кораба.
— Името ви като че ми е познато — обърна се Силвър към Кин.
— Написала съм една книга, „Безспирно сътворение“.
Силвър се усмихна учтиво.
— О, така ли?
Марко бе изчезнал. Двете жени се заразхождаха из корпуса. С всяка крачка на Кин й ставаше все по- притеснено. Странен си беше този кораб.
Беше преправен на товарен кораб. Имаше четири каюти. Останалото беше резервоар за гориво.
Корабът беше проектиран за играчка на някой фрашкан с пари малоумник. Само богаташите и шпионите използваха кораби, които можеха да се преборят с гравитацията със собствените си двигатели.
Я се замислете: всеки свят който ставаше за нещо, си имаше Линия, а след като се изкачиш нагоре по Линията, ти трябваше само херметизирана кутия с реактивни двигатели за набиране на височина и матрица за Другаде, която да те откара до Върха на всяка друга Линия. Няколко специализирани занаяти и туристическата индустрия използваха кораби, които можеха да излетят на орбита от Земята при спешен случай. Но никому не беше нужен кораб, който да може да излита на орбита, да лети през планетна система и да скача през Другадето.
Този обаче можеше. Линията и Матрицата бяха накълцали пространството на прости паузи между еднаквите чакални на Върха на всяка Линия. Този кораб беше нещо друго.
Имаше си сложи-масичка — от големите модели, програмирана да произвежда какво ли не, от термидор с омари до дървени трици. Дори можеше да възпроизвежда и шандски белтъчини.
Имаше си лазарет, който не би опозорил и доста големичък град. Освен това имаше и фризер, нещо толкова необичайно, че Кин вдигна капака.
— Тука вътре има нещо — измърмори тя. Силвър надникна вътре и започна да ровичка из заскрежените пакети.
— Нищо особено — отбеляза тя. — Месо, риба, пилета, листа, подути гулии — човешка храна.
Кин посочи масата, която си бръмчеше изкусително под носа.
— Да ти е известно някоя от тези някога да се е повредила?
— Те не се повреждат — отговори Силвър. — Ако се повреждаха, вие, човеците хич нямаше да ни пуснете да припарим до Космоса.
— Тогава защо пилеят пространство и тежест, за да мъкнат този боклук? Ако се е нервирал, щеше да вземе шандска храна… уф. Разбира се. Все забравям колко е стар.
— Стар ли?
— Достатъчно стар, че да придиря на храната, произвеждана от машини. Това тук трябва да му е струвало цяло състояние.
— Моля те, обясни ми защо е „стар“ — настоя шандата.
Кин разказа на шандата за сондите „Терминус“. Щом свърши, усети, че гигантката я гледаше странно.
— Вие, хората, явно сте луди на тема Космос — рече тя.
Обърнаха се — Марко бе влязъл безшумно в стаята, разтреперан от гняв.
— Що за кораб е това? — вресна той. — В тукашния арсенал има достатъчно оръжие, че да пробием дупка в някоя планета!
— Има и леки оръжия — измърмори Кин. Марко се втренчи в нея и тя усети как мислите й запрепускаха бясно.
— Точно така. Но как позна?
— Няма какво да познавам, според мен видях достатъчно. Силвър, когато ти пристигна тук, имаше ли някаква вест от Джало?
— Кунгът, който докара с ферибота, ми рече, че трябвало да чакам. Защо?
Кин поклати трескаво глава.
— Марко, тук някъде трябва да има скафандри. Ако ги облечем, можеш ли да изпомпаш въздуха на кораба?
— Тук ли? Ще се спихне. Първо трябва да излети и тогава…
— Това тук е Клип-автомат калибър 0.0003. Ако сега всички ми скочите, има шанс да не ви улуча всичките, но кого ли да застрелям пръв?
Джало бе застанал на вратата, а автоматът безгрижно се полюшваше в едната му ръка. Кин се сети на какво е способен откос игли „Клип“ и реши ни да мърда, ни да шава. Погледна Силвър.
Шандата дори не поглеждаше Джало. Беше се втренчила в Марко.
Кунгът беше заел любопитна приклекнала позиция, изпружил ръце напред като древен стрелец с пистолет, и тихичко съскаше.
— Кажете му, че ако ме нападне, ще стрелям — извика Джало. — Кажете му го!
— Знаеш, че те разбира — студено отвърна Кин. Чу как Силвър каза на шандски:
— След минутка тук ще се разгори люта битка, Кин. Никой не може да заплаши кунг и да остане жив.
— Марко е натурализиран човек — отвърна Кин на общезик.
— Да, и аз се прецаках по същия начин — обади се Джало. — Де да бях знаел! Наредих на онзи детективски компютър на Истинска Земя да ми подбере трима души, които да отговарят на моите изисквания, и той ми посочи три имена. Това проклето желязо хич не си направи труда да ме уведоми, че двама от тях са ВЕМ.
Само Силвър, студентката по история, разбра термина. Тя изръмжа.
— Без съмнение той ти е споменал от кои планети произхождат тези лица — рече Кин.
— Жабището обаче е родено на Земята, а мечката — на кораб, летящ на орбита около Шанд — тросна се Джало. — В днешно време никой ли не си прави труда да споменава в данните си биологичен вид? Натурализиран човек! Леле божке! Не мърдай.
— Чудех се къде си — обади се Кин. — Трябваше да се оглеждам за петно размазан въздух… разбойнико.
Джало пусна крива усмивка.
— Тази дума е, хм, гадничка, но вярна. Също както и Компанията оплячкоса разбойнически машините за пластове и мономолекулярната техника за Линиите.
— Не е вярно. Компанията ги използва за общото благо.
— Чудесно, а пък облагите от това пътуване ще са за мое благо. Според мен те ми дължат нещичко. Познавах ЛеВин и останалите. Тренирах заедно с тях. Сега ще си взема възнаграждението. Ударих джакпота.
Нещо мъничко и черничко изскочи зад гърба му иззад ъгъла на коридора. Кин си спомни, че Марко, като човек по убеждения, се опитваше да направи гарвана свой домашен любимец. Така времето минаваше по- лесно.
— Ще имам нужда от помощ — рече Джало.
— Имаш си кесия, която се пълни сама — забеляза Кин. — Това на мен ми прилича на жив джакпот.
— Тцъ. С това, което имаме тук, ще можем да основем собствена Компания там, където отидем. — Той бръкна в един страничен джоб и извади навигационна ролка. — Всичко е тук.
— Биф пуедпофела дза пводълвим да гововим без тоя пифтоует да ни пуафи — произнесе с мъка Силвър. — Не е фубаво така.
Гарванът прехвръкна, кацна на рамото на Джало и кресна в ухото му…
…струя иглички звънна по тавана…
…Марко се стрелна толкова бързо, че преминаването му през пространството, отделящо го от Джало, си пролича само по това, че изведнъж се бе намерил до повалено тяло, стиснал „Клипа“ в ръка, а останалите три — издигнати във въздуха, за да смажат черепа на…
…той примига и се огледа, като че се събуждаше от сън.
Втренчи се в Джало и се наведе напред.
— Мъртъв е — рече той безпомощно. — А аз дори не съм ударил.
