— Няма значение — сопна се Баба. — Добрутро, ваше величество.
Крал Верънс кимна. В такъв момент други крале биха се развикали да дойде стражата, но Верънс не постъпи така. Първо, беше благоразумен човек, второ, имаше насреща си Баба Вихронрав, трето, единственият наличен страж беше Шон Ог, който в момента се опитваше да оправи изкривената си тръба.
Леля Ог се присламчи към бюфета до стената. Не че беше безчувствена, но през последните няколко часа преживя немалко сътресения, а никой друг като че не се интересуваше от обилната закуска.
— Какво й се е случило? — попита Маграт, докато старателно преглеждаше момичето.
Баба се озърна. В залата имаше доспехи, на стените висяха щитове, ръждясали стари мечове копия… значи предостатъчно желязо…
— Простреля я елф…
— Но… — едновременно започнаха Маграт и Верънс.
— Сега не ме разпитвайте, нямаме време. Простреля я елф и толкоз. С ония техни гадни стрели. Карат съзнанието да се залута. Тъй… Можеш ли да сториш нещо за нея?
Въпреки добродушието на Маграт у нея пламна искрата на праведния гняв.
— Я гледай, изведнъж пак станах вещица, щомти притр…
Баба Вихронрав въздъхна.
— И за туй нямаме време. Само те моля. Кажеш ли не, ще я отнеса и повече няма да ти дотягам.
Кротостта в гласа й беше толкова изненадваща, че Маграт, образно казано, се спъна в собствения си гняв и се опита да запази равновесие.
— Не съм казвала, че не искам, просто…
— Добре тогаз.
До стената Леля Ог вдигаше с дрънчене капак след капак.
— Ей, те си имат три вида яйца!
— Ами няма треска — отбеляза Маграт. — Пулсът е рядък. Очите не са фокусирани. Шон…
— Да, госпожице кралице?
— Сварени, бъркани и на очи. Ей на туй му викам аз разкошотия!
— Изтичай до моята къща и вземи всички книги, които намериш. Бабо, сигурна съм, че четох нещо за такива рани. Шон…
Той спря на половината път към вратата.
— Да, госпожице кралице?
— Мини през кухните и ги помоли да кипнат много вода. Бездруго трябва да започнем с почистване на раната. И все пак — елфи…
— Значи засега ще те оставя да се погрижиш за нея — извърна се Баба. — Ваше величество, може ли да разменим две-три приказки? Долу има нещо, което искам да ви покажа.
— Ще имам нужда от помощ — отсече Маграт.
— Леля ще ти помогне.
— Тъй ами — изфъфли Леля, пръскайки трохи. — Какво ядеш?
— Сандвич с пържени яйца и кетчуп-щастливо сподели Леля.
— Дали готвачката да не кипне и теб? — разсеяно подхвърли Маграт, навивайки ръкавите си.
— Върви при нея и виж дали има мухлясал хляб… — добави, вторачена в раната.
Основната организационна единица на магьосничеството е орденът, колегията или — разбира се — университетът.
Основна единица във вещерството е самата вещица, но основната трайна единица, както вече отбелязахме, е къщата на вещицата.
Такава къща е извънредно особено архитектурно явление. Тя не е построена в най-точния смисъл на думата, по-скоро стъкмявана от ремонт на ремонт досущ като чорап, състоящ се накрая само от кърпени части. Коминът се вие подобно на тирбушон. Сламата на покрива е толкова древна, че в нея растат малки, но отрупани с листа дървета. Подовете са като серпантини, а нощем в къщата се чува скърцането на опънал всички платна клипер насред ураган. Ако поне две стени не са подпрени с талпи, значи изобщо си нямаме работа с истинска къща на вещица, а виждаме дома на оглупяла стара гарга, която чете бъдещето по чаени листенца и си приказва с котката.
Всяка къща като че привлича един и същ тип вещици. Естествено! Защото всяка вещица подготвя една-две млади заместнички през живота си и тъй като животът е преходен, след време къщата се опразва и е най-разумно следовницата да се нанесе.
Къщата на Маграт по традиция се обитаваше от склонни към размисъл вещици, които забелязваха разни нещица и ги записваха. Например кои билки са най-добри при главоболие, откъси от стари предания, разни случки и така нататък.
Тук имаше цяла дузина книги, изпълнени с дребни ръкописни редове и мънички рисунки, както и с по някое интересно цвете или необичайна жаба, притиснати грижливо между листовете.
Беше къща на любознателни вещици-изследователки. Окото на какъв тритон? Кой вид клиноглава акула? Всеки може да измисли отвара от цвят на ленива обич, но за кое от тридесет и седемте растения с това име, срещащи се из континента, става дума?
Причината Баба Вихронрав да е по-способна вещица от Маграт се състоеше във факта, че знаеше добре — във вещерството хич не е важно какво растение ще вземеш или дори дали изобщо ще е зелено стръкче.
Причината Маграт да е по-способна лечителка от Баба се състоеше във факта, че според нея имаше значение.
Каретата забави и спря пред барикадата на пътя.
Бандитският главатар намести превръзката на окото си. С него виждаше не по-зле, отколкото с другото, но хората уважават външността, съответстваща на традицията. Закрачи към каретата.
— Добрутро, Джим. Какви ни се паднаха днес?
— Ъ-ъ… Ще е по-трудничко тоя път — сподели кочияшът. — Ъ-ъ, има малко магьосници. И джудже. И човекоподобно. — Потърка си главата и трепна от болка. — Да, определено е човекоподобно. А не — искам да сме наясно — някакъв друг вид космата твар с приблизително човешки вид.
— Ей, Джим, ти добре ли си?
— Чак от Анкх-Морпорк карам тая сбирщина. И хич не ща да слушам за хапчета от сушени жаби!
Веждите на главатаря подскочиха на челото.
— Бива. Думичка няма да спомена за тях. — Почука на вратата и прозорецът се плъзна надолу. — Не бих желал да смятате това за грабеж. Предпочитам да го разглеждате като интересна история която с удоволствие ще разказвате на внуците си.
— Този е! — обади се някой отвътре. — Той ми открадна коня!
От каретата се подаде топчестият край на магьоснически жезъл.
— Е, хайде сега — любезно изрече главатарят. — Знам правилата. На магьосниците не им е позволено да използват магия срещу цивилни лица освен при непосредствена заплаха за жив…
Прекъсна го проблясък на октариново сияние.
— Всъщност не е правило — поправи го Ридкъли. — По-скоро е нещо като принцип. — Обърна се към Пондър Стибънс. — Надявам се, че забеляза интересното приложение на морфичния резонанс на Стаклейди.
Пондър надникна.
Главатарят се бе превърнал в тиква, макар в съответствие с вселенските норми на хумора шапката му да си стърчеше върху него.
— А сега — подхвана Ридкъли — ще съм ви много задължен, приятелчета, които се криете зад скалите и шубраците, ако излезете на открито. Чудесно. Господин Стибънс, ти и Библиотекарят минете при всеки с шапката, моля те.
— Ама туй е обир, бе! — разкрещя се кочияшът. — Пък ти го превърна в някакъв плод!
— Зеленчук — поправи го Архиканцлерът. — Освен това ефектът изчезва след два-три часа.
— Дължат ми един кон — напомни Казанунда. Бандитите се изръсиха — неохотно даваха пари на Пондър
