Дездемона допускаше за себе си, че маркизът е напълно прав в предположението си, но не беше готова да го потвърди и на висок глас.
— Силата на вашето въображение ви прави чест, но аз далеч не съм убедена в това.
Тя седна на една голяма скала, като внимаваше огромната й пелерина да я обгръща от глава до пет.
— Максима може да е била заключена в стаята въпреки волята й. Освен това всеобщо известно е, че жестоко сплашена жена се бои даже да помисли за бягство. Ще съм сигурна какво е станало едва след като говоря с нея.
— Всъщност не съм учуден да го чуя — измърмори маркизът, седна до нея и кръстоса крак връз крак.
Тя го изгледа хладно.
— Какво смятате да направите, в случай че ги откриете преди мен? Да опазите на всяка цена семейната чест от скандал?
— Това е една възможност. — Стоманеносивите му очи не я изпускаха от поглед. — Но да почакаме дотогава.
— А какво ще сторите, ако ви се наложи да избирате между справедливостта и вашия брат?
Маркизът извърна с въздишка поглед.
— Искрено се надявам да не се стигне дотам. Вие познавате момичето, лейди Рос. Наистина ли е толкова безукорно, че всяко отклонение от пътя на добродетелта да е невъзможно? Вашата племенница вече не е дете, а както съм чувал в някои отношения американките са по-малко придирчиви от англичанките.
Дездемона усети как се изчервява. Уолвърхемптън не я изпускаше от очи и тя предчувстваше мига, в който той интуитивно ще се досети.
— Колко добре познавате всъщност госпожица Колинс? — попита той и погледът му стана по-строг. — Госпожица Колинс е от няколко месеца в страната, а вие споменахте, че сте отишли в Дюрам да я посетите.
Дездемона си играеше разсеяно с нефритената дръжка на чадъра.
— Не сме се срещали — призна тя сподавено. — Но много редовно си пишехме и мисля, че я познавам много добре. Тя е много умно и разумно момиче. Никога не съм имала повод да се съмнявам в моралните й устои.
— Боже милостиви, значи никога не сте виждали момичето? — Маркизът се помъчи с видимо усилие да си върне непринудения тон. — Дали не преувеличавате леко загрижеността си за вашата племенница, лейди Рос. Моите сведения ми подсказват, че става дума за много независима и енергична млада дама. Ако е освен това и добродетелна невинност, значи наистина няма от какво да се бои от страна на брат ми. Дали не е по-добре да се върнете в Лондон и да изчакате там племенницата си. Сигурен съм, че мис Колинс скоро ще се появи, а вие ще си спестите това напрегнато и толкова трудно издирване.
Лейди Рос стана и го изгледа гневно.
— Може би сте прав и Максима сигурно ще стигне до Лондон. Но понеже не мога да споделя вашето наистина трогателно доверие в брат ви, ще продължа да я търся, докато не се убедя лично, че тя е добре.
Гайлс щеше да се разочарова, ако тя допуснеше да я откажат от намеренията й. Сега и той стана — внимателно изучаваше лицето й, което го интересуваше много повече от съдбата на Опазената невинност. Чертите на лицето й, засенчени от сламената шапка, бяха по-подчертани, отколкото би отговаряло на съвременната мода, но беше красива и много привлекателна. Слънчев лъч проникна през сламата и му показа, че веждите, които му се бяха сторили тъмни, са всъщност кестеняви.
— Какъв цвят на косата криете всъщност под тази шапка, която ви стои чудесно?
Големите й сиви очи го гледаха слисано.
Въпреки че беше обикновено образец на благоприличие, Гайлс не успя да устои на внезапния си порив. Много бавно, тъй че тя да може, стига да пожелае, всеки миг да му попречи, той пристъпи напред, развърза панделките на шапката и я свали от главата й.
