— И ти си готов да се откажеш от варварските си богове и да станеш християнин? — попита Лон. Не беше съвсем сигурно, че абатът щеше да настоява за това, защото в старанието си да защити от изоставяне обезчестените момичета Църквата често пъти извършваше брачни церемонии при партньори с далеч по-съмнително сходство във вярата. Блудството не биваше да се насърчава.
При това Мира отдавна беше навършила петнадесет години, така че презвитерът щеше да я признае за пълнолетна и способна да вземе решение за женитбата си, независимо от обстоятелствата. Но въпреки това Лон искаше да се убеди напълно в сериозните намерения на норса, преди да отиде при абата.
Брандър кимна без колебание. За него нямаше никакво значение каква религия трябваше да изповядва, щом той и Мира щяха да бъдат заедно.
За негово учудване монахът изглеждаше не само доволен от това, ами почти щастлив. Само преди една седмица искаше да види Брандър и братята му разбити, а сега изглеждаше съвсем променен! Но Брандър отново си повтори, че не бива да изкушава съдбата.
— Добре тогава — отговори Лон с доброжелателна усмивка. — Ще се постарая да убедя абата, че трябва да се ожените.
— О, отче — възкликна Мира, пристъпи напред и обви ръце около врата му. — Благодаря ги! От цялото си сърце ти благодаря.
Лон отстъпи назад и се освободи от прегръдката й.
— Жено, нали вече говорихме за тия неща — упрекна я той и крадешком се огледа назад да не би някой от другите монаси да е видял как го докосва тази жена.
— Ох, съжалявам — отвърна с детинско подчинение Мира и скри ръцете си зад гърба.
— Не прави друг път така — повтори той и тръгна към вътрешността на манастира.
„Трябваше да им кажеш сега“ — обади се вътрешния му глас. Сега, преди абатът да е разбрал за присъствието им тук. Можеше и да няма друга възможност да остане насаме с тях, а трябваше да им признае, че е скрил Астрид; просто не беше човешко да остави брата да продължава да се безпокои за сестра си.
Беше изминал няколко крачки. После, играейки си с колана на расото, отново се обърна към тях.
— Какво има, отче? — попита Мира с безпокойство. Внезапно я обхвана страх, че Лон е изменил решението си да отиде при абата.
Той вдигна вежди и отново измина разстоянието до тях, така че да могат да доловят шепота му.
— Вие двамата можете ли да пазите тайна? Защото се отнася до моя живот, ако всичко това се узнае.
— Да, разбира се — увери го Мира. — Дори ще се радваме, ако такъв достоен мъж като тебе ни се довери. Нали, любими? — попита тя и сръга закачливо с лакът Брандър.
— Да — съгласи се и той, защото нямаше друг избор.
Лон се поколеба и внезапно му дойде на ум, че при новината викингът просто можеше да избухне. Без да поиска да чуе никакви обяснения, можеше направо да нахълта в манастира да спасява сестра си.
Но не бива да мисли така, реши Лон. Ако се постарае да обясни всичко спокойно, може би норсът щеше да се убеди, че всичко трябва да остане в тайна. Сигурността на Астрид зависеше единствено от това никой да не разбере за нея и да не може да й попречи, ако тя реши да се върне при близките си. А точно такъв избор беше й приготвил самият той, спасявайки я от Мак Кугън.
Да върви всичко по дяволите! Той лъжеше сега дори самия себе си! Всъщност съдбата, която би желал за нея, бе да остане при него.
Колко трудно би могло да се уреди това: да получи разрешение от папата и да напусне завинаги манастира. А как би искал да бъде с нея по същия начин като тези двама млади хора. С официална благословия.
Господи, какво да направи? При това трябваше да бърза! Трябваше да реши дали им каже истината, или да остави милата Мира и нейният годеник, след като напуснат манастира, да продължат безсмисленото си търсене.
— Тя е при мен — чу се да казва накрая; и, Господи, какво облекчение изпита, когато най-сетне сподели тайната си с някого.
Мира вдигна вежди.
— Какво? Коя е при тебе?
— Астрид — призна той с глух глас и тръгна към викинга.
Брандър широко отвори очи.
— Астрид? Добре ли чух, Мира?
Тя вдигна рамене, все още невярваща на ушите си.
— Да, точно това казах, човече. Сестра ти е при мен.
Брандър протегна ръце и го сграбчи за раменете.
— Какво? Тук? В манастира ли?
— Да. Шшт. Обещахте да пазите тайна, нали?
— Добре де, но къде е? Може ли да я видя?
Лон кимна.
— Можеш. Но трябва да те предупредя, че е облечена като всички други монаси. Единственият начин да получа разрешение от абата и да я спася от Мак Кугън бе да я представя за мъж.
За изумление на Лон сега мъжът започна да го прегръща. С признателност Брандър обви огромните си ръце около него и го повдигна от земята!
— Нека боговете те благословят!
— О, пусни ме, в името на Господа, дивако! Нямам нищо общо с твоите ужасни богове!
Все още преизпълнен с радост, за да може да възрази срещу тази нападка, великанът норс го пусна на пътеката.
— Но как си успял да я измъкнеш, отче? — попита Мира. — Сигурно си я откраднал тайно от войнишкия лагер.
— Не. Причината беше в това, че тя е напердашила самия Мак Кугън. После се опитала да пререже гърлото на брат ми…
— Такава си е нашата Астрид — подметна Брандър със сух смях.
— Така че, като знаех, че някой ден в яда си Мак Кугън може да я убие, ако не я махна оттам, убедих го да ми я повери и да я доведа в манастира на по-сигурно място. Това беше преди четири дни и оттогава тя е тук уж като послушник.
— Гръм и мълния, чуваш ли, Мира? — възкликна Брандър и за облекчение на Лон се хвърли към нея, за да задоволи желанието си да прегръща някого. — Тази новина е най-добрият сватбен подарък. Тогава ще я вземем с нас — продължи след малко Брандър и отново се обърна към духовника с щастлива усмивка на лице. Отецът се намръщи.
— Няма да е възможно, сир. Не помните ли какво ви казах? Ако тя излезе с вас посред бял ден, абатът ще се досети, че има нещо нередно и аз ще си изпатя.
— Той е прав, мили — съгласи се Мира. — Добрият отец може да бъде изгонен от църквата за такова нещо и не бива ние да ставаме причина за това! След като е направил толкова много за сестра ти.
— Май че си права — измърмори Брандър. — Добре тогава но кога тя ще може да се върне при нас.
Монахът сведе очи. После, когато отново вдигна поглед, Брандър беше изумен да види очите му, пълни със сълзи.
— Но какво има? — попита той, разтревожен не на шега. — Тя не е пострадала от Мак Кугън, нали.
Лон сложи ръка върху неговата. Ясно бе обаче, че направи това, за да успокои повече себе си, а не толкова викинга.
— Не. Това е… това е просто, защото тя е толкова симпатична.
Брандър учудено вдигна вежди.
— Астрид?
— Аха.
— Господи, отче, сигурен ли си, че говорим за едно и също момиче?
— Да. Високо. Русокосо. С чудесни сини очи. С трапчинки на бузите. Тя е толкова мила, че аз просто…
