Дори и Ворбис се овладя. Това беше продължало само един миг, в който видя орела — но, не…
Той протегна ръце и се усмихна блажено към небето.
— Съжалявам — каза Брута.
Един-двама души, които наблюдаваха Ворбис отблизо, казаха по-късно, че е имал време точно колкото да смени изражението си, преди едно кило костенурка, движеща се със скорост три метра в секунда, да го фрасне между очите.
Това беше Откровение.
А то причинява нещо на хората, които гледат. Като начало, кара ги да вярват с цялото си сърне.
Брута долови шума от стъпки, тичащи нагоре по стълбите и ръце, които дърпат веригите.
И после един глас:
I. Той Е Мой.
Великият Бог се издигна над Храма, като се издуваше на вълни и се променяше, щом вярата на хиляди хора се вля в него. Там имаше всякакви форми — на мъже с орлови глави, и бикове, и златни рога, но всички те се смесиха, възпламениха се и се сляха един в друг.
От облака изскочиха четири гръмотевици и пръснаха веригите, оковали Брута.
II. Той Е Ценобиарх И Пророк На Пророците.
Гласът на богоявяването тътнеше по далечните планини.
III. Чувам Ли Някакви Възражения? Не? Хубаво.
До този момент облакът вече се беше кондензирал в блещукаща златна фигура, висока колкото Храма. Тя се наведе, докато лицето ѝ не се озова на няколко стъпки от Брута, и с шепот, който прогърмя над Мястото, каза:
IV. Не Се Тревожи. Това Е Само Началото. Ти И Аз, Момче! Хората Ще Разберат Какво Е Това Да Виеш От Болка И Да Скърцаш Със Зъби.
Още един сноп пламък изскочи и удари вратите на Храма. Те се затвориха с трясък, след което нажеженият до бяло бронз се разтопи, изтривайки хилядолетните божи заповеди.
V. Какво Да Бъде, Пророче?
Брута се изправи несигурно. Ърн го подкрепяше от едната страна, а Симони от другата.
— Ммм? — рече той, зашеметено.
VI. Заповедите Ти?
— А аз пък си мислех, че се предполага ти да ги дадеш — каза Брута. — Не знам дали ще мога да измисля някоя…
Светът чакаше.
— Какво ще кажеш за „Мисли със собствената глава“? — попита Ърн, който зяпаше ужасен и очарован това явяване на бога…
— Не — рече Симони. — Опитай нещо като „Социалната сплотеност е ключът към прогреса“.
— Не мога да кажа, че лесно се откъсва от езика — каза Ърн.
— Ако мога с нещо да помота — каза Дхблах „Сам-Си-Режа-Ръката“ откъм тълпата, — нещо в полза на удобството от хранително-вкусовата индустрия ще бъде добре дошло.
— Да не се убиват хора. Нещо такова става — каза някой друг.
— Ще бъде добро начало — каза Ърн.
Те погледнаха към Избрания. Той се отърси от ръцете им и се изправи сам, като леко се олюляваше.
— Не-ее — каза Брута. — И аз си мислех някога така, но няма да стане. Не в действителност.
Сега, каза той. Само сега. Само една точка в историята. Не утре, не следващия месец, винаги ще бъде твърде късно, ако не е сега.
Те се облещиха срещу него.
— Хайде — каза Симони. — Какво му е лошото на това? Не можеш да го оспорваш.
— Трудно е да се обясни — каза Брута. — Но си мисля, че то има нещо общо с това как трябва да се държат хората. Аз мисля… че човек трябва да прави нещата, защото те са правилни. Не защото боговете казват така. Друг път те може да кажат нещо друго.
VII. На Мен Ми Харесва Това Да Не Се Убива — каза Ом, някъде отвисоко.
VIII. Добре Звучи. Побързай, Доста Бой Ме Чака Да Въздам.
— Виждаш ли? — каза Брута. — Не. Без бой. Никакви заповеди, докато и ти не им се подчиниш.
Ом изтрополи по покрива на Храма.
IX. Ти Ми Заповядваш? Тук? СЕГА? НА МЕН?
— Не. Моля.
X. Това Е По-лошо И От Заповед!
— Всяко нещо си има две страни.
Ом тресна по Храма си отново. Една стена хлътна навътре. Онази част от тълпата, която не беше успяла да избяга от Мястото, сега удвои усилията си.
XI. Трябва Да Има Наказание! Иначе Няма Да Има Ред!
— Не.
XII. Ти Не Ми Трябваш! Сега Вече Имам Достатъчно Вярващи!
— Но само чрез мен. И, може би, не за дълго. Всичко ще се повтори. Случвало се е и по-рано. Непрекъснато се случва. Затова умират боговете. Те никога не вярват в хората. Но ти имаш шанс. Единственото, което трябва да направиш е да… вярваш.
XIII. Какво? Да Слушам Глупави Молитви? Да Наглеждам Малки Деца? Да Правя Дъжд?
— Понякога. Не винаги. Може да се спазариш.
XIV. ДА СЕ СПАЗАРЯ! Аз Не Се Пазаря! Не И С Хора!
— Пазари се сега — каза Брута. — Докато имаш възможност. Или един ден ще трябва да се пазариш със Симони, или с някой като него. Или пък с Ърн, или с някой като него.
XV. Аз Мога Напълно Да Ви Унищожа.
— Да. Аз съм изцяло във властта ти.
XVI. Мога Да Те Смачкам Като Яйце!
— Да.
Ом млъкна.
После каза:
XVII. Не Можеш Да Използваш Слабостта Като Оръжие.
— Това е единственото, което имам.
XVIII. Тогава Защо Трябва Да Отстъпвам?
— Не отстъпваш. Пазариш се. Споразумяваш се с мен в слабостта ми. Или един ден ще трябва да се пазариш с някой, който е от позиция на силата. Светът се променя.
XIX. Ха! Ти Искаш Конституционна Религия?
— Защо не? Другият вид не проработи добре.
Ом се облегна на Храма, а гневът му се уталожваше.
Глава II стих I. — Много Добре, Тогава. Но Само За Известно Време. — Усмивка се плъзна по огромното, димящо лице. — За Сто Години, Става Ли?
— А след сто години?
II. Ще Видим.
— Дадено.
Един пръст, дълъг колкото дърво, се разгъна, спусна се и докосна Брута.
III. Убедителен Си. Ще Ти Е Необходимо. Приближава Се Флотилия.
— Ефебианци? — попита Симони.
IV. И Тсортеани. И Джелибейбианци. И Клачианци. Всяка Една Свободна Страна По Брега. Да Стъпчат Омниа За Добро. Или За Лошо.
— Нямате много приятели, нали? — попита Ърн.
— Дори и аз не ни харесвам много, а аз съм един от нас — каза Симони. Той вдигна поглед към бог.
— Ще помогнеш ли?
