Шандата се появи на прилично разстояние от тях — измъкна се от храстите, които растяха малко по- нататък на брега. Щом се понесе към тях с тежка стъпка, неколцина побягнаха в обратна посока. А когато и други неколцина забелязаха бивните й, набързо ги последваха.
Усмихната толкова широко, че бузите й аха-аха да се разцепят до ушите, Кин пресрещна Шандата и положи дланта си в огромната корава лапа.
— Стига си се усмихвала — процеди тя през зъби.
— Мифлеф фе таха фте ги пуедвафповоуа?
— По-скоро изглеждаш прегладняла.
Лейв продължаваше да стои като вкопан в пясъка, когато Кин поведе Шандата към него. Тя го хвана за ръката.
— Клекни и почвай да се умилкваш — измърмори тя на Шандата.
Силвър послушно се сгъна. Лейв погледна нея, после Кин. Най-накрая се протегна и ръчна лекичко Силвър в лакътя.
— Браво на момчето — ухили се Кин. Той отскочи назад.
Преминаването във втора фаза Кин отбеляза, като взе да си подсвирква старата песничка, на която танцуваха роботите — „Квартирантът на госпожа Уиджъри“.
Силвър затанцува жално върху пясъка, обърнала поглед към небето с израз на остро отвращение. Но спазваше ритъма. Освен това се движеше крайно непохватно. Кин, която я беше виждала да се движи като водна струя, намазана с олио, направо се възхити от този последен щрих. Всяко достатъчно тромаво нещо е смешно. А смешното не е опасно.
Мъжете започнаха един по един да се дотътрят обратно. Силвър продължаваше да танцува — когато пристъпяше от крак на крак, изпод лапите й се надигаха мънички пясъчни бури. Кин спря да свири.
— Номерът ти мина — рече тя. — Вече направо са готови да ти подхвърлят захарчета. Я си почини и гледай да не се прозяваш. Марко?
Марко изфуча и се измъкна из храстите.
В сивия си скафандър и с мантия, набързо стъкмена от едно термодеяло, той, кажи-речи, можеше да мине за човек, макар и ужасно недохранен. Очите му бяха твърде големи, носът — твърде дълъг. Лицето му беше сиво като скафандъра.
Но имаше цяла бала червена като огън коса. Не че всъщност беше коса, ама беше червена. Сигурно успяваше да компенсира очите.
Мъжете го гледаха с опасение, но този път никой не побягна.
Един пристъпи до Лейв и изръмжа нещо, а после извади къс меч. Настана мигновено объркване, което свърши с това, че Марко приклекна, готов за скок, а мъжът се просна на пясъка и мечът му отхвърча на десет стъпки. Лейв престана да му извива ръката и го срита със замах. Мъжът се разциври.
— А сега да спускаме кораба на вода — изкомандва Кин.
Силвър защъпука към кораба и подпря носа с рамо. В първия миг не се случи нищо, после корабът се плъзна по брега и спря едва когато и кърмата цопна нетърпеливо във водата.
Кин хвана Лейв за ръка и го поведе непоколебимо към кораба. Рижият загряваше бързо. След пет минути хората му бяха вече на борда, сложи-масичката си тананикаше нещо под мачтата, а всички погледи бяха вперени в Силвър, която се носеше над морето, закачена за кабела.
Там, където морето се разделяше на две и обгръщаше острова, преди да пропадне в нищото, имаше област със застояла вода. Когато течението го подръпна немощно, корабът вече летеше по вълните.
Две случки пооживиха пътуването.
Лейв, явно нервен, подаде на Марко рог, пълен с някаква сладникава течност.
Марко я подуши подозрително и ливна малко в сложи-масичката.
— Излиза, че е някакво питие, което съдържа глюкоза — обади се той. — Ти какво ще кажеш, Кин?
— Пробва ли го на сложи-масичката?
— Светна зелено. Да не би да е някаква отвара за подсилване?
Той гаврътна половин рог и примлясна с онова, което при него минаваше за устни. Позахили се и изпи и останалото.
После програмира масата да го възпроизведе и щом мъжете най-после престанаха да се чудят и дивят на пластмасовите чашки за еднократна употреба, те започнаха да му ги подават един през друг да им ги напълни пак. По-нататък избухна нестройно пеене, а от време на време и тракане на весла — когато някой гребец пропуснеше да загребе. Най-накрая Кин забеляза негласната молба в погледа на Лейв и изключи машината. По-късно и Силвър се пробва да гребе. Настани се насред кораба, награби две весла и влезе в ритъм с абсолютна лекота. Един по един гребците пускаха веслата и вперваха погледи в нея. Корабът забави ход чак когато нейните весла се скършиха.
Марко намери Кин под навеса от кожи зад мачтата — люскаше мартини след мартини и беше потънала в мисли.
— Искам да си поприказваме на четири очи — рече той.
— Хубаво. — Кин потупа по чергата до себе си. — Как ти е главата?
— По-добре е. Това питие очевидно съдържа опасни примеси. Според мен няма да го погледна цял час. — Той бръкна в кесията на пояса си и измъкна руло пластмаса. Разгърна го и то се превърна в снимка на Диска от въздуха.
— Накарах компютъра да я направи, преди да напуснем кораба — поясни той.
— Защо досега не си ми я показал?
— Не ми се щеше да насърчавам някакви глупашки напъни за експедиции — отвърна той. — Както и да е, вече сме тръгнали да навлизаме навътре в Диска… Я погледни снимката. Какво липсва?
Кин пое листа.
— Много неща липсват — рече тя най-накрая — и ти го знаеш. Валхала я няма никаква. Ето защо Лейв се натресе на водопада. И Бразилия я няма. Кротки океан е съвсем мъничък, ей ти го тука на гърба на Азия…
— А нещо да е в повече?
Кин се загледа в картата.
— Де да знам — рече тя.
Марко й посочи с двоен палец центъра на Диска.
— Облачната покривка малко замъглява образа, но
— Е, та какво?
— Не виждаш ли? Това е аномалия! Ако на Диска изобщо има цивилизация, ще я намерим точно там! Тези хора тук са варвари. Интелигентни — това добре, но да летят в Космоса?!
Той се вгледа в нея.
— Страх те е, че това може да се окаже производ на Компанията ли? — попита той предпазливо. Тя кимна.
— Има една стара кунгска легенда — заразказва тихо Марко с глас, ромонящ като течението на плаващи пясъци. — За един господар, който накарал да му издигнат висока кула. После свикал най-различни кунгски мъдреци и рекъл: „Ще дам най-разкошните си ферми за стриди и прочутите навред водораслени лехи на Тчп-пч на онзи кунг, който може да ми каже колко е висока тази кула, без да използва нищо друго освен барометър. Онези, които се провалят, ще бъдат заточени на сушата, защото така се полага на недостатъчно мъдрите.“ И тъй, замъчили се кунгските мъдреци и въпреки че отговорите им се разминавали с точната височина само с няколко четди, това било сметнато за недостатъчно точно и всичките ги заточили на сухо.
— Много обичам народни приказки — прекъсна го Кин — но според теб дали точно сега…
— И после един ден — повиши глас Марко — най-мъдрият кунг, който още не бил дръзнал да даде отговор, отнесъл барометъра си в дома на главния майстор-строител на господаря и му рекъл: „Ще ти дам този прекрасен барометър, ако бъдеш така любезен да ми кажеш колко точно е висока кулата.“
Над тях падна сянка и Силвър се озъби над навеса.
