Той я настани на един стол, прегледа й ръката за раната от рога на животното. Под скъсания ръкав раната беше за щастие незначителна.
— Почти няма кръв, но още доста време ще ви наболява подутината.
Едно момиче донесе брендито. Гайлс наля на Дездемона. Тя се задави с първата глътка, но малко руменина се върна все пак по бузите й.
— Подутини имам и на много места, заслужаващи по-малко да бъдат споменавани — заяви тя с крива усмивка.
— Това трябва да го знаете по-добре от мен.
Тя отметна с вече съвсем слабо треперещи ръце косата от челото си.
— Моля да ме извините за няколко минути, искам да се кача в стаята си и да си придам малко по- приличен вид. После бих искала да науча нещо повече за мъжете, които преследват Максима и лорд Робърт.
Лейди Рос възстанови с учудваща бързина своя вдъхващ страхопочитание външен вид. Когато се върна, косата й беше вързана и скрита под тюрбан. Беше облякла друга рокля, семпла като скъсаната, беше скрила и фигурата си под огромен шал. В предишния си вид беше харесала повече на Гайлс, но и сега не уталожваше ни най-малко несъмнената му еротична възбуда.
Веднага щом тя влезе в сепарето, им сервираха обеда. С мълчаливо съгласие двамата отложиха най- сериозните теми за следобеда. Но когато донесоха кафето, Дездемона повдигна въпросително вежди.
— Та какво ще ми кажете за онези мъже?
— Единия го познах. Мисля, че е същият, когото вашият брат прати да търси госпожица Колинс. — След това Уолвърхемптън обясни как се бе сблъскал преди няколко дни със Симънс. — Значи очевидно не само ние с вас, но и Симънс и неговите хора преследват бегълците.
— Цялата тази работа прилича малко нещо на фарс. — Устните на Дездемона се разтеглиха неволно в усмивка. — Но ако трябва да съм откровена, Симънс и приятелите му никак не ми харесват.
— Мъже, които приемат подобни поръчки, не произхождат от най-доброто общество — отбеляза сухо маркизът. — Но щом им е възложено да върнат госпожица Колинс в Дюрам, те едва ли ще й сторят нещо. Боя се впрочем, че с брат ми няма да са толкова деликатни.
— След всичко, което ми разказахте, лорд Робин явно е спечелил досега всички рундове. — Дездемона отпи голяма глътка от много горещото черно кафе. — Казахте, че той продължително време е отсъствал от Англия. Като дипломат или с армията?
Уолвърхемптън въздъхна дълбоко, повъртя чашата си и не знаеше какво да каже.
— Ще ви отговоря само, ако ми обещаете да си остане между нас.
— Толкова недостойно ли е било държанието му?
Маркизът вдигна глава. Стоманеносивите му очи святкаха по-хладно от когато и да било.
— Тъкмо обратното, но дейността му беше напълно секретна и може да има последици за следващите години и дори десетилетия. Нямам право да споделя нищо повече.
— Брат ви е бил шпионин? — Изводът беше логичен. — Това обяснява представите му за благородно поведение — добави тя с хаплива насмешка.
Тонът й накара Гайлс да присвие очи.
— Да, той беше шпионин. Упражняваше една от най-опасните и най-неблагодарни военни професии, крайно необходима и напълно секретна. Робин беше още почти юноша, когато по време на мира от Амиен замина за континента и установи там нещо, което според него английското правителство трябваше да знае. Предложиха му да остане където е и през последвалите дванайсет години той е рискувал хиляди пъти живота и здравето си, за да брани страната си и да допринесе за по-скорошния мир.
Маркизът мълча толкова дълго, че това мълчание доби някак заплашителен характер. После добави с тих, но решителен глас:
— Всичко това, за да могат хора като вас да си живеят, сигурни и самодоволни, в Англия и да го съдят.
Изчервяването е проклятието на всички червенокоси и Дездемона не правеше изключение.
