да си признае, че обича Робин, въпреки че съвсем не беше сигурна дали го разбира и дали може напълно да му се довери.
С което не искаше да каже, че изобщо му няма доверие. Не се съмняваше нито миг, че поеме ли веднъж задължение, той ще го изпълни докрай. Освен това сега го разбираше много по-добре, отколкото само преди час. Но въпреки всичко…
— Да се омъжа за теб, няма да е лишено от очарование, но не мога да си представя добре съвместния ни живот. Идваме от твърде различни светове. Пък и макар да водех в миналото скитнически живот, това съвсем не значи, че бих искала да остане така и занапред.
— Нито пък аз. Обещавам ти, че ще имаш покрив над главата. — На устните му се появи самоиронична усмивка. — Съвсем не съм толкова безгрижен, колкото изглеждам.
— Робин, погледни ме. — Когато той го направи, Макси добави: — Защо искаш да се ожениш за мен? Досега дума не си продумвал за любов.
Той затвори много бързо очи.
— Мога много неща да ти обещая, Канавиоста. Сигурност, вярност, честните си усилия да те направя щастлива. Но любов? Не мисля, че мога да твърдя със сигурност, че съм способен на това. Ще е по-мъдро да не го обещавам.
Дори при смъртта на баща си Макси не беше изпитала толкова силна болка. Безмилостната откровеност на Робин я накара да изпита желание да изхълца. Но вместо това тя взе ръката му, целуна я и я притисна към бузата си.
— Кажи ми, желаеш ме, защото за разлика от Маги аз съм до теб ли?
— Не. — Той отвори очи, пръстите му стиснаха ръката й.
— Онова, което изпитвам към теб, няма нищо общо с Маги. Имах дълбоки чувства към нея, те и досега са дълбоки. Това няма да се промени, но не те желая като „заместител“ и вместо нея. — Лека усмивка се появи на красивото му лице. — Ти си твърде подчертано самата ти, за да може човек да те сбърка с друга.
Макси не знаеше как да реагира.
— Грижи и вярност са нещо важно, дори необходимо. Но дали са достатъчни?
— Не забравяй страстта. — Той я привлече към себе си върху леглото. — Откакто те срещнах, не съм я забравил нито за миг.
Той я прегърна. Устните им се срещнаха, стори й се, че ще изгори в пламъците на желанието. И преди се бяха прегръщали и целували, но всеки път все някак засенчени от съмнения. Сега беше съвсем различно. Робин се беше сякаш концентрирал изцяло върху нея, само върху нея.
Макси реагира с цялата сила на сладострастното си желание. Емоциите от тази нощ бяха премахнали всички задръжки и чувствата й бяха оголени, също като нейното тяло. Един кратък, лудешки миг нямаше никакви въпроси, само докосвания, нежност и открития. Нямаше значение колко мъчително е било миналото на Робин, колко катастрофално неговото настояще, колко несигурно неговото бъдеще — тя го обичаше.
Изведнъж той се дръпна и зарови лице във възглавниците.
— Страстта е прекалено лесен изход. Мисля, че никой от нас двамата не е в състояние да вземе решение.
От думите му почти й секна дъхът. Ръцете й се впиха в одеялото, докато се опитваше да подреди обърканите си мисли. Защо не си беше потърсила мъж-егоист, който мисли само как да задоволи желанието си?
— Имаш право, Робин — изрече тя най-сетне, като се овладяваше с мъка. — Мигът не е подходящ за решения. Аз трябва да разбера подробности около смъртта на баща си, а и ти трябва да си изясниш много неща.
Той се наведе напред и я целуна леко по челото.
