— Странно чувство — да делим изведнъж една спалня.
— Наистина. Досега, на открито, си лежахме мирно и тихо един до друг, но под покрив е някак по- различно. — Тя прехапа устни. — Някак непристойно…
Поне малко да го беше насърчила и всичките му почтени скрупули щяха да отидат по дяволите. Но тя трепереше очевидно не от желание да го има. Той разкопча ризата, метна и нея на паравана.
— Аз ще спя на пода.
Тя хвърли бърз поглед към голите му рамене над паравана, после веднага извърна очи.
— Глупости. Дължим тази стая на магьосническото ви изкуство и би било отвратително от моя страна, ако ви накарам от превземки да спите на коравия под. Досега сте се държал много почтено с мен, затова ви имам доверие, че ще го правите и занапред. Освен това — добави тя практично — леглото е много широко.
Доверието й щеше да е много по-слабо, ако можеше да прочете мислите му. Доверието на жените беше за него нож с две остриета, защото го връзваше сякаш с железни вериги.
— Не мога да си представя вие да сте превзета.
Тя се пъхна под одеялото и затвори очи.
— Мисля, че превземките са за жени, които имат пари и време. Жена, която трябва да намери сама пътя си в живота, не може да си го позволи.
Робин седна с въздишка на удоволствие във ваната. С годините почваше да цени все повече обикновените удоволствия. Почти смаян си мислеше сега за всичко, което преди беше смятал за удоволствие и развлечение. Младостта има за тях доста странни представи.
Когато се изкъпа, избърса се и облече дрехите, които Макси му беше изпрала, неговата спътничка вече спеше дълбок и здрав сън. На трепкащата светлина на пламъците изглеждаше много млада и невинна. Но дори на сън проявяваше някак силното чувство за независимост, което й беше очевидно много присъщо.
Той будува още няколко минути, за да изпере дрехите, които бе свалил и да ги окачи до огъня. После се пъхна в леглото и се дръпна съвсем съзнателно към ръба на своята половина. Трудно можеше да си представи как жителите на Уелс спят, след като се сгодят, напълно облечени, в едно легло. Дори дебелите дрехи на някой ескимос не биха били достатъчни, за да опазят невинността на Макси. Пазеше я нещо много крехко, което се нарича доверие.
С огромно удоволствие би се обърнал и би я взел в обятията си, както през изминалите две нощи, но тя имаше право — в леглото беше по-иначе. Леглата са много по-добре пригодени от плевните, за да се прави в тях любов. Въпреки че гъделичкащото и бодливо сено също може да е понякога твърде привлекателно…
Той се накара да забрави факта, че една безкрайно привлекателна жена лежи само на сантиметри от него. Щеше да е май по-лесно да спи до някой скорпион.
11
Макси не беше кой знае колко изненадана, когато се събуди и установи, че лежи плътно притисната в Робин. Когато огънят в камината угасна, в стаята бе станало хладно и топлината на нейния спътник я бе привлякла като магнит.
По време на странстванията й по лошите пътища на Ню Инглънд се беше случвало да дели легло с деца или с неомъжени роднини. Нощните сражения за одеялото, в които участваха понякога лакти и колена, я бяха научили, че с повечето хора не е лесно да спиш заедно.
За учудване Робин и тя бяха кажи-речи идеални партньори в леглото. Въпреки че през нощта често се въртяха, всеки от тях се нагаждаше най-естествено към движенията на другия. Освен това тя се събуждаше всякога в добро настроение и съвсем отпочинала, дори след онази нощ, която бяха прекарали върху коравата и студена земя. Робин, изглежда, също беше спал тогава добре.
Навън трептеше първата сутрешна светлина, слънцето още не беше изгряло. Трябваше след малко да станат, но можеше да остане да лежи така още няколко минути, с глава на рамото на Робин и ръка на гърдите му. Почти несъзнателно вдигна усмихнато глава и го целуна съвсем нежно по устните.
