За всеки случай кредитите бяха обезпечени с Дни. Галактиката беше претъпкана с редки елементи. Трансмутерът в сърцето на всяка машина за пластове и сложи-масичка можеше да ти произведе каквото и да е. Кое ли друго освен дълголетието би могло да обезпечи валутата? Кин можеше да си купува живот. Соломон дали би могъл да си купи? Ами Клорити? Или пък Хюс?1
Кин Арад беше богата.
Бръмна алармено устройство. Слънцето на Кралството изпълваше предния екран като поръбен с огън черен диск; сензорите отдавна се бяха отвратили от сиянието му.
Кин изключи гласа на кораба, защото много мразеше броенето преди скока в Другадето. Все едно да чакаш смъртта. Ако компютърът беше прав, а той никога не грешеше, корабът щеше да скочи веднага щом достигне приемлива орбитална скорост с оглед на…
(няколко секунди миене на свят, кратка агония на отчаянието. Душеизоставяне — така го наричаха въз основа на почти никакви доказателства. Определено,
…крайната цел. Кин удържа равновесие и погледна навън. Слънцето на Кунг беше хладно червено джудже. Статистиката твърдеше, че било малко. Лъжеше. На разстояние четири милиона мили от него то направо си беше гигант. Кунг буквално плуваше из горния слой на атмосферата му… и ето го и него, съвсем ясно се виждаше — черен диск. Кин се усмихна. Кунгите, които живееха под постоянна плътна облачна покривка, и без това си бяха достатъчно смахнати. Каква ли религия щяха да си измислят тия, ако можеха да виждат небето?
Три часа по-късно тя напусна кораба на няколко мили от Върха на Линията на Кунг.
Спътникът бе украсен в стил Кунг — преобладаваха сивото и пурпурнокафявото, с изненадващи щрихи в инфарктно червено. Митничари нямаше. Кунг посрещаше контрабандистите с отворени обятия. Контрабандистите бяха хора богати.
Реактивните двигатели на скафандъра й леко я прекараха през един въздушен шлюз, който се отвори автоматично.
Върхът на Линията! Космическият край на мономолекулярната жица, която свързваше всеки цивилизован свят с голямата галактика! Портата към звездите, където роботи се блъскаха в десетооки извънземни, шпиони щъкаха предпазливо, златобради търговци на чудати, крехки стоки продаваха странни прахове, дето караха хората да лудват и да приказват с Бога, а сакати момченца целеха народа със странни електронни инструменти за изтръгване на чувства. Върхът на Линията! Як ритник — и вече имате начално ускорение. Върхът на Линията! Прагът на Вселената!
Както и да е, такава поне беше първоначалната идея. Но това тук беше действителността, а точно в момента Кунг хич не ставаше за туризъм. Кунгите, които крачеха из опърпаните коридори на спътника, бяха безспорно живописни, но познати на всички. В един от коридорите имаше и еднокрак ехфт с метачна машина. Ако беше шпионин на Галактическата федерация, то беше майстор на маскировката.
На голямото табло в главната чакалня пишеше, че има още час до следващата совалка надолу. Кин откри един бар с изглед към отсека на совалките. Наричаше се „Издъненият барабан“.
— Защо? — попита тя кунга зад бара. Той впери в нея очи като чинийки — погледът му беше същият онзи ласкав поглед, какъвто имат всички бармани из Вселената.
— Няма как да го биеш, по никой начин — обясни той. — Какво ще обичате?
— Аз пък мислех, че кунгите нямат чувство за хумор.
— Ами то си е така — Баркунгът я огледа внимателно. — От Земята ли сте?
— Да — отвърна Кин.
— От коя точно? Имам един чичобрат на Истинската Зе…
— От съвсем истинската — тросна му се Кин. Той отново я огледа замислено, после бръкна под тезгяха и измъкна касета с филмче, която Кин тутакси разпозна, и сърцето й се сви.