— Ще го направя час по-скоро. Ти поне не ми отказа веднага. — Той уви около пръста си кичур от нейната коса. — Държа се може би като идиот, но мисля, че никога през живота си не съм се чувствал по- щастлив, отколкото през последните няколко дни с теб. Бих искал това пътуване никога да не свърши. Но сега, когато вече зная, че преди то да свърши, няма да има окончателни отговори, бих искал да стигнем час по-скоро в Лондон. Понеже аз…
Тя изчака търпеливо той да продължи. Той отмести поглед, ръката му се успокои.
— Не зная дали е разумно да се оженя за една жена само защото имам такава нужда от нея. Може би това няма да е добре за никой от нас.
Макси го погледна. Той се беше увил в своята дистанцираност като в дреха, беше си отишъл, но тя продължаваше да изпитва усещането за близост. Не й беше никак лесно да разсъждава трезво, докато кръвта сякаш вреше във вените й. Дълбоко в нея все още пулсираше могъщата сила на плътското желание, а също и увереността, че биха могли заедно да го уталожат.
С внезапно неудоволствие си призна, че се бе държала като братовчедките си. Откакто се запозна с Робин, непрекъснато бранеше, загрижена за бъдещето, невинността си, вместо да изживее мига и да се чувства закриляна от наранявания на душата.
Но въпреки че се бе държала като почтена англичанка, това не я спаси от болката. Само изпълнението на плътските желания можеше да я успокои. Беше време да замени европейската разумност с ирокезка мъдрост.
Тя му подари усмивка, в която прозираше цялата й любов.
— Размисляш прекалено много, Робин, това е проблемът ти. После се наведе и го целуна.
19
Той не можа да й устои, въпреки че за един съвсем безсмислен миг се опита.
— Съвсем сигурна ли си, че го искаш?
Тя се надигна със смях и се опря на ръка.
— Абсолютно сигурна.
Вълни от гарваново черна коса обрамчваха екзотичните черти на лицето й, които го бяха омагьосали от пръв поглед. Тя беше Канавиоста, дъщеря на друга страна, друга раса. С тази разпиляна над почти неприкритите гърди коси приличаше на езическа богиня: прекалено загадъчна, за да може смъртен да я разбере или притежава, а женското й могъщество можеше и да го изпепели.
Но когато тя отново се обърна към него, устните й бяха топли и съвсем истински, малките й опитни ръце бяха щедри на милувки. И той се предаде, отвори устни за нейната омайваща целувка.
Той искаше да я попие в себе си, за да излекува тя раните на неговата душа. Искаше да проникне в нея и тя да го защити от бурите, които бушуваха в него от години.
Целувката й ставаше все по-настойчива, ръцете й се плъзнаха по раменете и гърдите му. Топлината на нейния допир проникна през кожата му и накара всичко вледенено да почне да се топи. После тя откъсна устни от неговите, опря се на лакът и го погледна със станали съвсем тъмни от страст очи.
— Радвам се, че промени мнението си.
— Ти го промени вместо мен. — Той обгърна гърдите й, загали пъпките с палец. Тя затвори очи и замърка като котка.
Той свали нощницата й презглава, за да може да се любува на гърдите й.
— Мястото ти е в райската градина, където дрехите са били непознати — прошепна дрезгаво той.
— В рая е било по-топло, отколкото в Англия — забеляза практично тя. После погледът й се спря на тялото му под кръста и тя се засмя. Дори през широката пижама начинът, по който бе реагирал на нейното присъствие, беше повече от неоспорим.
— Ако искаме да си представим, че сме в райската градина, това тук трябва да изчезне. — Тя дръпна със съвсем ясно намерение връзката на долнището на пижамата му. Щеше да трае само секунда, докато той се освободи от него, ако тя не бе поискала да помогне. Но така нейните предизвикателно търсещи ръце само забавиха действието до безкрайност.
Когато и двамата вече бяха голи като Адам и Ева, той я притегли с две резки движения към себе си. Не можеше да се насити на палещите като жарава дълбочини на устата й. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и легнаха върху съвършените извивки на бедрата й. Краката й се раздалечиха леко и еректиралият му член се
