Скъсаната риза на Робин оголваше трапчинката на ключицата. Тя копнееше да разкъса цялата риза, за да види и докосне мускулестото силно тяло, което я бе държало цялата нощ в прегръдката си. Копнееше да е мохиканка, способна да се отдаде, без да се замисля и без да се срамува.
Но тя имаше и твърде много задръжки. Той, изглежда, го забеляза, защото си пое дълбоко дъх и рязко се отдръпна.
— Чудесен начин да прекараш нощта — каза той малко дрезгаво и стана. — Като се изключи, че за съжаление събудим ли се, трябва пак да се разделим.
Макси прокара неуверено пръсти през косата си.
— Беше може би грешка да спим толкова близо един до друг.
Той явно се притесни.
— Никога през живота си не правя грешки. Поне не такива, които бих могъл веднага да извиня.
Макси се засмя и изведнъж всичко отново беше наред.
— Следващия път ще внимавам, щом се събудя, веднага да стана.
— Много се радвам, че ще има и следващ път. Трябва да се упражняваме.
Беше сив, влажен ден, но поне дъждът беше спрял. Предишната вечер Робин беше донесъл в плевнята съчки, а те бяха изсъхнали междувременно достатъчно, за да могат да напалят малък огън отвън пред вратата. Макси зачерпи дъждовна вода от кацата и запари чая, докато Робин препичаше над огъня филии. С остатъците от шунката на госпожа Харисън си направиха чудесна закуска.
— Имате ли нещо против да се обръсна тук, вътре? — попита Робин, докато билковият чай на Макси се запарваше. — Вънка е доста неуютно.
— Но моля ви. — Тя гледаше скъсаната му риза и се опитваше да не мисли за голото тяло под нея. — Трябва да ви намерим нова риза. Тази не може вече да се закърпи.
Робин направи гримаса.
— И без туй вече не мога да я гледам. — Той извади бръснач и парче сапун и коленичи пред тенджерата с останалата топла вода.
Робин се отдаде така всецяло на бръсненето, както тя на чая си, но досега го беше правил винаги извън нейното полезрение. Без отскорошната им близост, сигурно и днес щеше да е така.
— Да сте се замисляли да си пуснете брада? — попита тя. — Аз съм толкова невзрачна, че едва ли някой ме забелязва, но с вас е друго. Брадата би могла да промени външността ви и да затрудни Симънс да ни намери.
Той разтри сапуна между дланите си, за да вдигне пяна, после я разпредели по бузите и брадичката.
— Брадата ми ще е червена и ще направи външността ми още по-лесно забележима. Но имате право. Налагат се известни промени. Бяхме нападнати от разбойници, а сега Симънс е по петите ни. Крайно време е за нова стратегия.
Макси го погледна над ръба на канчето си. Беше нещо много интимно да наблюдаваш мъж, докато се бръсне. Въпреки че го беше правила хиляди пъти при баща си, никога не беше осъзнавала колко мъжествено нещо е бръсненето.
— Какво сте замислил? За карета няма да ни стигнат парите. Освен ако не сте решил да припечелите нещо с магьосническото си изкуство?
— Имам една идея. Няма да е най-бързият начин за придвижване, но и няма да могат вече толкова лесно да ни преследват. Думата джамбази говори ли ви нещо?
Той прокара няколко пъти бръснача по ремъка, после изпъна с два пръста кожата на бузата, за да обръсне поникналите червени косми.
Тези косми я бяха гъделичкали изминалата нощ по тила. Макси трябваше да преглътне.
— Имате предвид мъжете, които откарват добитък в градовете?
— Точно тях. Всички градове трябва да бъдат снабдявани с хранителни продукти, а в Лондон нуждата е толкова голяма, че за него хранителни продукти се докарват от всички краища на Великобритания. — Той избърса със снопче сено острието на бръснача от сапуна и космите, после се залови за другата буза. — По- голямата част от месото, което се изяжда в Лондон, идва от Шотландия и от Уелс.
— От Шотландия? — Макси вдигна учудено вежди. — Но тогава трябва да е твърде жилаво, когато най- сетне пристигне.
— Обикновено угояват животните из пасбищата на юг от града, преди да ги откарат на пазара — обясни той. — При това за Лондон карат не само говеда, но и овце, гъски, прасета и дори пуйки — тях обикновено от не толкова далеч.
— А как се карат пуйки? — полюбопитства тя.
— С голям зор — отговори той, присвивайки очи. — Гледката си заслужава. Защото вечер те се настаняват удобно по клоните на дърветата — буквално със стотици.
Макси си представи възхитена как клоните се огъват под тежестта на спящите пуйки. Това сполучливо я отклони от чертите на лицето му.
— Но какво общо имаме ние с всичко това?
— Джамбазите търсят колкото може по-свободни пространства, затова избягват широките пътища, където се събира пътна такса. Понякога с джамбазите пътуват и скитници, които търсят компания и сигурност. Правят го и дори само заради удоволствието да изживеят нещо необичайно. — След като си обръсна и двете бузи, Робин вирна брадичка, обръсна първо нея, а после и врата.
Макси наблюдаваше като омагьосана как една блестяща водна капка се стича по шията му, все по- надолу, докато не изчезна в космите на гърдите.
Той улови погледа й.
— Нещо не е наред?
— Женска чувствителност — отвърна тя бързо. — Ставам нервна, като гледам бръснач толкова близо до гърлото.
Той се ухили.
— Досега не съм си причинявал значими щети. — Той привърши бръсненето с три ловки движения на ръката, избърса острието и затвори бръснача.
— Предимствата са очевидни — каза Макси и се зарадва, че вече не е изложена на гледката на чувствена мъжественост. — Има ли тук наблизо джамбазки пътеки?
— Една минава източно от Нотингам, на два дни път оттук. По това време на годината има добри изгледи скоро да се натъкнем на джамбази.
— Пътешествали ли сте друг път с джамбази?
— Да. Затова познавам тази пътека. — Той натопи кърпа в топлата вода, изстиска я, изми си лицето и шията. — Когато избягах от къщи, срещнах група говедари.
Звучеше правдоподобно.
— Сигурно сте причинили на майка си не една безсънна нощ.
След доста продължителна пауза той каза:
— Не, никога. Щом ме родила, тя ми хвърлила един поглед и, шокирана, веднага загубила съзнание.
Подчертаното безразличие не можеше да прикрие нотки на болка.
— Съжалявам — каза тя тихо.
— Не колкото баща ми. — Робин вдигна тенджерата, излезе пред вратата и изля водата от бръсненето. — Ако се съди по портретите, аз много й приличам. Баща ми не можеше да ме погледне, без да потрепери.
Ако можеше, Макси щеше да се разплаче от съчувствие към детето Робин, но вместо това попита спокойно:
— Защо ми го разказвате?
Той мълча много дълго. Профилът му беше хладен и отблъскващ като сивото небе.
— Не зная, Канавиоста. Може понякога да ми е трудно да крия всичко за себе си.
Като го чу да произнася името, което нейната майка й беше дала, тя усети как тръпки я полазиха по гърба. Той за пръв път й доверяваше драговолно нещо, скрито под съвършената му, непроницаема външност. Може би причината беше, че предишната вечер тя му довери толкова много неща за себе си. Но може и прекараната така близо един до друг нощ да е разрушила част от преградите, които ги
