разделяха.
Дездемона прие с облекчение вестта, изпратена от лорд Уолвърхемптън, че бегълците са били видени на пътя за Ротерам. Вече знаеше, че при създалите се обстоятелства двамата са общо взето добре. По- големи подробности маркизът не съобщаваше. Което значеше, че тя ще трябва да преследва бегълците по своя инициатива и сама да провежда издирването им.
Междувременно се беше научила да задава правилните въпроси на правилните места. Малките селца, където никой чужденец не оставаше незабелязан, бяха най-добрият източник на сведения, а най-добри информатори по-възрастни хора, събрани в местните кръчми. Търговци и собственици на магазини също не бяха за пренебрегване.
Дездемона влезе за трети път този ден в единствената бакалница на малко селище. Този път се казваше Уингърфорд. Бакалницата разполагаше с обичайния асортимент от кинкалерия, платове, керамични съдове, сол, захар, брашно и сладкиши за децата. Кафяво-черна котка хъркаше мирно върху куп носени дрехи.
Когато Дездемона влезе, възпълната бакалка побърза да я посрещне, да поздрави елегантно облечената клиентка.
— С какво мога да ви бъда полезна, милейди?
— Питам се дали не сте видяла през последните няколко дни тук, в селото, моята племенница и нейния съпруг. Тя е тъмнокоса, доста дребничка и облечена като момче. Той е среден на ръст, светлорус и хубавец.
— Оле, амче те вчера бяха тук. — Жената оглеждаше Дездемона с изострено любопитство. — Джентълменът си беше скъсал ризата, та му трябваше нова. — Тя се изкашля сдържано. — Трябваше му и шапка и малко бельо. За съжаление не можех да му предложа нищо поне малко от малко толкова фино като онова, което носеше, но ми се видя, че остана все пак твърде доволен.
Дездемона подхвана готовото си обяснение.
— Цялата тази работа е доста абсурдна. Съпругът на моята племенница се хванал, без много да му мисли, на бас, че ще стигне пеш до Лондон, а момичето решило да го придружи. Отскоро са женени и на нея цялата тази история й се сторила, изглежда, просто шега. Аз бях, разбира се, много против, но в края на краищата не можех и да им забраня.
Тя въздъхна дълбоко и загрижено.
— То всичко това нямаше да е чак толкова лошо, ако бащата на момичето не се беше разболял изведнъж много тежко. Сега се мъчим да открием моята племенница, та да се върне при баща си, преди да стане, знае ли човек, много късно. — Гласът на Дездемона трепереше леко. Ако разказва още по-често тази история, в края на краищата ще вземе и тя да й вярва. — Моята племенница или съпругът й да са споменали случайно по кой път ще продължат?
Дали е вярно? Бакалката вдигна вежди. Лицето й издаваше, че дълбоко се съмнява в истинността на разказаното, но и на сън не би й минало през ума да обвини посетителката в лъжа.
Беше ред на Дездемона да направи следващата стъпка. Откровен подкуп можеше да притесни тази простичка, но честна жена. Нужно беше нещо по-деликатно. Тя се поозърна в магазина, докато открие нещо подходящо.
— О, каква красива панделка. От цяла вечност търся точно този син цвят. — Тя свали от рафта ролката с панделката. — Ще бъде ли възможно да ми я продадете, ами да речем, за пет фунта?
— Пет гвинеи и е ваша. — Подигравателните искрици в очите на собственичката подсказваха, че тя си дава чудесно сметка за истинската цел на търговската сделка.
— Чудесно — заяви възхитено Дездемона, сякаш и не подозираше, че истинската цена на панделката е по-малко от фунт.
Собственичката уви панделката в късче вече използвана хартия.
— Съвсем случайно чух какво си говореше младата двойка. Приказваха за джамбази.
— За джамбази ли? — попита объркана Дездемона.
— Ми да, на запад от тук минава джамбазка пътека. Може да са решили да си продължат пътя заедно с джамбазите. Няма да е за пръв път фини хора да гледат на това като приключение.
Дездемона присви устни. Звучеше твърде правдоподобно, дори да усложняваше допълнително нейното преследване.
— Можете ли да ми обясните как да стигна до тази пътека?
Погледът на бакалката се спря на ръката на клиентката. Дездемона й подаде парите и получи подробно описание на пътя.
Преди да излезе от магазина, тя зададе още един въпрос:
— Какво впечатление ви направиха племенницата ми и нейният съпруг?
Собственичката сви рамене.
— Изглежда, чудесно се разбират. Всеки случай много се смееха.
Дездемона се усмихна измъчено.
— Това ме радва. Вече се боях, че трудностите на това пътуване при доста примитивни условия, са могли да ги скарат. А щеше да е жалко за една току-що оженена двойка.
Когато каретата на лейди Рос изчезна сред облак прах, собственичката си позволи широка и доволна усмивка. Двамата млади бяха досега най-големият й източник на доходи.
Високият лондонски нехранимайко, който обясни, че търсел двама крадци и й пъхна в ръката два фунта, не събуди съмненията й. Но финият джентълмен с корона на каретата, който търсеше двама млади племенника, тръгнали на своя глава да пътешестват и които трябвало на всяка цена да се приберат у дома си, понеже баба им била на смъртно легло — я усъмни. Негово превъзходителство прояви щедрост за пет фунта. А сега цъфна и тази лейди, която търсеше племенницата си и нейния съпруг. Тя сигурно беше готова да се изръси и десет фунта.
Докато вдигаше полата, за да пъхне петте гвинеи в кесията, окачена на кръста й под нея, тя се питаше кой ли още ще мине оттук. И най-вече: какво ли очаква бегълците, когато преследвачите ги настигнат.
Тя весело и високо се засмя. Залагаше на русия джентълмен. С пъргавия си език това младо момче сигурно беше способно да се измъкне от всяко положение.
10
Чуха мученето още преди да видят малката къща с кос покрив. Сполучливо наречена гостилница „Джамбазка“, тя беше построена на върха на височинка сред мека хълмиста местност. След малко бяха вече достатъчно близо, за да видят огромното стадо черни говеда, което пасеше в ливадата зад хана.
— Имаме късмет — каза Робин, — днес е неделя.
Тя го погледна изкосо отстрани:
— Защо?
— Това са уелски говеда. А набожните методисти не пътуват в неделя, та затова ще почиват тук цял ден.
Маги хвърли към хана поглед, изпълнен с копнеж.
— Робин, мислите ли, че можем да си позволим едно пренощуване? И дори една топла баня?
— Топлата баня оглавява и моя списък от пожелания. Допускам, че мога да покажа тук магьосническата си дарба. След спокойната неделя хората сигурно са в настроение да позяпат такова представление.
Той спря за миг, за да намести тактически мъдро монетите и кърпата до тялото си. След като откъсна едно глухарче и го скри, двамата се запътиха към хана.
Джамбазите и други гости бяха застанали пред хана, бъбреха и се радваха на късното следобедно слънце. Никой не удостои новодошлите с повече от бегъл поглед.
Макси последва Робин в кръчмата, където ханджията и жена му бяха застанали зад тезгяха. Въпреки че изразът на лицето на Робин почти не се промени, той се превъплъти изведнъж в друга личност.
Представи се за неповторимия лорд Робърт и се залови да крие монети и да ги открива на най- невероятни места. Чу се възхитен смях. За обогатяване на „програмата“ Робин демонстрира и номер с карти. Задименият въздух се изпълни с шеги, хората взеха да размахват празни бирени халби.
