Масклин

има сметки. Телефонните жици казват: Ало, Взривна компания на Граймторп? Можем ли да обсъдим последните приготовления по ликвидирането, всички стоки ще бъдат изнесени до двайсет и първи…

— Много забавно — каза абатът. — Как го направи?

— Не съм го направил аз, господарю. Донесоха го тия хора…

— Кои хора? — каза абатът. Гледаше право през Масклин.

— Какво ще стане, ако отида и го дръпна за носа? — прошепна баба Моркий дрезгаво.

— Би могло да е изключително болезнено — отвърна Доркас.

— Много добре!

— Искам да кажа, за тебе.

Абатът колебливо се изправи на крака.

— Аз съм толерантен ном — каза той. — Вие си размишлявате за разни неща Навънка, и аз нямам нищо против — мисля, че това е добро упражнение за ума. Нямаше да сме номи, ако понякога не пускахме духа да скита. Но да настояваш, че е истина — с това не мога да се примиря. Разни хитри дребни играчки… — Той се наведе ниско и прасна Нещото с единия бастун. То избръмча. — Така не може! Навънка няма нищо, и в това нищо никой не живее! Живот в други Магазини! Ба! Аудиенцията приключи. Разкарай се!

— Мога да издържа натиска на две хиляди и петстотин тона — каза самодоволно Нещото, макар че никой и не му обърна особено внимание.

— Къш! Къш! — изкрещя абатът и Масклин забеляза, че той трепери.

Това му беше странното на Магазина. Само преди няколко дни се налагаше да знаеш толкова малко неща — достатъчно беше да познаваш големите гладни същества и да знаеш как да ги избягваш. Полски занаят, както му викаше Торит. Сега на Масклин започна да му просветва, че има и друг вид знание, и то се състои от нещата, които трябва да разбираш, за да оцелееш сред други номи. Неща като: бъди много внимателен, когато казваш на другите неща, които не искат да чуят. Или: мисълта, че не са прави, много ядосва другите. Някои от Канцелариите с по-нисък ранг ги подкараха забързано към портата. Правеха го много професионално — всъщност никой нито докосна хората на Масклин, нито дори погледна някого в лицето. Няколко от тях бързо отскочиха от Торит, когато вдигна Нещото и го протегна напред, за да го предпази.

Най-накрая темпераментът на баба Моркий, който никога не е бил от най-бавно кипващите, стигна точката си на кипене. Тя награби най-близкия монах за расото и го придърпа на инчове от носа си. Той трескаво закръстосва поглед в усилия да не я вижда. Тя гневно го сръга в ребрата.

— Усети ли пръста ми? — Това не бе въпрос, а заповед. — Усети ли го? Тук ме няма, така ли?

— Обитатели! — тръсна Торит.

Монахът реши текущия си проблем, като изскимтя и припадна.

— Давайте да се махаме — задъхано рече Доркас. — Подозирам, че от това да не виждаш хората, защото не съществували, до това да направиш така, че наистина да не съществуват, има само една крачка.

— Не разбирам — каза Грима. — Как така не ни виждат?

— Защото знаят, че сме от Навънка — обясни Масклин.

— Но другите ни виждат! — повиши тон Грима. Масклин не я обвиняваше. И той започна да се чувства малко несигурен.

— Мисля, че е така, защото не знаят — обади се той. — Или не вярват, че наистина сме външни!

— Аз не съм външен! — възмути се Торит. — Те са вътрешни!

— Но това значи, че абатът наистина мисли, че сме от Навънка! — рече Грима. — Това значи, че той вярва, че сме тук, и че може да ни види! Къде му е смисълът на всичко това?

— Виждаш ли, такава е номската природа — каза Доркас.

— Много важно! — мрачно каза бабата. — Три седмици и хоп — Всичките ще станат външни. Пада им се. Ще им се наложи да се мотаят насам-натам, без да се поглеждат. Как ли ще им се хареса, а? — Носът й зашъта из въздуха. — Оу, иссвинявайте, гусин Абат, малко ви понастъпих, таквоз, ама не ви видях, разбираш ли…

— Сигурен съм, че биха го разбрали, ако ни изслушат — каза Масклин.

— Не би трябвало да си го мислиш — рече Доркас, като риташе в прахта. — Глупаво беше от моя страна да очаквам, че ще разберат. Канцелариите никога не се вслушват в нови идеи.

— Извинявайте — обади се зад тях тих гласец.

Те се обърнаха. Там стоеше един Канцеларии. Беше млад, доста пълничък, с къдрава коса и притеснена физиономия. В момента мачкаше нервно края на расото си.

— Мен ли викате? — попита Доркас.

— Ъъ, аз… такова, исках да говоря с… Външните — каза предпазливо дребосъкът. После приклекна в тромав реверанс по посока на Торит и баба Моркий.

— Твойто зрение май е по-добро от това на другите, а? — заяде се Масклин.

— Да — отвърна Канцеларият и погледна през рамо към коридора. — Ъъ, бих искал да говоря с вас. Насаме.

Промъкнаха се зад една греда.

— Е? — каза Масклин.

— Онова, ъъ, нещо, дето приказваше — каза Канцеларият. — Вие вярвате ли му?

— Мисля, че то всъщност не може да лъже — каза Масклин.

— Ама то какво е точно? Нещо като радио?

Масклин погледна Доркас с надежда.

— Това е едно нещо, което прави шум — надуто обясни Доркас.

— Така ли? — Масклин сви рамене. — Не знам. Просто си го имаме отдавна. То казва, че пристигнало навремето много отдалеч, с номите. Поколения наред се грижим за него, нали, Торит?

Старецът ядосано закима.

— Преди мен беше у баща ми, преди него — у баща му, преди това — у неговия баща, а в същото време и у брат му, а чичо им преди това… — започна той.

Канцеларият се почеса по главата.

— Безпокоим се — каза той. — Човеците се държат много странно. Нещата в Магазина не се подменят. Появиха се табели, които никога не сме виждали преди. Дори и абатът се безпокои, че не може да схване какво очаква от нас Арнолд Брос (създаден в 1905). Така, че, ъъ… — Той подръпна дрехата си, оправи я набързо и продължи. — Вижте какво, аз съм помощникът на абата. Казвам се Гърдър и правя онова, което той не може да прави сам. Та, ъъ…

— Добре де, какво? — прекъсна го Масклин.

— Бихте ли дошли с мен? Моля ви!

— Там има ли ядене? — попита баба Моркий. Тя винаги уцелваше най-важното.

— Ами трябва да са изпратили — бързо каза Гърдър. Той се запромъква през бъркотията от жици и греди. — Моля ви, последвайте ме. Моля ви!

5.

I. Ала имаше такива, що рекоха: Видяхме в Магазина Нови табели на Арнолд Брос (създаден в 1905) и сме обезпокоени, защото не ги разбираме.

II. Защото туй е сезонът, назован Коледен панаир, а Табелите не са Табелите на Коледния панаир.

III. Нито са на Януарските Разпродажби, нито на „Здравей, училище“, ни на Пролетната Мода, ни на Летните Разпродажби, ни са други табели, които се появяват в Сезона Си.

IV. И на табелите е писано: Всеобща Разпродажба. И твърде сме Смутени.

Из „Книга на номите“