Кин коленичи до мъжа.
— Бил е мъртъв още преди да стигнеш до него.
Беше забелязала как, щом птицата изкряска, лицето на Джало побеля като сняг. Когато Марко го докопа, Джало вече се свличаше на пода.
Беше мъртъв достатъчно отскоро, че да си струва да пъхнат тялото му в медицинския саркофаг на кораба — по него моментално светнаха цяла редица червени лампички. Кин провери данните на таблото отдолу. Клетъчно разкъсване, разкъсване на орган, увреждане на мозъка — когато се върнеха отново в човешкия свят, на Джало щяха да му трябват цели шест месеца престой във ваната за възкръсване.
— Коронарна тромбоза? — предположи Силвър.
— Тежка — отвърна Кин. — Извадил е късмет.
Настана мълчание. Когато Кин се обърна, забеляза, че шандата я гледа смаяно.
— Коронарната тромбоза е лесна работа — обясни тя. — Тези неща ние ги поправяме. Нищо работа. Виж, ако Марко го беше докопал, надали щеше да остане нещо, което да сложим във ваната.
Силвър кимна.
— Кунгите са параноици. Но пък Марко се държи като човек.
— Само го виж как влиза в стая. Тая негова походка е бойна позиция. Кунгите не знаят що е страх.
— Прекрасно — рече любезно Силвър. — Полукунг, получовек. Е, аз пък знам що е страх и в момента го усещам.
— Да, разбирам, че…
(няколко секунди виене на свят и цяла вечност отчаяние).
Първото нещо, което Кин забеляза, след като зрението й се възвърна, беше прозорец на каюта и гледката отвън. Корабът като че бе обкръжен от мъгла, пълна с айсберги.
Смътно дочуваше алармен сигнал, но той рязко секна.
Забеляза размазани звезди и се усети, че се носи в безтегловност из каютата. Вцепенена, Силвър се рееше край онова, което преди бе таван.
Я да видим сега. Преди корабът плаваше върху езеро. Сега плаваше в Космоса. Това навън бе замръзнал въздух и известна част от същото езеро — което значеше, че долу на Кунг явно бушуваха бури, защото няколко кубични хектара въздух и вода изведнъж се устремиха към Космоса, повлечени в Другаде- полето на кораба…
В състояние на свободно падане природният гений на Кин се чувстваше посмачкан. Тя заплава, като се оттласкваше от стените, към командната зала, където Марко се бе прегърбил като паяк над главното командно табло, и кресна в ухото му.
Той я сграбчи във въздуха и я обърна с лице към големия екран в дъното на кабината.
Кин се облещи и зяпна.
След малко доведе и Силвър, която си промиваше леката рана на главата в болничната каюта, сипейки клетви на няколко езика, и също я застави да гледа.
Когато филмът свърши, те го превъртяха отначало.
— Сложих ролката на Джало в навигатора — каза най-накрая Марко. — Вътре беше и това.
— Пусни го пак — нареди Ким. — Искам да поогледам пак едно-две неща.
— Качеството на картината е изключително добро — отбеляза Марко.
— Нямало е как иначе. Записите са били предназначени за предаване през десетки парсеки…
— Мое ли да ви пфекъхна да фекунда — обади се Силвър. Тя посегна към бивните си и се захвана да ги върти. Кин наблюдава с ням ужас как ги отвинти и ги прибра в малко кожено калъфче. Беше виждала шанди без бивни на самия Шанд, но те бяха деца или осъждани престъпници.
— За да бъдеш добър лингвист, трябва да си готов на жертви — произнесе Силвър на безупречен общезик. — Да не си мислите, че съм се подложила на тази операция, без да изпитвам таен срам и душевни мъки? Както и да е — имам да ви казвам нещо. Марко Фарфарер, правя ли ви впечатление на мрачна и избухлива?
— Не. Защо?
— Защото, ако опитате само още веднъж да ми извъртите същия номер като преди време, ще ви убия.
— Аз пък си мислех, че е невъзможно — побърза да се намеси дипломатично Кин.
Марко погледна едната, после другата.
— Не е невъзможно, просто е много сложно и изключително незаконно — каза той внимателно. — Сбъркаш ли, свършваш в центъра на най-близкото слънце. Що се отнася до твоето изявление, Силвър… хм, взех си бележка.
И двамата кимнаха сериозно.
— Така — рече бодро Кин. — Чудесно. А сега пусни пак филма.
Или филмът си беше истински, или Джало беше невъзпят гений на специалните ефекти.
Можеше да са полярните области на Нова Земя или където и да е из Нещотърсачия. Не бяха Нджал или Милкгаард, защото в тези светове нямаше птици, а на един от кадрите се виждаше ято птици в далечината… докато Силвър не увеличи мащаба. Каквито и да бяха тези същества, птици не бяха. Не и с тия конски глави, черни люспи и черни крила като на прилепи. Но в човешката история съществуваше дума за тези същества и в ума на Кин се разгърна думата Дракон.
Последва морски пейзаж… и освен ако в размера на вълните нямаше нещо крайно нередно, змиеглавият звяр, който се виеше насреща им, трябваше да е цял километър дълъг.
Имаше далечни изгледи на неща, които можеше да са и градове. Имаше и няколко залеза, като поне един бе заснет от въздуха, и известен брой нощни снимки на звездажи.
— Я върни онзи залез, дето е заснет от въздуха — нареди Кин. — А сега ми кажете какво не е наред?
— Нещо му има на хоризонта — рече Марко.
Така си и беше. Извивката му беше странно сплескана. Имаше и още нещо, което не беше в ред, нещо, което Кин не забеляза веднага.
— Като не се брои това, този свят би могъл да бъде всеки човешки свят — отбеляза Силвър.
— Смешна работа — обади се Кин. — Джало ми говореше за плоска Земя, а не просто за плосък свят.
— Не се учудвам. Човеците са единствената раса, която се е замисляла над примитивната идея за плосък свят — рече Марко и пак превъртя филма на кадрите със звезди. — Ако не ми вярвате, я погледнете. Кунгите винаги са смятали, че живеят на вътрешната повърхност на сфера, а шандите винаги са разполагали с Големия Близнак, който да виси над тях и да ги учи на елементарна космология.
Кин изсумтя. По-късно намери време да провери това в корабната библиотека. Излезе вярно, но пък какво ли доказваше? Че хората са малко тъпички и много егоцентрични? Съществата от другите раси и без това си го знаеха.
— Ще установим каква точно е природата на плоския свят — рече Марко, — когато пристигнем там.
— Задръж — обади се Кин. — Я чакай. Какво искаш да кажеш с това „когато пристигнем там“?
Кунгът я изпепели с поглед.
— Вече съм нагласил програмата. Хленченето, което чуваш, е от акумулатора на матрицата — сега се зарежда.
— Къде сме в момента?
— На половин милион километра от Кунг.
— Значи можеш да кацнеш там и да ме оставиш. Аз няма да идвам!
— Че какви тогава са ти били плановете?
Кин се поколеба.
— О, ами например можехме да откараме Джало в клиниката за възкресения — каза тя най-накрая. — Можехме да почакаме и, ъъ, такова…
Млъкна. Съвсем неубедително й прозвуча — дори и на нея.
— Разбира се, корабът и времето са на наше разположение — рече Марко. — Нищо няма да му стане в саркофага.
— Ако се разколебаем, ще ни се наложи да даваме обяснения, а Компанията на първо място ще иска да