Като зърна яркочервените гъсти къдрици, дъхът му направо секна. Няколко се бяха изскубнали от плитките и се спускаха над лебедовата й шия. Сега вече не приличаше на интелектуалка и реформаторка. Ако си разпусне косата, ще прилича на езическа богиня.
— Сега разбрахте защо я крия — каза лейди Рос сякаш малко смутено. — Изглежда някак неприлична. Моята снаха, лейди Колинс, направо изпадна в отчаяние, когато отиде с мен на едно събиране. Заяви ми, че моята външност подхождала по-скоро на куртизанка, отколкото на една дама.
Гайлс никога не се бе замислял сериозно за червените коси, но сега изпита почти непреодолимо желание да разплете тези плитки. Искаше да прокара пръсти през блестящите златночервени къдрици, да зарови лице в тях, да не вижда и да не чувства нищо друго освен тези плътни, сияещи кичури коса.
Боже милостиви, какво го прихваща? Наближаваше четиридесетте и наистина отдавна бе минал възрастта, на която откровената сексуална наслада може да замъгли разсъдъка.
— Косата не е всъщност нито морална, нито аморална — заяви той, след като си пое дълбоко дъх.
— Не съм съвсем сигурна, че е така — възрази тя едва ли не с горчивина. — Всеки случай установих, че трябва да я крия, ако искам да ме вземат насериозно.
— От самото начало останах с впечатлението, че загрижеността за вашата племенница е по-силна, отколкото го изискват обстоятелствата. Защо сте толкова недоверчива към мъжете?
Дездемона наведе очи. Тенът й притежаваше млечната белота на всички червенокоси.
— Не изпитвам недоверие към всички мъже. Бащите и братята са доста приемливи, а и някои други също.
Това обясняваше много.
— Както съм чувал, вашият съпруг, сър Гилбърт, е бил твърде непостоянен човек — отбеляза спокойно Гайлс.
Тя обърна рязко глава, чертите на лицето й станаха строги.
— Позволявате си да засягате неща, които не са ваша работа, милорд. Щом човек с вашата репутация може да бъде толкова нагъл, няма да се изненадам, ако брат ви се окаже същински нехранимайко.
Тя дръпна шапката от ръцете му, сложи си я припряно на главата и бързо се отдалечи. Въпреки скриващите гънки на наметалото, личеше че върви с подчертано изправен гръб.
Гайлс си даде сметка, че я е виждал досега само в тази безформена обвивка на наметалото. Питаше се как ли изглежда без този пашкул. Въпреки че правеше впечатление на доста едра, притежаваше очевидно и много привлекателни женски извивки. А той обичаше пълнички жени. Ужасно жалко, че дамата е толкова раздразнителна.
На желанието на лейди Рос да се отдалечи бързо пречеха не само леките й обувки, но и необходимостта да си проправя внимателно път през високата трева. Той я настигна само с няколко крачки.
— След два дни джамбазите ще минат през Маркет Харбъроу. Бихте могла да сте там преди тях.
— А вие ще отидете ли, лорд Уолвърхемптън? — Гласът й звучеше хладно, лицето й беше засенчено от ръба на шапката.
— Разбира се. Според мен Маркет Харбъроу е идеалното място за залавяне на нашите бегълци. — Въпреки оптимистичните думи, Гайлс съвсем не беше сигурен, че Робин ще се остави толкова лесно да го хванат. Ловкото измъкване е навик за един шпионин, а неговият брат нямаше да остане здрав и читав през всички тези години на континента, ако не беше майстор на измамните маневри.
Маркизът запази за себе си една решаваща подробност. Ако Робин продължи по поетия път, той ще го отведе близо до неговото имение в Ракстън. Беше много вероятно да скрие там за известно време Опазената невинност, особено ако двамата се смятат за преследвани.
Ако не открие двойката още преди това, Гайлс щеше да я потърси в Ракстън. Като се има предвид капризната и недоверчива природа на лейди Рос, за всички заинтересовани щеше да е по-добре той да залови бегълците.
12
