купа, обърната надолу, а той беше по средата.
А сега се чувстваше тъй, сякаш, ако се обърне изведнъж, неминуемо ще събори някого. Почуди се какво ли ще е, ако бе живял винаги тук, без да познава нищо друго. Ни студ, ни влага, ни страх.
Като нищо започваш да си мислиш, че не е възможно да има и други неща на тоя свят.
Смътно осъзнаваше, че са изкачили някакъв склон и са навлезли в ново пространство вътре в голямата празнина в самия Магазин. Беше нощ — Затворено — но в небето сияеха ярки светлини. Само дето не се бе научил да му вика таван.
— Тук е отдел „Галантерия“ — обади се Гърдър. — А сега, виждате ли табелата, която виси там?
Масклин се вгледа в мъгливата далечина и кимна. Виждаше я. Огромни червени букви на бяло платно.
— Трябва да пише „Коледен панаир“ — поясни Канцеларият. — Този трябва да е сезонът, той идва след „Летни лудории“ и преди „Пролетна мода“. Но вместо това там пише — Гърдър присви очи, и устните му няколко мига се движеха беззвучно: — „Последни намаления“. Чудим се какво ли значи това.
— Просто мисъл — обади се саркастично Грима. — Някаква си идейка, нали разбираш. Предполагам, че от големите идеи главата ми може да експлодира. Та, не значи ли това, че всичко го намаляват като за последно?
— О, може да значи всичко, което е просто като това. Тези табели трябва да се тълкуват — рече Гърдър. — Веднъж на една пишеше „Разпродажба на втора ръка“, пък не видяхме да продават ни ръце, ни ръкавици.
— Какво пише на останалите? — запита Масклин. „Всичко, намалено за последно“ беше твърде ужасна мисъл.
— Вече никой не им вярва на тия табели. Преди години за тях е имало войни. А те всъщност са просто глупав предразсъдък. Искам да кажа, че едва ли съществува чудовище на име Рязко Смъкнати Цени, което се разхожда нощем из Магазина и търси лоши хора. С него просто се плашат непослушните деца. — Гърдър прехапа устни.
— Има и друго странно нещо — добави той. — Виждаш ли ония работи до стената? Викат им рафтове. Понякога човеците вземат неща от тях, понякога слагат по тях. Но напоследък… Ами, само вземат.
Някои от рафтовете бяха празни.
Масклин не беше много запознат с тънкостите в поведението на човеците. Човеците си бяха човеци, както например кравите са си крави. Очевидно имаше нещо, което, да ги отличава един от друг, но той никога не бе забелязал какво е. Ако имаше някакъв смисъл в онова, което правеха, то той не можеше да го схване.
— „Всичко си върви“ — каза той.
— Да, но не точно върви — каза Гърдър. — Наникъде не върви. Нали не мислиш, че става въпрос за вървене? Сигурен съм, че Арнолд Брос (създаден в 1905) не би позволил всичко да се разхожда, където му падне. Нали?
— Преди да дойда от Навънка, никога не бях чувал за Арнолд Брос.
— А, да — каза Гърдър с мек тон. —
Грима хвана Масклин за ръка и нежно я стисна.
— И тук е хубаво — каза тя. Изглеждаше изненадана.
— Ами да — храбро продължи тя. — Да знаеш, и другите мислят така. Топло е, храната е чудесна, нищо че имат толкова смахнати идеи относно мозъците на жените. — Тя отново се обърна към Гърдър: — Защо не попиташ Арнолд Брос (създаден в 1905) какво става?
— О, не мисля, че трябва да го правим! — бързо изрече Гърдър.
— Защо не? Щом той отговаря, значи е разумно да се пита — каза Масклин. — Ти някога виждал ли си Арнолд Брос(създаден в 1905)?
— Абатът го е виждал веднъж. Като млад се изкачил чак в Счетоводния отдел. Обаче не говори за това.
На връщане Масклин размишлява усилено. Едно време, у дома, нямаше такива неща като религия и политика. Светът беше просто твърде
Ако се замислиш достатъчно сериозно — винаги бе смятал той, — всичко можеш да разбереш. Например, вятъра. Винаги го бе озадачавал, до момента, в който осъзна, че го причиняват дърветата, като размахват клони.
Откриха останалите от групата край покоите на абата. Бяха им донесли храна. Баба Моркий обясняваше на двама шашнати Канцеларии, че ананасите хич не могат да се мерят с ония, които можеш да си наловиш там, където живеела.
Торит погледна иззад краишник хляб.
— Всички вас търсим — обади се той. — Оня тип, абатът, иска да ви види. Тоя хляб е мек. Не се налага да го сечеш, като хляба в къ…
— Я много да не знаеш! — сряза го баба, която изведнъж се бе изпълнила с привързаност към старата дупка.
— Ама то е истина — измънка Торит. — Никога не сме имали такива неща. Искам да кажа, всякакви там наденици и големи мръвки, дето не се налага да ги убиваш, и няма защо да се ровичкаш в мръсни кофи за боклук…
Той видя как са го зяпнали останалите и замънка сконфузено.
— Млък бе, изкуфял дъртак! — тросна се баба.
— Да де, и лисици нямаше, нали тъй? — каза Торит. — И госпожа Куум, и стария ми приятел Мърт, те въобще не…
Смъртоносният й поглед най-накрая подейства. Лицето му пребледня.
— Просто не беше само слънце и цветя — прошепна той, клатейки глава. — Не беше само слънце и цветя, това се опитвам да кажа.
— Какво иска да каже? — бодро попита Гърдър.
— Нищо, нищо — отряза го баба Моркий.
— Оо! — обърна се Гърдър към Масклин. — Ясно ми е какво е лисица — каза той. — Нали знаеш, че чета Човешки книги. Много добре се справям. Четох една, казваше се… — Той се поколеба. — Май че беше „Нашите пухкави приятели“. Красив и сръчен ловец, червената лисица се храни с леш, плодове и дребни гризачи. Тя… извинявайте, нещо не е наред ли?
— Може да се каже — каза Масклин. — А сега, мисля, че абатът иска да ни види, нали?
Старецът седеше неподвижно, взрян в нищото. Нещото беше в скута му.
— Сър? — обади се след малко Гърдър.
— Хм?
— Искали сте да ни видите, сър?
— Аа — каза със слаб глас абатът. — Младият Гърдър, нали?
— Да, сър!
— Добре.
Последва тишина. Гърдър вежливо се изкашля.
— Искали сте да ни видите, сър? — повтори той.
— Аха — внимателно кимна абатът. — О, да. Ей, ти там. Младежът с копието.
— Аз ли? — каза Масклин.
— Да. Ти говорил ли си с това… това нещо?
— С Нещото ли? Ами, да речем, че да. Обаче то приказва много смешно. Мъчно му се разбира.
— То ми говори. Разказа ми, че е направено от номи, много, много отдавна. Ядяло ток. Разправя, че чува електрическите неща. Каза — той изгледа Нещото в скута си, — че чуло как Арнолд Брос (създаден в 1905) си е правил планове да разруши Магазина. То май не е добре, приказва за звезди, разправя, че сме
