си съображения. — Засега обаче само заповядай на хората да се разпръснат и да се приближат към гората съвсем тихо. А докато аз наблюдавам оттук веселието на ония двамата откачени викинги пред портата, те съвсем незабелязано ще се окажат в обкръжение.
Брандър безгрижно се бе подпрял от външната страна на високата манастирска стена и разсеяно си човъркаше ноктите.
— Значи мъжът, когото чакаме, е същият оня духовник, който видяхме в лагера на Мак Кугън?
Мира кимна нетърпеливо, защото вече му бе казала това.
— Да.
— Тогава той няма да е приятелски настроен към норвежците. Защо мислиш, че ще се съгласи да ни венчае?
— Той е единственият духовник, когото познавам. И ако Църквата въобще се съгласи да признае нашата женитба, това ще стане единствено с негово участие.
Брандър не отговори и продължи заниманието си.
— И в какво се състои тази церемония? — попита той загрижено след малко. Знаеше, че женитбените обреди на норвежците понякога включваха такива странни ритуали като танци около фалоса на свещен кон и шеги, свързани с дефлорирането на невестата. Колкото и да желаеше да се ожени за Мира, не бе подготвен да участва в подобни дивашки церемонии в обкръжението на ирландци.
Тя притисна ръце до устата си.
— Да ти напомня ли, че това беше твоя идея. Ако имаш намерение да се откажеш, просто ме остави тук при отец Лон, той ще ме заведе вкъщи.
Брандър я погледна с чудесните си сини очи.
— О, Мира, добре знаеш, че не искам това.
— Тогава престани да мърмориш, мошеник такъв, и поеми заедно с мен тежестта на греховете, които заедно извършихме. Защото това е единственият начин да оправим нещата.
— Зная. Но се чудя точно какво трябва да правя. Какво се очаква от мен?
— Абатът или друг духовник ще ни каже няколко думи. После ще ни накара да ги повторим. После ще ни зададе въпроси, на които трябва да отговорим с „да“.
Брандър си отдъхна.
— И това ли е всичко?
— Аха.
Той учудено повдигна вежди.
— Но то е много лесно.
Тя кимна, но отново го прониза с поглед.
— Просто е да се направи, но не и да се развали, защото женитбата е за цял живот.
Той преглътна.
— За цял живот?
— Да. При вас не е ли същото?
Той поклати глава.
— Не винаги.
— Но как може? Това е заповед от Бога.
— Но не и в моята страна.
Мира бе обзета от внезапен страх, помисли си, че беше прекарала последните нощи с някакъв ужасен езичник.
— Какво? Искаш да кажеш, че вашите хора се женят толкова пъти, колкото си поискат?
Брандър се разсмя.
— Разбира се, че не. Защо трябва да го правят? При това след женитбата половината богатство на мъжа става собственост на жената!… Не. Не познавам някого, който да се е женил повече от два пъти през живота си.
Мира продължи да гледа намръщено.
— Но някои може би се женят дори и три пъти?
Той кимна.
