в ръка с дамаскинята сабя, двуостра, разкошна!
На коня му бързият бяг
последваха десет бойци! И в атаката мощна
удариха с вик своя враг,
подобно на тежка вълна! И на боя в разгара
излъчваха ярост и бяс!
Мнозина албанци се мятаха сякаш в превара
и рухваха вече без глас!
Неравен бе боят! Съдбата го беше решила —
умря не един ваш юнак
с желязна гръд, с медни ръце, с мъжка сила! —
Че всеки е смъртен все пак…
Бръз себе си цялата тежест на боя постави
на Неда любимият син —
пред цялата вража фаланга самин се изправи
подобно сторък исполин.
И конят му литваше там, накъдето покаже
стопанинът непобедим,
подобно змия. Бе готов всеки враг да премаже,
спасяващ ездача любим.
Светкавица огнена — Кузман разпален летеше,
препускаше мощен и твърд,
и сякаш гласът му бе гръм — страховито ехтеше
и ударът негов бе смърт!
Напред! И назад! И навред! И навсякъде първи!
И в боя най-страшен, най-гъст
се врязва със сабята! Багрят албанските кърви
планинската алена пръст!
А конят му цвили с юзда във уста белопенни,
в победата взел своя дял,
и тъпче горещи тела! И мъжете ранени
се мятат със вик полудял!
Пред наште очи изумени се беше показал
зъл дух — отмъстител с крила,
защитник на бедните във справедливата казън,
наказващ за гнусни дела.
Не бе сякаш смъртен. На боя неравен във ада
от сабята, светкаща с жар,
албанците падаха, както ракойката пада
под острия сърп на жетвар.
СМЪРТТА НА АЛБАНЦИТЕ стресна водача Махмута
и литна той, сякаш орел,
за кървав двубой! И пред Кузман за битката люта
изстъпи се, чело навел,
свил вежди и втренчил във Кузман зеници, орлови;
от ярост, от бяс обладан,
в ръце с огнедишащи тежкоковани пищови,
във зъби със крив ятаган!
И изстрелът двоен от двете дула екна, блясна!
Куршумите с писък голям
потърсиха живо месо! И единият драсна
героя по рамото, там,
където със ключица свързва се рамо желязно,
а другият, взел грешен път,
заби се в праха по земята, изсъскал напразно,
отминал край живата плът.
Горчиво усмихнат, героят пред него застана
и коня пришпори за бой!
Махмут не успя да похване дори ятагана —
превари със сабята той
и в миг дамаскинята светна! Той право заби я
без милост във бялата плът
отляво на гърлото, дето могъщата шия
израства от силната гръд!
Сред твърдите кости тя стрелна се бързо и леко
и сякаш без никаква злост
До дясната мишница стигна желязото; меко
разсичащо мишци и кост.
И както зелен дъбов клон леко пада в гората
от брадва на силен секач,
тъй свлече се първо главата и с нея ръката
на нашия храбър водач.
И рухна и той сред тълпата със ужас събрана
на мъртвите в грозния куп
и шурнаха пенести струи от страшната рана
на още горещия труп!…
НА КУЗМАН ЦЪФТЯЩОТО ТЯЛО не много дълбоки
безброй малки рани побра,
но стигнаха множество рани големи, жестоки
и чак зад самите ребра.