— Викам си, познавам го това лице — заяви тържествуващо баркунгът. — Веднага щом влязохте, и си викам, ама много ми е познато това лице… Разбира се, холограмата на обложката е лоша, но все пак… Ха. Може ли да й сложите един гласов отпечатък, как мислите, госпожице Арад? — И той пусна ужасна усмивка.
Тя се усмихна храбро и пое филмовата версия на „Безспирно сътворение“ от влажните му четирипръсти ръце.
— Естествено, доколкото разбирам, не е за вас, а за племенника ви Сам — грубиянски измърмори тя. Кунгът като че се сепна.
— Нямам племенник Сам — рече той, — макар че го бях нарочил за синобрата ми Бртклтц. Вие как разбрахте?
— Магийка — въздъхна Кин.
Тя отнесе питието си до големия прозорец и зарея ленив поглед към влекачите, които маневрираха товарните совалки по товаро-разтоварителните жици. Дочуваше как зад гърба баркунгът развълнувано приказва с някого по интеркома. После някой застана до стола й. Тя надзърна през рамо. До нея стърчеше един кунг.
Погледнете кунга. Висок два метра и повече, а най-отгоре — червен гребен, направен от нещо като коса. Две очи като чаени чинийки изпълваха цялото му лице и в момента бяха три четвърти притворени заради светлината, която баркунгът беше усилил до последно в знак на почит към Кин. Тялото му беше като скелет, с културистки мускули, нанизани по него като маниста на тел, и буца между раменните лопатки за третия бял дроб. Костюмът му беше шедьовър на шивашкото изкуство. То и нямаше как иначе. Куингът беше четирирък.
Той се ухили. Усмивката на куинга представлява червен полумесец, от който като струните на арфа се точат струйки слуз.
— Казвам се Марко Фарфарер — представи се той — и ако това би ви помогнало да престанете да ме зяпате така, аз съм натурализиран човек. Вие само си мислите, че виждате кунг. Нека един прост нещастен случай на грешка при раждане не кара и вас да грешите.
— Моите извинения — отвърна Кин. — Заради втория чифт ръце…
— Точно така. — Той се наведе по-ниско и й прошепна с глас, напоен с дъха на блатата:
— Плосък свят?
После седна и двамата се вторачиха един в друг — търсеха някакъв знак, който да им подскаже нещо.
— Как разбрахте? — попита Кин.
— Магийка — отвърна той. — Познах ви, разбира се. Книгата ви много ми хареса. Знам, че Кин Арад работи за Компанията. Виждам я седнала на Върха на Линията на Кунг, място, където не бих очаквал да я видя. Изглежда ми нещо нервна. Спомням си, че преди около месец, когато бях на Ехфтния и не можех да излетя — бях едва третият най-добър пилот на дълги прескоци в района, — към мен се приближи един човек, който…
— Май познавам този човек — прекъсна го Кин.
— Той разполагаше с разни неща и ми направи разни предложения. На вас какво ви предложи?
Кин сви рамене.
— Наред с другото и невидимо наметало.
Куингът се облещи.
— На мене ми предложи малка кесийка от животинска кожа, която произвежда ей тия — измърмори той. Кин вдигна банкнотите, които той остави на масата. Имаше пачка от по 100 и 1000 Дни, ехфтнийско керамично блокче от 144 пджума, тънко руло от най-различни човешки валути, неколкостотин жетона на Звездната камара и една компютърна карта.
— Известна част от валутата размених при една сарафка в Ехфтния — обясни Марко — и тя я прие. Няма по-сигурно доказателство за това, че е истинска, ако някога си си имал имал работа с жителите на Ехфтния. Според мен картата е ключ за автобанка, която вероятно се намира на Ехфтния. Имаше и още, предимно ехфтнийски доларови блокчета. По онова време бях беден.
Кин побутна пджумовото блокче и то се изтърколи по масата. Тя го проследи с поглед.
