Масклин

— О.

Абатът отново потропа по бастуна. Изглежда, вземаше някакво решение. После каза:

— Хм. Къде живеехте преди?

Масклин му разказа. Смешна работа — сега, като си спомняше, всичко му изглеждаше много по-хубаво. Повече лета, отколкото зими, повече лешници, отколкото плъхове. Нямаше банани, електричество, килими, но пък имаше много свеж въздух. А в спомените му май нямаше и толкоз много киша и мраз. Канцеларият го изслуша учтиво.

— Когато народът ни беше повече, беше много по-добре — довърши Масклин. Погледна обувките си. — Ако искаш, ела да живееш с нас. Като разрушат Магазина.

Абатът се засмя.

— Не съм сигурен, че ще свикна — каза той. — Не съм сигурен, че искам да вярвам в това твое Навънка. Изглежда ми студено и опасно. Както и да е, на мен ми предстои много по-тайнствено пътуване. А сега моля да ме извиниш, трябва да си почина. — И той тропна по пода с бастун. Гърдър се появи като по магия.

— Вземи Масклин и го образовай малко — нареди абатът. — А после се върнете и двамата. Само че ми остави черната кутия, моля те. Искам да понауча още нещо за нея. Сложи я на пода.

Масклин остави Нещото. Абатът го побутна с бастун.

— Ей, черна кутийке — каза той, — ти какво си и за какво служиш?

— Аз съм Бордовият Компютър за Навигация и Запис на космическия кораб „Лебед“. Имам много функции. Понастоящем основната ми функция е да водя и съветвам номите, катастрофирали тук с разузнавателния си кораб преди петнайсет хиляди години.

— През цялото време ги говори такива — извинително каза Масклин.

— Кои са тия номи, за които говориш? — попита абатът.

— Всички номи.

— Това единственото ти предназначение ли е?

— Поставиха ми също и задачата да пазя номите в безопасност и да ги заведа у дома.

— Много похвално — рече абатът. После погледна другите двама. — Хайде беж — изкомандва той. — Покажи му свят, Гърдър. А после имам задача и за двама ви.

„Образовай го малко“ — беше казал абатът.

Като начало това значеше запознаване с Книгата на номите, състояща се от хартийки, зашити една за друга. По тях имаше знаци.

— Човеците ги използват за цигари — обясни Гърдър и прочете първите дванайсет стиха. Номите слушаха мълчаливо, и накрая баба Моркий се обади:

— Та тоя Арнолд Брос…

— … създаден в хиляда деветстотин и пета — добави педантично Гърдър.

— Все тая — каза бабата. — Та, той построил Магазина само за номите, а?

— Ъъ… Дааа — проточи несигурно Гърдър.

— А преди какво е имало тук? — упорстваше бабата.

— Мястото. — Гърдър май се притесни. — Разбирате ли, абатът казва, че извън Магазина няма нищо. Хм.

— Ама ние дойдохме.

— Той казва, че разказите за Навънка са просто мечти.

— Значи, като му разказвах всичко за живота ни, той само ми се е присмивал? — натъжи се Масклин.

— Често е много трудно да разбереш в какво наистина вярва абатът — обясни Гърдър. — Мисля, че вярва най-вече в абатите.

— Ти ни вярваш, нали? — попита Грима.

Гърдър кимна, крайно колебливо.

— Често съм се чудил къде отиват камионите, и откъде идват човеците — каза той. — Абатът много се ядосва, като му го спомена, обаче. А другото е, че дойде нов сезон. Такъв досега не е идвал. Това значи нещо. Някои от нас са наблюдавали човеците — когато се появи нов сезон, все става нещо необичайно.

— Как така имате сезони, като не знаете нищо за климата? — понита Масклин.

— Че той климатът няма нищо общо със сезоните. Виж, хайде някой да заведе старците в Хранителните стоки, и ще ви покажа — на тебе и на Грима. Доста е странно. Обаче — сега лицето на Гърдър бе самото нещастие, — Арнолд Брос (създаден в 1905) няма да разруши Магазина, нали?

6.

III. И рече Арнолд Брос (създаден в 1905): Да бъдат Табели, тъй че Всички вътре да тачат Реда в Магазина.

IV. На Движещите се Стълби табелата да бъде: Задължително да се вдигат Кучетата и Инвалидните Колички.

V. И голям гняв обзе Арнолд Брос (създаден в 1905), тъй като мнозина не вдигаха ни кучета, ни инвалидни колички.

VI. На асансьорите Табелата да Бъде: Асансьорът Вози Десет Души.

VII. И голям гняв обзе Арнолд Брос (създаден в 1905), защото честичко Асансьорите возеха едва двама-трима.

VIII. И рече Арнолд Брос (създаден в 1905): Воистина Човеците са Глупави, и прости думи не разбират.

Из „Книга на номите“

Разпоредби, стихове III–VIII

Направиха дълга разходка през трескаво работещия подподов свят.

Откриха, че Канцелариите могат да ходят, където си искат. Другите отдели не се страхуваха от тях, защото Канцелариите всъщност не бяха истински отдел. Например, нямаше жени и деца.

— Та значи, хората се присъединяват към вас? — попита Масклин.

— Избират ни — поправи го Гърдър. — По няколко интелигентни момчета от всеки отдел, всяка година. Но станеш ли Канцеларии, трябва да забравиш за отдела си и да служиш на целия Магазин.

— А защо тогава жените не могат да бъдат Канцеларии? — попита Грима.

— Добре известен факт е, че жените не могат да четат — обясни Гърдър. — Разбира се, вината не е тяхна. Очевидно мозъците им прегряват. От напрежението, нали разбираш. Просто си е така.

— Да бе, представете си — рече Грима.

Масклин я погледна косо. Беше я чувал да използва тоя сладък и невинен гласец и преди. Означаваше, че доста скоро ще стане беля.

С беля или без — Гърдър оказваше върху хората смайващо въздействие. Когато минаваше, му правеха път и леко се покланяха, а по един-двама от тях вдигаха малките си деца и им го сочеха. Дори и стражите по граничните кръстовища с уважение докосваха шлемовете си.

Отвсякъде ги обгръщаше шумотевицата на движещия се във времето магазин. Хиляди номи — помисли си Масклин. — Дори не съм предполагал, че съществуват толкова големи числа. Цял свят, създаден от номи.

Той си спомни как ловуваше сам, как тичаше из дълбоките канавки в широкото поле край магистралата. Наоколо нямаше нищо — само пръст и кремъци; и те се простираха, докъдето ти видят очите. Небето беше