— Но къде са братята ти? — попита Лон, когато конят спря до него.
С тъжно и обезкуражено поклащане на главата Брандър слезе от коня и протегна ръка да свали Мира.
— Мак Кугън ги плени — обясни той и се опита да успокои дъха си при вида на преоблечената си сестра.
— Мак Кугън? — повтори Астрид. — Мак Кугън е пленил Рурик и Ланг? Тая змия! Само да имах сабя и кон, веднага щях да тръгна да ги освободя — завърши тя, като пристъпи напред и започна да навива ръкави.
— Астрид! — предупредително извика отецът с тон на наставник, който се кара на непослушно пале.
Брандър загледа с учудване как сестра му, обикновено скандалджийка, при това подвикване послушно отпусна ръце и сведе поглед към земята. Какво, за Бога, беше направил отецът, за да я превърне в послушно агънце? Толкова години Брандър бе свидетел на това как Астрид постоянно беше наказвана от родителите им за непослушание и неподчинение, че просто не му се вярваше, че някой би могъл да я укроти.
— Какво? — отзова се Астрид с виновен глас.
Лон остана хладнокръвен, но твърд.
— Какво ти казах за убийството? Дори и на враг?
— Че това е лошо, сир, нали? Че това е грях?
Монахът кимна.
— Точно така. Затова не бива да го забравяш. — После решил, че е завършил възпитателната си мисия, се обърна отново към Брандър с голяма тревога. — Сигурни ли сте, че именно Мак Кугън ги е пленил?
— Да — намеси се Мира.
— Да — потвърди и Брандър. — Трябваше да го видиш, отче. Облечен в някакви дрехи, напомнящи кон, а хората му — като други животни. Би било забавно и смешно, ако не беше отвлякъл братята ми!
Лон си пое дълбоко въздух през зъби.
— Светата Майка Богородица да ни е на помощ!
— И вашите молитви, отче — закачливо добави Мира. — Наял е подкарал Рурик и Ланг към крепостта. Ще ги остави на другите да ги изгорят живи заради това, че са били без предпазни костюми; при това се старае да подмами в същата посока и мен заедно с Брандър.
— Как можеш да си толкова сигурна?
— Прочетох това в очите му. Той ме обвинява в предателство и явно иска да ме разобличи пред всички, това е целта му.
Лон кимна.
— Да. Доколкото познавам Мак Кугън, възможно е това да е вярно. Но с какво мога да помогна, освен да дойда заедно с вас?
— Трябват ни костюми, отче. Знаеш какво ни чака през тази ужасна нощ. Искам да кажа, че ти може и да си защитен от вярата си, но останалите — не.
— Да, но ти знаеш как се отнася абатът към това варварство. Той се съгласи да ви ожени, но се съмнявам, че ще ви даде костюми и маски на демони.
— Добре тогава. Не би ли могъл поне… да ни заведеш в оръжейната? Там Брандър и аз ще се справим сами. Кълна се.
Лон изръмжа и обърна очи нагоре.
— О, небеса, отначало тайна венчавка, а сега църквата да ви снабди с костюми, за да уважите езическия Бог на слънцето? Мира, благодари за това, че сме роднини, иначе досега да съм ви изхвърлил оттук!… Хайде, влезте вътре — продължи той — и да видим какво може да се направи. Страхувам се, че си права. Дори придружени от монах, не сте в безопасност през такава нощ.
— Няма ли… няма ли да е възможно да дойде още някой с теб? — запита Мира, докато Брандър завързваше коня за едно близко дърво и след това тръгна към вратата. — А също и да получим от тук някакво оръжие. Брандър остави неговото при братята си още преди да дойдем тук за първи път и сега остана без него.
Лон се спря и потърка брадичката си, разсъждавайки върху всичко това.
— Оръжие? Може. Имаме сърпове и коси, и други такива неща. Но колкото до хората, съмнявам се, че ще може да се уреди.
— Аз ще дойда с вас — предложи Астрид, стараейки се да не издава радостта си от възможността да участва в някаква битка.
— А, отново нашата Астрид — каза Брандър с лека усмивка. Той имаше намерение да се скара на сестра си за тази нейна странна връзка, но се отказа, защото това щеше да нарани всички. — Макар че няма да го одобрите, отче, с гордост ще ви съобщя, че тя струва почти колкото двама мъже в битка.
— Да, но може ли да шие? — натъртено попита Мира, когато отецът ги въведе в манастирския двор. — Защото това най-много ни е нужно сега.
— Да. Мога дори да ти зашия устата, ерска гарго рошава — измърмори си Астрид под нос, засегната дълбоко от предположението, че може и да не е усвоила най-основните женски умения.
— Астрид — едновременно й викнаха Лон и Брандър. Но тя, разбира се, се вслуша на първо място в забележката на монаха.
Той се беше спрял и строго погледна назад към нея, след него спряха всички. Лицето на Астрид пламна от горчивото разочарование, която тя долови в любимите очи.
— Извинявай, Мира — измърмори тя след малко. — Моля те да ми простиш.
Мира, която изведнъж се бе почувствала се като ухапана от любимо куче, също се беше изчервила от внезапното избухване на бъдещата си роднина. Все още не възприела начините на общуване в манастира, Астрид едва ли беше желана роднина. Какво толкова бе намерил у нея внимателният духовник — можеше само да се гадае!
„Но — утешително се обади вътрешният й глас — трябва да благодарим на Бога за нейния боен дух и физическа сила точно през такава нощ.“
— Всичко е наред, Астрид — увери я тя.
Глава 19
Три часа по-късно Брандър лежеше по корем върху една скала, надвиснала над укреплението на ирландците. Макар че и в мислите си не бе допускал такова нещо, беше облечен в същия причудлив конски костюм, както и Мак Кугън!
Това стана по настояване на Мира, защото според нея това бе най-безопасното облекло за тази магическа нощ — облекло, което щеше да убеди хората от нейното племе да позволят на Брандър и всички, които го придружават, да влязат вътре в крепостта.
Там Брандър трябваше да обикаля от колиба на колиба с молби за храна и други дарения за друидския бог Мак Оула. Ако някой от жителите откажеше да даде нещо, рискуваше да бъде прокълнат със заклинание неговата реколта да бъде слаба през следващия сезон.
Всичко това според Мира би впечатлило местните хора по същия начин, както и групата на Мак Кугън, така че Рурик и Ланг — ако са там и все още са живи — щяха да могат да бъдат отведени през тунелите, за които Брандър не бе чувал изобщо.
Но това беше резервен план, припомни си Брандър с въздишка на облекчение. Защото бе почти невъзможен, дори за много опитни бойци или ловци.
Първоначалният им план вече се изпълняваше, слава на боговете! В този момент Брандър и спътниците му все още не можеха да направят нищо друго, освен да се молят на боговете.
Засърбя го бузата. Посегна да вдигне конската маска и да се почеше, но Мира го изпревари.
— Не я пипай — нареди тя от мястото си вляво, облечена в костюм на гоблин. — Тя е единствената ти защита. Само Бог знае кой може да те нападне тази нощ.
Брандър осъзна, че не бе време за разправии, остави маската на мястото и се опита да се почеше през нея, доколкото това беше възможно.
