книжка.
— Но аз какво да правя? Каква ми е работата? Мили се озадачи, макар това почти да не промени изражението на лицето й.
— Ми не знам, ’спожо. Май трябва да царувате Ще се размотавате в градината. Ще приемате поданици. Ще бродирате гоблени. Туй било любимо занимание на кралиците. И после… ъ-ъ… после го има и продължението на кралската династия…
— Засега — решително заяви Маграт — ще опитаме бродирането на гоблени.
Ридкъли срещна отпор от Библиотекаря.
— Между другото аз съм Архиканцлерът тук, господине!
— Ууук.
— Там ще ти хареса! Чист въздух! Дървета на камари! Повече гора, отколкото би ти се искало да видиш!
— Ууук!
— Слез тук веднага!
— Ууук!
— Нищо лошо няма да им се случи на книгите през ваканцията. Бездруго не е лесно да вкараш студент в Библиотеката…
— Ууук!
Ридкъли изгледа ядно Библиотекаря, хванал се с пръстите на краката си за най-горния рафт на раздела „Паразоология, Ба-Мн“.
— Както щеш — внезапно и коварно сниши глас. — Макар че е жалко предвид обстоятелствата. Чух, че в Ланкърския замък имат свястна библиотека.
Е те си я наричат така, макар да е само склад за стари книги. И май не знаят какво означава думата „каталог“.
— Ууук?
— Хиляди книги. Някой спомена, че там се намирали и инкунабули. Наистина е жалко, че се опъваш и няма да ги видиш — добави Архиканцлерът с глас, който би могъл да смазва скърцащи машини.
— Ууук?
— Е, виждам, че вече си решил. Аз си тръгвам. Всичко хубаво.
Ридкъли постоя пред вратата на Библиотеката. Броеше шепнешком секундите. Стигна само до „три“, когато Библиотекарят изхвърча навън, подпирайки се на юмруци. Съблазниха го инкунабулите.
— Значи да купим четири билета? — подхвърли Архиканцлерът.
Баба Вихронрав се зае да проучи какво се мъти около камъните по присъщия й особен начин.
Хората са склонни да подценяват пчелите.
Баба не беше настроена така. Имаше половин дузина кошери и знаеше например, че не съществува отделна пчела. Затова пък роят си е съвсем истинско същество, а съставните му клетки просто са малко по- подвижни от онези, да речем, в изскочила на носа пъпка. Роевете усещат и възприемат всичко наоколо, освен това помнят години наред, макар че паметта им е по-скоро външна и се състои от восък. Пчелната пита съхранява спомените на кошера — в разположението на клетките с яйца, цветен прашец, мед, в различните видове мед. Цялата тази подредба е част от паметта.
Да не забравим големите дебели търтеи. Мнозина смятат, че те само се мотаят около кошера през цялата година и чакат кратките минути през които царицата си прави труда да ги забележи. Тази заблуда обаче не обяснява факта, че търтеите имат повече антенки, отколкото се виждат по покрива на централата на ЦРУ.
Баба всъщност не отглеждаше пчели. Всяка година вземаше стар восък за свещите си, понякога и по кило мед, ако кошерите можеха да го заделят за нея, но преди всичко си осигуряваше някого, с когото да си приказва.
За пръв път, откакто се прибра у дома, тя отиде при кошерите.
И ги зяпна.
Кошерите бълваха пчели. Жуженето на крилца изпълваше въздуха в иначе спокойното местенце зад малинака. Кафеникави телца се стрелкаха като хоризонтална градушка.
Много й се искаше да узнае причината за това.
Пчелите бяха единственият й провал. Иначе в Ланкър нямаше съзнание, в което да не се вмъкне чрез Заемане. Успяваше да види света дори през очите на земните червеи.7
Но съзнанието на роя, съставено от хиляди подвижни частички, не й беше по силите. Това се оказа най-непреодолимото изпитание за нея. Опитваше отново и отново, за да зърне света едновременно през десет хиляди чифта фасетъчни очички, но постигаше само тежка мигрена и желание да се люби с цветчетата из тревата.
Стигаше обаче и да наблюдава пчелите, за да научи много неща. Заниманията им, посоката на полета, държанието на пчелите-стражи…
Сега изглеждаха извънредно обезпокоени.
Затова Баба Вихронрав отиде да си полегне, както само тя умееше да го прави.
Леля Ог опита друг начин, които нямаше много допирни точки с вещерството, но пък беше типичен за принадлежността й към рода Ог.
Поседя в безукорно спретнатата си кухня — посръбваше ром, подръпваше от гнусния дим на лулата си и разглеждаше рисунките на стената. Всички бяха сътворени от най-малките й внуци в десетина различни оттенъци на калносивото. Повечето представляваха балонести фигурки с ръчички и крачета като клечки, под които бе изписано БАБКЪ с балонести кални букви.
Пред нея котаракът Грибо се радваше на завръщането у дома и лежеше по гръб, вирнал всичките си четири лапи във въздуха и заел любимата си поза „току-що ме намериха в канавката“.
Накрая Леля стана и се запъти умислена към ковачницата на Джейсън Ог.
Ковачницата винаги е важно място в селата — изпълнява функциите на канцелария, сборище и пункт за размяна на клюки. И в момента неколцина мъже седяха лениво вътре. Запълваха си времето между обичайните за Ланкър мъжки занимания — бракониерството и зяпането как жените вършат работата.
— Джейсън Ог, сега с тебе ще си поприказваме.
Ковачницата опустя като след заклинание. Вероятно подейства някаква нотка в гласа на Леля.
Тя обаче се пресегна и сграбчи за ръката едного който се промъкваше край нея с леко тьтрещо се приклякане.
— А, колко се радвам, че налетях тъкмо на тебе господин Куорни. Я не припирай толкоз да се изнижеш. В бакалията ти върви добре, нали?
Единственият магазинер в Ланкър я погледа както трикрако мишле зяпа мускулеста котка. Все пак не се предаде лесно.
— Ох, ужас, госпожо Ог, страшно сме зле на-последък.
— Значи всичко е наред, а? Изражението на господин Куорни стана умоляващо. Знаеше, че няма да му се размине просто така, само жадуваше да узнае какво се иска от него.
— Чуй ме сега — подхвана Леля. — Нали я знаеш вдовицата Скроуп, дето живее горе в Резена?
Ченето му увисна.
— Ама тя не е вдовица. Нали тя…
— Хващаш ли се на бас за половин долар? — сряза го Леля.
Устата му си остана отворена, а лицето около нея се вдърви в зашеметен ужас.
— Значи ще й даваш разни неща на вересия — продължи Леля в тишината, — нъл тъй, докато си стъпи на краката и завърти фермата както се полага. — Куорни закима онемял. — Туй важи и за вас, дето слухтите край вратата — повиши глас Леля. — Няма да сбъркате, ако оставяте по малко месо на прага й всяка седмица, ясно ли е? И май ще има нужда от помощници, като наближи жътвата. Знам си, че мога да
