— И що те виждам, като още не съм умрял?
— ХАЛЮЦИНАЦИИ.
Гаспод се оживи.
— Тъй ли? Брей…
— Пляси добро момче! — прозвуча по-гръмко.
Смърт бръкна в загадъчните пространства под наметалото си и извади малък животомер. В горната половина почти нямаше пясък. Последните секунди от битието на Гаспод изтекоха от миналото в бъдещето.
Свършиха.
Смърт се изправи.
— ЕЛА С МЕН, ГАСПОД.
Чу се тихичък звън като звуково съответствие на блещукане.
Златни искри запълниха пясъчния часовник.
Смърт се ухили.
И на мястото му светна ослепителен триъгълник.
— Пляси добро момче!
— Ето го! К’во ти разправях? Чух го да лае! — избумтя гласът на Скалата. — Хайде, момчето ми!
— Ех, че се радвам да ви видя… — подхвана Гаспод.
Но скупчените около отвора тролове не го слушаха. Скалата отмести полека падналата колона и нежно вдигна Пляси.
— Не е толкоз зле. Само му трябва време да се оправи.
— Сега може ли да го изядем? — попита някой.
— А бе, ти си много сбъркан трол! Туй куче е герой!
— … извинявам се…
— Пляси добро момче!
Скалата подаде вълкодава нагоре и се измъкна от мазето.
— … извинявам се… — изхърка Гаспод след него.
Горе се развикаха тържествуващо.
След малко, понеже не виждаше какво друго да направи, Гаспод пропълзя измъчено по наклонената колона и се изтътри сред останките от филмовата зала.
Не видя никого.
Пийна си от близката локва.
Изправи се и провери може ли да стъпи на ударената си лапа.
Вършеше работа.
Накрая се разпсува.
— Бау, бау, бау!
Млъкна. Не звучеше правилно. Опита отново.
— Бау!
Заозърта се…
… и цветовете се изцедиха от света, връщайки му благословения черно-бял вид.
Гаспод си спомни, че горе-долу по това време Харга изхвърля отпадъците. После щеше да си намери някоя топла конюшня. Какво друго да иска едно дребно куче?
Някъде в далечните планини виеха вълци. Някъде в приветливи домове стопани галеха по главите кучета с нашийници и панички с изписаните им имена.
А някъде по средата Гаспод, Кучето — чудо, куцукаше към великолепния едноцветен залез и незнайно защо много му се радваше.
На петдесетина километра от Анкх-Морпорк по посока на въртенето на Диска прибоят напираше гръмовно към бруленото от ветровете, люлеещо жилавите си треви песъчливо място, където Кръглото море се събираше с Океана на Ръба.
Чайките се спускаха към вълните. Изсъхналите кутийки на крайбрежни макове потракваха в неспирния бриз, който гонеше облаците по небето и разместваше песъчинките в чудати фигурки.
Хълмът се виждаше от километри. Не беше висок, но лежеше като преобърната лодка или злощастен кит. Покриваха го шубраци. Дъждът не падаше тук, ако имаше възможност да го заобиколи.
Но вятърът духаше неспирно и затрупваше с дюни съхнещите избелели дървени отломки от градчето Света гора.
Виеше като на пробни снимки за ролята на призрак по опустелите площадки.
Размяташе хартийки по ронещите се гипсови чудеса на света.
Буташе табелите, докато не паднеха, за да ги покрие с пясък.
Вятърът въздишаше около приличащата на скелет снимачна кутия, килнала се пиянски на триножника си.
Бризът улови парче от филм и издърпа крехката лъскава змия за последен показ на подвижни образи.
Мънички фигурки се мярнаха с накъсани движения в окото на кутията, оживели за миг…
Филмът се изтръгна от кутията и литна над дюните.
Ръчката се полюля напред-назад още малко и замря.
Мечти и сънища в Света гора…
Информация за текста
© 1990 Тери Пратчет
© 2002 Владимир Зарков, превод от английски
Terry Pratchett
Moving Pictures, 1990
Сканиране: Galimundi, 2009 г.
Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.
Издание:
Тери Пратчет. Подвижни образи
Редактор: Весела Петрова
ИК „Вузев“ — „Архонт — В“, 2002
ISBN 954–422–074–7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14624]
Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00
1
Да не си помислите, че Holy Wood (Света гора) и Hollywood (Зеленикова гора) имат нещо общо? Ами! Както се изписва на екрана след края на филма, всички съвпадения са случайни и не са търсени нарочно. Пък вие вярвайте, ако щете… — Бел.прев.
