до масата и нагъваше цели шепи сиво-червена пихтия от една купа. Марко се беше опънал на земята и надничаше през листака към мъжете на брега.
Бяха си запалили огън и си готвеха нещо.
Силвър й кимна и взе да пипа по контролното табло на масичката.
— Вече ядох — въздъхна Кин. — Нещо като варено жито със сушена риба. Не ме ли видя?
— Всъщност аз ти програмирах средство за повръщане.
Марко се извърна.
— Яла си храна, без да я подложиш дори на елементарен анализ! Толкова бързо ли искаш да умреш?
— Трябва да спечелим доверието им — обади се Кин и подхвърли една сушена рибка на Силвър. — Ще изпия гадната ти отвара, но ти тикни това под носа на сложи-масичката. Нали знаеш, онова, дето го поднася сложи-масичката, винаги има вкус на нещо, дето някой вече го е ял преди тебе. А докато сме тук, не е лошо стомасите ни да са пълни.
Тя пое купата с розова течност от лапата на Силвър, оттегли се на далечната страна на ливадката и се изповръща шумно и припряно. Силвър се пресегна към сложи-масичката и си поръча кафе.
След малко машината изплези език от зелена пластмаса. Шандата го откъсна и го прочете.
— Пълна е с полезни белтъчини и витамини — отбеляза тя. — Има известно съдържание на въглеводороди поради процеса на сушене, което, погледнато в перспектива, може да бъде канцерогенно, но рискът май не е особено голям.
— Страхотно! — Кин си наля кафе. — На мене изведнъж ми се стори, че никога вече няма да мога да погледна сушена риба в очите. А сега, готови ли сте за големите отговори? Доколкото разбрах, онзи, дребният рижко, се казвал Лейв Ейриксон.
Силвър прилежно пъхна зелената разпечатка в боклуко-мелачката на машината.
— Това е или забележително съвпадение, или кой го знае — отбеляза тя със спокоен глас.
— Без майтап.
Марко пак се извърна към тях от наблюдателния си пост.
— За какви съвпадения става дума? — попита той. — Видяхте ли им въоръжението?
— Имат мечове от, хм, чугун, ковани на ръка. Лесно се изтъпяват — отбеляза замислено Кин. — Най- страхотното им оръжие е техният кораб. Познат ли ти е терминът „облицован със застъпващи се дъски“?
Той кимна.
— Добре, щото на мене нищо не ми говори. Бързи са. Тези хора владеят голяма част от морето с тези кораби и тези мечове. Понякога са пирати, но имат сложна система от закони. Храбри са. Пътувания като това — да изминават хиляди мили с такъв кораб, са си в реда на нещата.
Марко се оцъкли насреща й.
— И ти успя да научиш всичкото това?!
— Не, всичко, което успях да науча, беше името на онзи, и то само защото съм го чувала и преди. Останалото възстанових по памет. — Тя погледна Силвър. за да провери дали и тя ще го потвърди. Шандата кимна.
— През триста и двайсет и втора година — издекламира тя — Ейриксон преплува моретата сини!
— Много поетично казано — отбеляза Марко с безразличие. — А сега би ли ми
— Щом си отраснал в Мексико, надали си чувал за това — рече Кин. — Там по онези краища са големи сноби, що се отнася до историята им. Та, Лейв Ейриксон — започна тя кратката си лекция по история на Земята — …е открил Винланд, повече от триста години след като битката при Хаелкор слага край на третата и последна Ремска империя. Автоматично последвало великото преселение. Турците пак натиснали на запад и на север. Бащата на Лейв, Ейрик, бил хитър търговец. Неговата Гренландия, сиреч Зелената земя, излязла зелена само във въображението му, но от Винланд Лейв се сетил да донесе изобилен плод и диви жита. И северните хора пак поели на запад.