— Трябва да ви се извиня — изрече тя с мъка. — Колкото и да съм ядосана за онова, което вашият брат е причинил на племенницата ми, не биваше да говоря така. — Беше повече от засрамена. Страдаше обаче и от това, че Уолвърхемптън вече не беше така мил с нея. Изпита облекчение, когато лицето му се проясни.
— Реакцията ви не е необичайна — каза той. — Шпионажът изисква железни нерви и редица умения, които един джентълмен не би трябвало всъщност да притежава. А Робин беше много, много добър. Иначе нямаше да оживее. Беше поставен на изпитание по начин, който би прекършил повечето мъже, почти прекърши и него.
— Затова ли го браните така ревностно? — попита тя тихо.
— И да не беше това, пак щях да го браня. Той е единственият роднина, когото още имам и въпреки че е болезнено независим, си остава все пак по-малкото ми братче. — Гайлс въздъхна. — От малкото, което ми довери след завръщането си в Англия, едва ли научих много за онова, което е преживял. За което съм му благодарен. Бог ми е свидетел, беше достатъчно мъчително непрекъснато да се питам дали ще го видя пак или ще изчезне някога някъде като многото неоплакани жертви на тази война.
Маркизът изведнъж замълча. Минаха няколко секунди, преди да добави:
— Ще ви дам все пак представа за онова, което Робин е успял да постигне с „недостойната“ си дейност. През последната година от войната той е предотвратил атентат, чиято цел е била да вдигне във въздуха британското посолство по време на Парижката мирна конференция.
Дездемона усети как затаява дъх, защото си представи колко много хора биха били убити при подобна експлозия. Най-вероятно министърът на външните работи Касълрийг, при известни обстоятелства и Уелингтън. Политическите последици щяха да са
Уолвърхемптън се усмихна пестеливо.
— Сега разбирате ли защо настоявах това да остане поверително? А е само един пример сред многото. Чух, че в Уайтхол мислели да го удостоят за заслугите му с титлата барон, не знаели само какви основания да представят на обществеността.
— Да дадат благородническа титла за шпионаж би било, разбира се, прецедент.
— Не и в случая на Робин. Той винаги е избирал напълно непознати пътища. Още като момче успяваше по подчертано оригинален начин да намира нови решения. — Маркизът широко се засмя. — Беше например, доколкото зная, единственото момче, на което се наложи да напусне Итън още в деня на постъпването.
Дездемона се ухили.
— Доста съмнителна чест. Как го е постигнал?
— Вкарал шест овце в директорската стая. Представа нямам как е успял. Но беше напълно съзнателна постъпка, защото предпочиташе да учи в Уинчестър, а не в Итън. Дори ако бъде удостоен с титла, не съм сигурен, че ще я приеме. Докато плувахме веднъж като деца в езерото Уолвърхемптън, получих внезапно схващане и за малко не се удавих. Той ме изнесе от водата — забележителна постъпка, като се има предвид, че бях два пъти по-тежък от него, а на всичкото отгоре размахвах ръце като вятърна мелница. Като се посъвзех, му обърнах внимание, че да не ме беше спасил, щеше да стане следващият маркиз Уолвърхемптън.
— И?
Очите му блестяха от удоволствие.
— Заяви ми, че тъкмо желанието това да не стане, е било основната причина да ме измъкне от водата.
Дездемона прехапа устна.
— Колкото повече научавам за вашия брат, толкова по-симпатичен ми става.
— Робин е най-очарователният и най-енергичният от цялото семейство. И съвсем противно на вашите предположения, той е безкрайно благороден.
Дездемона се взря с лека усмивка в привлекателните черти на маркиза.
— Изглежда, и вие също сте надарен и с трите добродетели, при това в не по-скромни количества.
Гайлс я изгледа продължително. Силна червенина заля лицето му. Той стана рязко и отиде до