Робин помръдна леко, приближи несъзнателно глава към нейната. Изглежда наистина беше изпил много бира, защото продължаваше дълбоко да спи. Това положение събуди у Макси лудешко настроение: сега може да го целува и да се престори, че нищо не се е случило, защото той изобщо няма да си спомни.
Когато езикът му докосна устните й, тя ги разтвори. Целувката ставаше все по-страстна. Ръката му се плъзна съвсем бавно по гърба й, по бедрата. Тънката батиста на ризата й наистина не се оказа пречка и тя усещаше чувствения натиск на всеки негов пръст. Ако знаеше как се прави, щеше да замърка като доволна котка.
Когато ръцете й обгърнаха сякаш от само себе си шията му, тя разбра, че е крайно време да спре. Наивната й радост от телесната близост отстъпи бавно на настойчивото желание да продължи онова, което вече бяха започнали. А той скоро ще е съвсем буден. Ще е много непочтено да се направи изведнъж на целомъдрена, след като с такава готовност беше подхванала играта.
Макси искаше да се отдръпне предпазливо от него, но беше се колебала твърде дълго. Преди да направи някакво движение, той протегна длан и обгърна гърдата й. Парещо желание накара дъха й да секне, не й достигаше въздух, но не можеше да се накара да сложи край на безкрайната замайваща целувка.
Вече не беше съвсем на себе си, когато той отдели изведнъж устни от нейните и прошепна:
— Господи, колко си прекрасна.
И преди я беше наричал красива, но то не можеше да се сравни с откровената страст, която звучеше сега в гласа му. Докато тя си поемаше конвулсивно дъх, устните му докоснаха нежно шията й. Грапавата му небръсната буза беше във вълнуващ контраст с кадифената мекота на езика му и интимността на дъха му.
Устата му целуна леката вдлъбнатинка на ключицата й, после се премести опитно по-надолу, към гърдите…
— О, господи, Маги, беше толкова отдавна — измърмори той дрезгаво и задъхано. — Толкова непоносимо отдавна…
Желанието напусна Макси както вълните при отлив напускат брега. Запита се отчаяна дали не е чула зле, но при толкова решаващи обстоятелства не биваше да се самозалъгва.
— Не се казвам Маги — каза тя ледено студено. — Казвам се Макси.
Робин отвори очи. Толкова бързо и толкова близо, че Макси прочете шока в светлосините му очи. Шок и нещо граничещо с ужас.
След миг на абсолютна неподвижност той се дръпна от нея, отметна одеялото и стана. Но веднага се строполи почти замаян обратно в леглото. Закри лицето си с ръце.
— Боже милостиви — измърмори дрезгаво. — Не исках да стане така!
Трепереше с цялото си тяло. Тя не знаеше какво именно го измъчва толкова, но усещаше, че е нещо много повече от разочарование от провалено сексуално желание.
Тя седна много разочарована в леглото и се опита въпреки цялата си обърканост да си възвърне самообладанието. Господи, каква глупачка беше!
— Вината не е твоя, а на леглото — каза тя, след като овладя донякъде инстинктивния си ирационален гняв. — Би ли желал аз да съм Маги? — добави тя и се презря за ревността си.
Мускулите на лицето му се изопнаха. След безкрайно мълчание каза:
— Някои въпроси не бива да се задават. Или ако все пак се зададат, не могат да получат отговор.
Макси си даде сметка, че отново се е държала идиотски. Бузите й пламнаха от срам. Следващият въпрос се откъсна от нея сякаш против волята й.
— Не бива или не могат?
Той отпусна ръце. На лицето му беше изписана безкрайна душевна болка.
— Предполагам, че не могат. — Той стана, отиде до прозореца и се взря в тъмния хълмист пейзаж.
— Маги е жената, за която си искал да се ожениш, нали? — попита тихо Макси.
— Да. — Той си пое бавно и много дълбоко дъх. — Бяхме приятели и дълги години съучастници в
