— Дай на втора — каза Ангало, — и още малко газ.
Една кола, която се движеше срещу камиона, бавно сви край него. Клаксонът й звучеше — поне за ушите на номите — като отчаяния вой на сирена в мъглата.
— Такива шофьори хич не трябва да ги пускат по пътищата — рече Ангало. Чу се тежко „туп“ и останките от една улична лампа хвръкнаха във въздуха.
— Я гледай какви идиотщини са набучили но шосето — добави той.
— Помни, че трябва да показваш разбиране към другите на шосето — свирено изръмжа Масклин.
— Че аз нали показвам? Не се блъскам в тях, нали? — отвърна Ангало. — Какво изхрущя така?
— Май някакви храсти — каза Масклин.
— Видя ли какво искам да ти кажа? Що слагат такива работи по шосето?
— Мисля, че шосето май ти се пада малко по-отдясно — каза Гърдър.
— И се мести на всичкото отгоре! — начумери се Ангало и леко подръпна дясната връв.
Беше почти полунощ — а Граймторп не е кой знае колко оживен, след като се стъмни. Ето защо никой не се буташе да се блъска в камиона, докато той се плъзна по шосе „Олдърман Сърли“, зави и изрева по булевард „Джон Ленън“ — огромен, жълт и бая поочукан под жълтеникавата тенекиена светлина. Дъждът беше спрял, но през шосето се кълбяха вълма от рехава мъгла.
Беше почти мирно и тихо.
— Надясно, трета скорост — изкомандва Ангало, — и малко по-бързо. Каква е тази табела, дето се задава пък сега?
Грима и Масклин изпружиха вратове.
— Май пише нещо като „Пътят ни работи“ — озадачено каза Грима.
— Добре звучи. Ей, вие долу, я дайте малко газ.
— Да, ама — обади се Масклин, — защо ще го пишат? Искам да кажа, разбирам да бяха написали „Пътят
— Сигурно значи, че вече няма да слагат по него разните му там бордюри, лампи и храсти — каза Ангало. — Може би…
Масклин се наведе над ръба на платформата.
— Спри! — изкрещя той. — Спри колкото можеш!
Бригадата на спирачния педал погледна нагоре в почуда, но се подчини. Чуха се писък на гуми, крясъци на изхвърлени напред номи и, накрая, много хрущене и трещене откъм предната част на камиона, докато той се плъзгаше през разнообразни бариери и конуси.
— По-добре ще е — обади се Ангало, когато камионът най-накрая спря, — да има някоя свястна причина за всичко това.
— Ударих си
— Няма вече шосе — просто каза Масклин.
— Много ясно, че има — озъби се насреща Ангало. — Ние нали сме на него?
— Погледни надолу. Дотук беше. Просто погледни надолу — каза Масклин.
Ангало се втренчи в пътя пред тях. Най-интересното беше, че пътят го нямаше. После се обърна към сигналиста.
— Ще може ли, ако обичаш, само мъничко така назад? — каза той с тихичък гласец.
— На косъм ли? — попита сигналистът.
— Я не се занасяй — каза Ангало.
Грима също се беше втренчила в ямата на шосето. Беше голяма. И дълбока. От дълбините й стърчаха няколко тръби.
— Понякога — каза тя, — си мисля, че човеците въобще не знаят как точно се използват думите.
Докато камионът внимателно се отдалечаваше от ямата на заден ход, след като потроши едно-друго и премина по тревата — и докато пътят отново се разчисти, Грима прелисти пак „Правилника“.
— Време е да си имаме едно наум за това — каза тя. — Не можем да приемаме, че всяко нещо означава онова, което гласи. Тъй че нека караме по-бавно.
— Съвсем безопасно си карах — нацупено каза Ангало. — Не е моя грешка, че все накриво върви.
— Тогава карай бавно.
Взираха се смълчани в търкалящия се под тях път.
Отпред цъфна друг знак.
— „Въртележка“ — каза Ангало. — И отдолу е нарисуван кръг. Добре. Някакви идеи?
Грима отчаяно запрелиства „Правилника“.
— Веднъж видях нарисувана въртележка — обади се Гърдър. — Ако това може да ни е от помощ. Имаше я в „Отиваме на панаир“. Голямо блестящо нещо и по него има много позлата и кончета.
— Сигурна съм, че не става въпрос за това — промърмори Грима, докато трескаво обръщаше страниците. — Сигурна съм, че тук имаше нещо подобно, някаква…
— Позлата, а? — каза Ангало. — Във всеки случай, сигурно лесно ще я забележим. Мисля — той хвърли поглед към Грима, — че може да пуснем малко трета скорост…
— Точно така, мистър Ангало, сър — рече сигналистът.
— Позлатени коне не виждам — каза Масклин. — Да знаете, не съм съвсем сигурен…
— И трябва да се чува бодра музика — добави Гърдър, доволен, че и той има някакъв принос.
— И бодра музика не чу… — започна Масклин.
Чу се продължително изсвирване на клаксон. Шосето свърши и го смени насип, покрит с храсталак. Камионът го изкачи с рев, всичките му колела изведнъж се откъснаха от земята, после той тупна от другата страна на въртележката и продължи още малко по отсрещния път, като залиташе насам-натам. Повървя и спря.
В кабината отново настъпи тишина. После някой изхленчи.
Масклин допълзя до ръба на платформата и се вгледа в уплашеното лице на Гърдър, който висеше отдолу.
— Какво стана? — изхлипа той.
Масклин го изтегли горе, където нямаше нищо страшно, и го поизтупа.
— Мисля — каза той, — че макар табелите да казват онова, което искат, онова, което казват, не е онова, което искат да кажат.
Грима се измъкна изпод „Правилника“. Ангало размота от себе си вървите и откри, че гледа право в бясната й смръщена физиономия.
— Ти — каза тя, — си пълен идиот. И си се вманиачил по скоростите! Що не СЛУШАШ какво ти се говори?!
— Я не ми дръж такъв език! — разтрепери се Ангало и заотстъпва. — Гърдър, кажи й, че не може да ми държи такъв език!
Гърдър седеше на ръба на платформата и трепереше.
— Що се отнася до мнението ми в момента — каза той, — тя може да ти вика както си иска. Карай, момичето ми.
Ангало му метна кръвнишки поглед.
— Виж го ти! Нали ти ги разправяше ония за златните коне! Аз нещо не ги видях тия златни коне! Някой да е видял златен кон? Тоя се раздрънка за златни коне и ме обърка…
Гърдър му се закани с пръст.
— Я не ми викай „тоя“… — започна той.
— А ти не ми викай „момичето ми“ с тоя тон! — изпищя Грима.
Из дълбините долетя гласът на Доркас.
— Не че искам да ви прекъсвам — каза той, — ама ако това се повтори още веднъж, тук долу има хора, които много, ама много ще се ядосат. Ясен си съм?
— Просто малък проблем с кормуването — извика Масклин с бодър глас. После се обърна към другите.
— Вижте сега какво — каза той кротко. — Тия караници трябва да спрат. Натъкнем се на някакъв проблем — и веднага започваме да се дърлим. Не е разумно.
Ангало изпухтя.
