— Точно така. Как да разберат хората кое поведение е осъдително, ако не е подробно описано? — Макси се засмя. — Продавахме огромни количества от книгата.
Разказът й разкри ясно на Робин каква смесица от зрялост и невинност е всъщност Макси. Колко необичаен живот е водила — отраснала между две култури, но без да принадлежи на нито една от тях. Баща й е бил несъмнено много образован и очарователен човек и тя го е обожавала. За него беше несъмнено и това, че Макс е бил твърде непостоянен и лабилен. Би заложил голяма сума, че Макси се е занимавала със финансовите въпроси и се е грижила трогателно за баща си.
Този живот беше създал независимата млада жена, която се чувстваше толкова добре в обятията му.
Да я притиска до себе си — това със сигурност пропъждаше нощния хлад и на Робин му беше топло по начин, който нямаше нищо общо с температурата.
— Интересен, но несигурен живот — каза той, за да наведе самия себе си на други мисли.
— Често не си пожелавах нищо друго освен истински дом — призна тя с почти жалък глас. — Зимата прекарвахме в Бостън, при една вдовица с пораснали деца. Винаги се радвах да се върна там и да зная, че през следващите месеци ще имам все същия покрив над главата. И все пак едно на друго, беше хубав живот. Имахме винаги достатъчно ядене, безкрайно много книги и хора, с които можехме да разговаряме. Съществуването на пътуващ книжар допадаше на баща ми. Той сякаш имаше кабърчета в задните си части.
Максимус Колинс трябва да е бил грижовен баща, всеки случай по-грижовен от покойният маркиз Уолвърхемптън. Дори ако светът нямаше да се съгласи с него, Робин смяташе, че Макси е имала с родителите си повече късмет, отколкото той с неговите.
— Какво ви доведе в Англия?
— Макс искаше да види отново семейството си. Искаше и аз да се запозная с него.
— А после баща ви е починал в Англия?
— В Лондон, преди два месеца. Не беше добре със здравето. Понякога си мисля, че това е била същинската причина за завръщането му: искал е да види още веднъж Англия, преди да умре. — За миг тя не беше в състояние да продължи. — Погребан е в семейната гробница в Дюрам. Но тъкмо когато вече бях решила да се завърна в Америка, чух случайно разговор между леля ми и чичо.
Тя предаде съдържанието на разговора и как е решила да отиде в Лондон и там да се опита да разбере истината.
— И тъй, вече стигнах до днешния ден — заключи тя. — Всъщност все още не мога да повярвам, че смъртта на баща ми е свързана с някаква тайна. Но от друга страна, фактът, че чичо изпраща подире ми човек като Симънс, потвърждава и най-лошите ми опасения. Може да реагирам пресилено, но не ви ли се струва и на вас, че той иска да ми попречи да открия истината? Как смятате?
— Чичо ви очевидно крие нещо — съгласи се Робин. — Но може да се окаже опасно да се опитате да откриете в Лондон нещо сама. Пък и каквото и да откриете, то няма да ви върне вашия баща. Струва ли си риска?
— Трябва да разбера истината — възрази решително Макси. — Не се опитвайте да ме разубедите.
— Такова нещо не би ми минало наум даже насън — заяви засмяно Робин. — Но вече е късно, а и двамата сме уморени. Утре ще имаме време да решим как най-добре да му се измъкнем на Симънс, за да стигнем безпрепятствено в Лондон.
— Искате да ми помогнете? — попита тя неуверено.
— Да и независимо от това дали ви харесва, или не. Нямам нищо по-добро предвид, а ми се струва, че задачата си струва. — Той се отпусна върху сеното и увлече Макси със себе си.
Тя се задърпа, опита да се отскубне.
— Денят беше дълъг и напрегнат, нямам никакво желание да се браня сега и от вас.
— Вие все още подценявате моята интелигентност. Да не говорим за способността ми да се владея. Наясно съм, че ще забиете нож в най-скъпоценната част на анатомията ми, ако взема да се държа непристойно. Само че нощта е студена и на двама ни ще е по-топло, ако се притиснем един в друг. Съгласна?
Тя въздъхна кратко и спря да се бори.
— Съгласна. Съжалявам, че съм толкова невъздържана, Робин.
— Ех, нали вече зная защо е така. — Той я целуна леко по слепоочието, а после уви плътно и двамата с одеялото.
— Както госпожа Харисън вече каза, вие сте чисто и просто едно мъничко, беззащитно същество. — Той обгърна кръста й с ръка и я привлече по-близо до себе си. — Винаги съм си мислил, че индианците са по- високи.
— Всяка раса си има и изключения. Майка ми беше доста нежна, но аз съм мъничето и в двете си семейства.
— Това се компенсира с изключителен темперамент. — В гласа му се долавяше смях. — Имате ли освен английското си и мохиканско име?
След кратко колебание тя отговори:
— В племето на моята майка се наричам Канавиоста.
— Канавиоста. — Името се отърколи от езика му. С изключение на баща й Робин беше първият белокож, който го изговаряше. — Има ли определено значение?
— Да, но не е лесно да се обясни. Включва течаща вода, но и усъвършенстване, умение да направиш нещо по-добре.
— Течаща вода — повтори замислено той. — Това ви подхожда.
Тя се засмя.
— Не романтизирайте името ми. То може със същия успех да бъде преведено и като „човек, който подобрява мочурищата“. Но колцина англичани знаят всъщност първоначалното значение на името си?
— Робърт означава „със сияйна слава“ — отвърна той бързо.
— Но вие предпочитате Робин, като Робин Худ. — Дали фактът, че знаеше значението на името си, подсказваше, че е истинското? Впрочем като се имат предвид обширните му познания, можеше и абсолютно нищо да не значи.
На топло и сигурно, както отдавна не се бе чувствала, Макси потъна бавно в нежен сън — заслушана във вятъра, дъжда и равномерните удари на сърцето на Робин.
9
Макси се събуди с приятно чувство за топлина. Миризмата на прясно сено нахлу в носа й, а спящото тяло на Робин я пазеше от сутрешния хлад. Едната му ръка лежеше на гърдите й.
Беше много приятно, прекалено приятно, но нямаше да е добре, ако при събуждането си го възприеме като един вид прецедент. Тя отмести внимателно ръката му.
Движението й го събуди. Той се отърколи бавно по гръб и се протегна. Макси се опря на лакът и се загледа в рошавата му руса коса. Сигурно така е изглеждал и като малко момче, мечтаещо за затворено с кожена превръзка изгубено пиратско око и белези от сабя.
Тя се усмихна.
— Добро утро. Аз спах чудесно, и вие ли?
Той се усмихна на свой ред. Невероятната последица от това беше, че Макси си пожела да може да го вижда всяка заран до края на живота си.
— Направо великолепно — каза той с дрезгав сутрешен глас. Робин сложи небрежно ръка на рамото й. Много бавно, сякаш против волята му, ръката му се плъзна надолу по ръкава й. Под топлата му ръка в Макси се пробуди тревожна сексуалност. Със силно разтуптяно сърце си спомни една старинна песен, в която се казваше, че за двойка, която вече се е решила, дрехата не е никакво препятствие.
Очите му потъмняха, ръката му спря и той загали с палец вътрешната страна на лакътя й. Почти ужасена от чувствата си, Макси затаи дъх.
Милувката му се плъзна надолу, после ръката му стисна китката й. Там кожата беше гола, а под натиска на връхчетата на пръстите му направо пламна.