Нацвъкали колония до колония по източния бряг, чак до скалистите земи около морето на Тайкър и покрай Дългия фиорд навътре в Средните морета. Това била земята на техните мечти. Нарекли я Валхала.
Имало и туземци. Но новодошлите не били чак толкова усърдни земеделци — под земеделското лустро таели кръвожадни мисли. Онези племена, които не могли да надвият със сила, надвивали с хитрост. Когато се срещнали с Конфедерацията на Обджибуа, те сключили договори. И се заселили сред тях, и се омешали помежду си.
Според всички възможни теории това би трябвало да спре дотук. Нито туземците, нито нашествениците не притежавали онази учебникарска социална динамика, която построила Рем. Северняците е трябвало да се превърнат в поредното племе по тези земи, само че русокосо и синеоко.
Теориите обаче бъркали. Нещо задрямало и в двете раси изведнъж пламнало и се разгоряло. Континентът бил голям и богат.
Казано накратко, триста години след Лейв на устието на Средиземно море довтасала флотилия. Повечето кораби били платноходи, макар че имало и едно-две дребни, маневрени и склонни да избухнат корабчета, които можели да се движат и срещу вятъра. На платната на големите кораби бил изрисуван Големият орел на Валхала на раиран фон, в който се редували цветовете на небето, снега и кръвта.
Битката при Гибралтар била кратка. За Европа последвали двеста години стагнация.
Нямали с какво да излязат насреща на оръдията.
— Схванах — рече най-накрая Марко. — Този Лейв е важна фигура в земната история. Обаче това тук не е Земята.
— Изглежда като Земята — отбеляза Кин. — Въображаема Земя, но Земя.
— Ти сериозно ли предполагаш, че…
— Ще ти кажа какво предполагам. Като че вие със Силвър излязохте прави. Според мен това място е построено от човешка ръка. Не се сещам защо.
Силвър изсумтя.
— Все ще има някакви записи…
—
Това беше логичният отговор. Компанията бе построила тайно този артефакт. „Джало“ е бил подставено лице, изпратен, за да ги докара тук. Защо Компанията ще строи този Диск? Според Кин тя знаеше отговора. И той никак не й харесваше. Но не се сещаше защо им е трябвало да устройват такова представление, за да ги доведат тук.
Но пък всичко се връзваше съвсем логично. Какъв ли друг отговор можеше да има? Тайнствени пришълци? Е, много тайнствени ще трябва да са били. Ако е била Компанията, то на Кин това й беше особено противно.
— Отвсякъде ни дебне опасност — въодушевено възкликна Марко. — Не трябва изобщо да сваляме летателните колани. Предлагам да се придвижим към някой център на цивилизацията. Можем да намерим някакъв ключ към произхода на Диска.
— Тогава трябва да намерим транспорт — посочи Кин. — Не знам колко може да издаяни енергията на скафандрите на тази гравитация, но ако ще трябва да прекосяваме морета, ще ми се да е с кораб.
— Може да се окажат враждебно настроени — обади се Марко, без да откъсва поглед от мъжете.
— След като видят тебе и Силвър ли?
Всъщност това, че трябваше да представи нечовеците, беше доста сериозен проблем за Кин. Тя го реши, като слезе в лагера гола. След като вече се беше явила пред тези мъже като богиня на милостта, тя беше убедена, че те биха изнасилили по-скоро някой алигатор.
Лейв обърна поглед към нея и падна на колене. Тя го изгледа, както се надяваше, благосклонно.
Той беше по-дребен от останалите членове на екипажа. Зачуди се как ли налага властта си — докато не забеляза лукавия блясък в очите му, дори и в този миг, който подсказваше, че пред нея стои майсторът на нечестните ритници и ударите под кръста. Зарадва се, че си е взела парализатора — криеше го в дланта си.
— Имаш невероятната възможност да спечелиш нови приятели — рече тя с благ глас. — Това е такава сага, че направо няма да ти повярват. Хайде, Силвър, излез.
