не е човекът, който стои зад конспирацията.
— Сега е твой ред, Робин. Какво те е разтревожило?
Той неспокойно прокара дясната си ръка през косата си. Беше по-светла от тази на Маги и на светлината на свещта изглеждаше сребриста.
— Един информатор ми каза, че някой дискретно е търсил смел човек, който да иска да повали „Победителя на Победителя на света“.
Маги прехапа устни. Парижани бяха прикачили този прякор на дук Уелингтън след победата му при Ватерло. Беше в реда на нещата, тъй като Бонапарт бе свикнал да се смята за „Победителя на света“, а Уелингтън със сигурност бе разбил на парчета тази хипербола.
— Значи наистина са се насочили към Уелингтън — каза тя мрачно. — Трудно биха намерили по-добър начин да разбутат гнездото на стършелите. Има ли някаква информация кой е предприел тези проучвания?
— Знам само, че е французин, и това съвпада със заключението, до което си достигнала тази вечер. — Робин захапа последния резен пастет. — Какво става с Кандовър?
Маги сви рамене и започна да чертае някакви линии на масата сред капките разлято вино.
— Беше прав, той е идеалното прикритие за моите разследвания. Освен това е и схватлив. И той стигна до моето заключение за Ференбах. Но се тревожа…
Гласът й изтъня.
— За какво?
— Макар че дотук прояви склонност да ми сътрудничи, тази вечер ми направи забележка, че го влача насам-натам като боа от пера, за да прикривам работата си.
Робин се изсмя, но тя продължи съвсем сериозно:
— За момента му е забавно да играе тази игра. Не се съмнявам в патриотизма му, но ме е страх какво може да направи, когато престане да му е забавно.
Очите на Робин се присвиха.
— Какво искаш да кажеш?
— Само това, че той е свикнал да ръководи и да прави само това, което иска. Този човек не е глупак, но ако се отнася към всичко господарски и твърдоглаво точно когато не трябва, ще ни създаде сериозни проблеми.
Край сините очи на Робин се образуваха леки бръчици.
— Разчитам на тебе да го държиш в правия път.
Маги се отпусна на стола си, почувствала внезапно изтощение.
— Надценяваш способностите ми, скъпи.
— Съмнявам се. — Той бутна назад стола си и стана. — Ще си тръгвам. Кой е следващата ти мишена?
— Надявам се тия дни да попадна на граф Дьо Варен. Той живее извън Париж, но е чест гост на кралския двор и присъства на много светски събития. Би трябвало скоро да получа възможност да подновя познанството си с него.
Маги последва Робин до задната врата. Когато я целуна за лека нощ, тя го прегърна и положи глава на рамото му. Внезапно силно й се прииска да го помоли да прекара нощта с нея. Не само копнееше за топлината и целостта на любовта, но се надяваше той да успее да прогони мислите за Рафи от главата й.
Но не каза нищо, защото щеше да бъде непростимо, ако използва Робин по този начин. И нямаше да бъде нищо повече от временно средство срещу това, което я мъчеше. Тя каза тъжно:
— Кога ще свърши всичко това, Робин?
Нотката в гласа й го трогна. За миг Маги му се стори като момиченцето, каквото не бе успявала да бъде от много години насам. Той я прегърна и я притисна към себе си малко по-продължително, отколкото беше разумно.
— Скоро, скъпа. После всички ще си идем у дома, в Англия.
Тя погледна нагоре към него с разширени очи.
— И ти ли искаш да си идеш в Англия?
— Може би. — Той се усмихна закачливо. — Но ще легна и ще лежа, докато ми мине желанието.
И си тръгна. Маги заключи вратата след него, мислейки за това, че сега изобщо за пръв път Робин проявява желание да види родната си страна. Дори той с неизчерпаемата си енергия и веселата си природа сигурно беше уморен от безкрайните разочарования, а напрежението бе вечният му спътник.
В този случай тя имаше пълното оправдание да пролее няколко сълзи на изтощение, нали така? В края на краищата бе само жена.
7.
На другия следобед беше горещо и повечето от елегантните дами, дошли в Сен Жермен, се изтягаха под сенките на дърветата, оставяйки алеите във владение на Маги и Елен. Маги се радваше, че приятелката й бе поискала да се срещнат, защото имаха да обсъждат много неща.
В началото си разменяха обичайните шеги между приятелки, които известно време не са се виждали. Елен току-що бе отвела двете си малки дъщери при баба им близо до Нант, където бе прекарала няколко седмици, преди да се върне сама в Париж.
Макар че искаше дъщерите й да бъдат далеч от всякаква опасност, самата Елен се чувстваше задължена да допринесе с каквото може за каузата на мира. Докато не бъдеше подписан мирният договор, информацията играеше извънредно важна роля, а благодарение на положението си успяваше да бъде винаги осведомена за слуховете. Знаеше, че това, което научи, бива съобщено на британците, а любовта й към родината беше толкова силна, че бе избрала да върши онова, което мнозина биха нарекли предателство.
Двете се разхождаха нагоре-надолу из пътеките на парка в шумолящите си муселинени рокли, като прилични две капки на всички други жени, потърсили развлечение. Едва когато се отдалечиха достатъчно от всяко възможно подслушващо ухо, Маги запита:
— Научи ли нещо по-интересно? От бележката ти се подразбираше, че има нещо спешно.
— Да. — Елен сбърчи чело. — Чух, че някой прави заговор да убие лорд Касълрий.
Маги си пое дълбоко дъх.
— Една от камериерките ми има брат, който работи в игрална зала в Пале Роял. Той чул двама мъже да си говорят късно снощи, непредпазливи от многото изпито вино.
— Братът може ли да познае тези хора?
Елен поклати глава.
— Не, светлината е била слаба, а той само дочул част от разговора, докато обслужвал хората на съседната маса. Според него единият бил французин, а другият вероятно чужденец, може би германец или англичанин. Французинът запитал дали планът е задействан, а другият човек казал, че Касълрий ще бъде отстранен най-много след две седмици.
Маги замълча, опитвайки се да асимилира тази нова информация. Дали това беше същият заговор, по чиито следи е тръгнала, или друг, отделен? Чувстваше се така, сякаш се опитва да намери игла в купа сено. Когато навлязоха в нова алея между лехи с ярки цветя, тя разказа накратко малкото, което знаеше за заговора.
Докато слушаше, Елен помрачня.
— Това изглежда много опасно. Както са се събрали толкова много войски от всякакви нации, само една искра е достатъчна, за да подпали отново Франция.
— Знам — каза навъсено Маги. — Но други подобни заговори са се проваляли. Дай Боже и с този да стане така.
И като смени темата, запита:
— Какво знаеш за полковник фон Ференбах?
Мекото закръглено лице на Елен потъна в сянка под дантеления чадър. По гласа й не можеше да се разбере какво мисли. Макар че двете жени бяха приятелки, всяка си имаше своите тайни.
