плъзна между бедрата й. Макси не стенеше страстно, зъбите й хапеха леко ключицата му, докато той притискаше бедрата си към нейните, отново ги отдръпваше и отново ги притискаше.
— Не бързай толкова, Канавиоста. — Той хвана китките й, притисна ги към дюшека. — От гледна точка на справедливостта съм си заслужил шанса да те докарам до лудост.
— Аз съм голяма привърженичка на справедливостта — каза тя с очарователен женски смях.
Той потри с невероятна чувственост брадичката си в гърдите й, докато цялото и тяло потрепери от удоволствие. Той прилепи устни към пъпката, почна да я целува, докато тя стана корава под езика му. После загали другата пъпка.
— Ти успя — прошепна тя, останала без дъх. — Още малко и ще си загубя ума.
— Чудесно. — Той се потопи отново в устата й. Пусна китките й и я прегърна с едната ръка. Другата се плъзна надолу, докато се загуби в триъгълника черни къдри.
Макси простена кратко, когато той докосна интимното място. А после се отдаде с готовност на ласките му.
Той откъсна устни от нейните, за да може тя да си поеме дъх. После той затвори очи, за да не вижда възбудения й поглед и да се съсредоточи по-добре върху деликатните послания на тялото й. Дъхът й ставаше все по пресеклив, движенията на бедрата й по-силни.
Неизказано плътско желание я изпълни докрай, накара всеки неин нерв да трепти. Когато усети, че не издържа повече, тя извика високо и бедрата й се сключиха около неговата ръка. Силата на неговата прегръдка я придържаше, докато техните изживявания и душите им достигаха, свободни като два сокола, неподозирани висини.
Когато се завърна на земята, тя се притисна замаяна и трепереща към Робин. Той лежеше на хълбок, беше я притиснал силно към себе си, а със свободната си ръка я галеше леко по гърба и бедрата. Тя отметна глава и задоволството, което прочете в очите му, събуди у нея силно чувство на вина.
Тя се отметна назад, протегна ръка към него и го привлече върху себе си.
Достатъчно беше бързо извиване на бедрата й, за да разколебае самообладанието му. Той разтвори с колене краката й и проникна мълниеносно в нея.
Болката беше кратка, но дълбока, нова вълна, която обгърна за миг цялото й същество. После тя отмина, оставяйки след себе си приятното чувство на някакво вътрешно отпускане и дълбоко задоволство, задето се е сляла с него в танца на живота.
Върху Робин въздействието беше опустошително. Той се втренчи в нея едва ли не с ужас.
— Мили боже, Макси! Защо не ми каза?
Тя го прегърна със смях и притисна силно към себе си коравите му бедра.
— Защото положително щеше да получиш някой от ония твои пристъпи на благородство. Ти просто не можеш нищо да промениш, ти си и си оставаш англичанин. — Тя притисна бедра в него, остави го да проникне дълбоко в нея. — Пак размишляваш прекалено много, Робин.
Неспособен да й устои, той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Въпреки че й беше за пръв път, тя знаеше съвсем точно как да реагира, за да се нагоди към неговия ритъм. Тя се наслаждаваше на мъжката му сила, както той на женското й всесилие да предизвика у него толкова страстно желание.
Тялото му се изви и сякаш се вцепени.
— О, боже… — простена той тихо и целия потрепери. Въпреки че не стигна предишните висини, Макси изпита все пак същото чувство на пълнота.
Докато той се отпускаше, тя плъзгаше ръце по потното му тяло и усещаше постепенното омекване на мускулите му. Тя го целуна по рамото, вкуси солта по кожата му, чу туптенето на сърцето му.
— Толкова ли бях достоен за съжаление, та ти се почувства задължена да ми вдъхнеш малко кураж? — попита той с тиха усмивка и я взе отново в прегръдките си.
И тя се усмихна.
— В това може да има и зрънце истина, но само зрънце. Желаех те от първия миг, Робин. Днес реших да не се държа повече като някоя целомъдрена английска госпожичка, а като жена от племето мохикани. — Тя го ухапа шеговито по рамото. — Ние сме известни като много диви. Вземаме си каквото си пожелаем, бели човече.
Той масажираше нежно врата й.
— Ти направо ме смая. Като се има предвид възрастта ти, твоят предпазващ от забременяване чай и отказът ти да се правиш на префърцунена госпожичка, за нищо на света не бих предположил, че си девствена.
— При ирокезите, много семейства живеят заедно в една къща. Децата научават бързо онова, което става естествено между мъжа и жената.
— Разказвали са ми, че при народа на твоята майка жените са по-свободни да следват плътските си желания. Но от това ми става още по-непонятно как така съм първият ти мъж. Да не би американците да са чак такива глупаци?
Макси направи гримаса.
— Както вече ти казах, много мъже бяха уверени, че мелез като мен е за тях лесна плячка. Но аз не желаех да допусна подобно нещо. А тъй като често пътувахме, почти нямах възможност да завържа познанства, при които да мога да съм сигурна в чувствата си. — Това беше вярно, но тя не му каза, че всякога й е било лесно да откаже, защото не беше срещала мъж, който да я е привличал поне приблизително колкото Робин.
Той я целуна по челото.
— Каквито и да са били причините, чувствам се много поласкан от избора ти.
Тя го изгледа строго.
— И няма да правиш мимоходом абсурдни изявления, че си ме провалил и сега смяташ за свой дълг да ми дадеш името си?
— Щях да съм изкусен да го сторя, ако имах поне най-малък шанс за успех. Но те познавам достатъчно добре, за да зная, че подобно нещо при теб просто няма да мине. — Под завивката ръката му се плъзна нежно по тялото й. — Като оставим това, ти изобщо не ми въздействаш зле. Тъкмо обратното, омагьосваш ме направо безукорно.
Тя тихо се засмя. Може би не беше добре да говори за любов, но поне това можеше да каже:
— Ти също си направо прекрасен. Чакането си заслужаваше.
Той я целуна по ухото.
— Лека нощ, Канавиоста — измърмори. — И дано никой от нас не сънува лоши сънища.
След бурята, когато Макси се събуди, сутрешното небе беше синьо-сиво и безоблачно. Началото на лятото наближаваше и слънцето изгряваше рано, тъй че не беше спала повече от два или три часа, но се чувстваше изненадващо бодра.
Робин още спеше, русата му глава беше съвсем близо до нейната, ръката му я прегръщаше през кръста. Лицето му беше спокойно и изглеждаше много младо. Беше трудно да си спомни човек емоционалните му терзания през изминалата нощ. Сега изглеждаше на възрастта на ученик.
Все пак тази представа се нарушаваше от белега на бедрото му. Макси се наведе да го види по-отблизо. Беше същинско чудо, че куршумът не е засегнал някой важен орган.
Тя го прегърна. Трябваше вече да го събуди, но не можеше да се реши да го стори. Изминалата нощ беше за нея истинско чудо. И понеже, при известни обстоятелства, тя нямаше никога да се повтори, Макси се колебаеше да развали все още действащата магия.
Тя го целуна леко по косата. Невероятно дългите му мигли трепнаха и той отвори очи. Усмихна й се. От толкова близо светлата небесна синева на очите му въздействаше магнетично. Ако не беше се любила вече с него, щеше да го стори след тази прелъстителна усмивка.
— Близо до теб винаги спя добре — прошепна той.
— Причината е в пълната взаимност. — Макси докосна белега от стара рана и продължи: — Допускам, че си получил тази и многото си други белези при изпълнение на служебния дълг.
Той кимна.
— Тази пробойна рана получих в Испания.
— А следите от бич по гърба ти?
