камъка. Ърн надникна през решетките. Отвъд тях, в мрака, имаше тръби.
— Еврика — каза той.
— Ще се къпем значи, а? — каза Фъргман.
— Просто гледай да не дойде някой.
Ърн избра един къс лост от колана си и го пъхна между решетката и зидарията. Дайте ми един фут добра стомана и стена, на която… да си… подпра… крака — решетката заскърца напред и после изскочи с оловно тежък звук — и аз ще променя света…
Той прекрачи в дългата, тъмна, влажна стая и подсвирна от удивление.
Никой не се беше грижил за поддръжката от… ами, колкото време е необходимо, за да се превърнат железните панти в купчина ронлива ръжда — но всичко това още ли работеше?
Той вдигна очи към оловни и железни кофи, по-големи от него самия, и към плетеница от тръби с човешки ръст.
Това беше дъхът на Бог.
Вероятно последният човек, който е знаел как работи това, е бил измъчван до смърт преди много, много години. Или веднага щом е било инсталирано. Да убиеш създателя беше традиционен метод за запазване на патента.
Тук бяха лостовете и там, висящи над ями в каменния под, бяха и двата чифта уравновесяващи тежести. Може би щяха да бъдат необходими само няколкостотин галона вода, за да се наклони равновесието в една от двете посоки. Разбира се, водата ще трябва да бъде изпомпена…
— Сержант?
Фъргман надникна зад вратата. Изглеждаше нервен — като атеист в гръмотевична буря.
— Какво?
Ърн посочи.
— Ей-там през стената има голям процеп, виждаш ли го? На дъното на верижната предавка?
— На какво?
— Големите топчести колела.
— А, да.
— Къде води цепнатината?
— Не знам. Там някъде се намира голямата Машина на Поправянето.
Ах.
Дъхът на Бог беше в крайна сметка потта на хората. Дидактилос би оценил по достойнство шегата, помисли си Ърн.
Той долови шум, който е стоял там през цялото време, но едва сега проникваше през съсредоточеността му. Беше тенекиен, слаб и пълен с ехо, но беше гласове. От тръбите.
Сержантът, ако се съди по изражението му, също ги беше чул.
Ърн долепи ухо до метала. Нямаше никаква възможност да различи думите, но основният религиозен ритъм беше достатъчно познат.
— Това е просто службата, която още продължава в Храма — каза той. — Вероятно резонира от вратите и звукът се пренася по тръбите.
Фъргман не изглеждаше успокоен.
— Никакви богове не са замесени по никакъв начин — преведе Ърн. Той отново насочи вниманието си към тръбите.
— Прост принцип — каза Ърн, по-скоро на себе си отколкото на Фъргман. — Водата се излива в резервоарите върху тежестите, като нарушава равновесието. Едната група тежести слиза, а другата се издига нагоре по стълба в стената. Теглото на вратата е несъществено. Щом най-ниските тежести се спуснат, тези кофи тук се преобръщат и изливат водата. Сигурно е много плавно действие. Освен това, и в двата края на движението настъпва абсолютно равновесие. Добре е измислено.
Той улови изражението върху лицето на Фъргман.
— Водата се влива и излива и вратите се отварят — преведе той. — Така че, единственото, което трябва да направим е да изчакаме… какъв каза той, че ще бъде сигналът?
— Когато минат през главната порта, ще изсвири тръба — отговори Фъргман, доволен, че може да е полезен.
— Добре.
Ърн огледа тежестите и резервоарите над главата си. Бронзовите тръби капеха от корозията.
— Но може би е по-добре за всеки случай първо да проверим, за да знаем какво правим — каза той. — Може би са необходими минута-две преди вратите да започнат да се движат. — Той затършува под робата си и измъкна нещо, което много приличаше, поне на Фъргман, като инструмент за мъчение. Това трябва да беше стигнало по някакъв начин до Ърн, който много бавно и любезно каза: — Това е френски ключ.
— Да?
— За отвинтване на гайки.
Фъргман едва кимна.
— Да? — каза той.
— А това е бутилка смазочно масло.
— О, добре.
— Хайде, подложи ми гръб. Ще бъде нужно време, докато откачим предавателните лостове от клапана, така че най-добре да почваме.
Ърн се повдигна в древната машинария, докато горе церемонията продължаваше монотонно да бръмчи.
Дхблах „Сам-Си-Режа-Ръката“ беше с две ръце „за“ за новите пророци. Той беше даже „за“ края на света, стига да можеше да получи отстъпката да продава религиозни статуи, икони на намалени цени, гранясали бонбони, ферментирали фурми и вонящи маслини на клечка на тълпите наблюдатели.
Следователно това беше неговият Свят Завет. Никога не беше имало Книга на Пророк Брута, но предприемчивият драскач, по време на това, което после щеше да бъде наречено Обновление, събра няколко бележки, а Дхблах имаше да каже именно следното:
I. Аз стоях точно до статуята на Оссори, така, когато забелязах Брута точно до мен. Всички стояха настрана от него, защото той беше епископ, а ти правят разни неща, ако буташ епископите.
II. Аз му казах: „Здравейте, Ваша Милост“, и му предложих кисело мляко практически безплатно.
III. Той отговори: „Не, благодаря“.
IV. Аз казах: „Много е здравословно, това е живо кисело мляко“.
V. Той каза: „Да, виждам“.
VI. Той гледаше вратите. Това беше приблизително по времето на третия гонг, така, така че всички знаехме, че ще трябва да чакаме часове. Той изглеждаше малко тъжен и почти не яде от млякото, което, признавам, беше малко кипнало, ама то от жегата. Искам да кажа, беше по-живо от обикновено. Искам да кажа, трябваше непрекъснато да го удрям с лъжица, за да не излиза от… няма значение. Тъкмо обяснявах за млякото. Добре. Искам да кажа, нали бихте искали да му придадете малко цвят, нали така? Хората обичат малко шарено. То беше зелено.
VII. Той просто стоеше там и зяпаше. Така че, аз казах: „Имате някакъв проблем, Ваше Преосвещенство?“ На което той благоволи да отвърне: „Не го чувам.“ Аз рекох: „Кой е този той, към когото вие казахте това, което казахте?“ Той рече: „Ако той беше тук, щеше да ми изпрати знак“.
VIII. Няма абсолютно никаква истина в слуха, че при това положение аз съм избягал. Това беше просто натискът на тълпата. Никога не съм бил приятел с Квизицията. Може и да съм им продавал храна, но винаги съм им вземал по-скъпо.
IX. Все едно, така, после той си проправи път през редицата на стражите, която удържаше тълпата, и се изправи точно пред вратите, а те не бяха сигурни какво да правят с епископите, и го чух да казва нещо такова: „Аз те носих в пустинята, вярвах през целия си живот, дай ми само това едно-единствено нещо“.
Х. Или нещо подобно, във всеки случай. Какво ще кажете за малко кисело мляко? Изгодна сделка. На клечка.
