— Не е кой знае колко. Срещали сме се няколко пъти на светски събития. Той е като повечето прусаци: сърдит и решен да накара Франция да страда.
— Извинявай, ако ти изглеждам недискретна, Елен — каза нерешително Маги, — но има ли нещо помежду ви?
— Когато ме види, мисли за всичко, което ненавижда — каза приятелката й с безизразен глас. — Като се изключи това, няма нищо друго.
— Мислиш ли, че той може да е замесен в този заговор?
— Не, той е прям човек и няма нужда да заговорничи.
И Елен добави с хитра усмивка:
— Също като покойния ми съпруг Етиен, смело върви право напред, несмущаван от съмнения или от доводите на здравия разум. Имаш ли причина да подозираш полковника?
— Не съвсем. Фон Ференбах доста лесно би могъл да се забърка в нередни дела, но мнението ми съвпада с твоето. И все пак, ако отново се срещнеш с него и забележиш нещо подозрително, нали ще ми съобщиш?
— Разбира се. — Елен махна към свободната пейка под един кестен. — Искаш ли да седнем и да ми разправиш малко за този невероятен англичанин, когото си хванала?
Маги усети странно нежелание да говори за Рафи.
— Той е богат, отегчен и е в Париж. Засега ме ухажва. — Тя махна един паднал лист от дървената пейка, преди да седне. — Иначе друго няма.
Тъмните очи на Елен я изгледаха скептично.
— Щом казваш.
Време беше отново да сменят темата. Маги запита:
— Знаеш ли нещо за Синтия Нортууд? Съпругът й Оливър е член на британската делегация.
Размахвайки плоската си чантичка като ветрило, за да раздвижи тежкия въздух, Елен се замисли за момент, преди да отговори.
— Тя е невинно лекомислено същество. Има връзка с един британски офицер, майор Бруър, и не я е грижа кой знае за това. След като се запознах със съпруга й, мога да разбера защо е свърнала от правия път, но тя не проявява никаква дискретност. Защо се интересуваш от нея?
— Няма причина, освен може би това, че вчера ми разказа доста неща, каквито човек обикновено не споделя с напълно непознати. — Маги сви вежди. — Тя е непредсказуема и понеже е свързана с британската делегация, може да се забърка в нещо, което не разбира.
— Права си… Госпожа Нортууд е от този тип хора, които могат непреднамерено да издадат някоя тайна. Но ако не се разбира със съпруга си, вероятно няма достъп до важна информация?
— Вярно е, но не можем да си позволим да пренебрегваме никоя възможност. Можеш ли да разбереш нещо за средата, в която се движи, освен онзи майор?
Елен кимна и Маги продължи:
— Освен това знаеш ли нещо за граф Дьо Варен?
Приятелката й я погледна загрижено:
— Да, и то не особено добри неща. Този човек е опасен. Той също ли е замесен във вашия заговор?
— Възможно е. Къде бих могла да се запозная случайно с него?
— Често посещава вечерните салони на лейди Касълрий. Внимавай, приятелко, когато го срещнеш. Казват, че пишел името си е кръв.
Въпреки следобедната горещина Маги почувства как ледени тръпки пропълзяват по гърба й. Насили се да мисли, че това е само реакция на мелодраматичните думи на Елен.
Ако Касълрий и Уелингтън са мишените, Варен би трябвало да бъде изключен от списъка на възможните кандидати. Въпреки това, за да се застрахова, тя искаше да се срещне с него. Довечера Рафи щеше да я заведе на театър. След това щяха да отидат на вечерния салон в британското посолство и да се надяват, че ултрароялистки настроеният граф ще бъде там.
Но ако Варен не е замесен, защо само мисълта за него я караше да усеща надвиснала опасност?
Когато Рафи дойде да вземе Маги за театъра, тя се появи в салона в блещукаща сребристосива рокля, чиито гънки хвърляха сини и зелени отблясъци. Беше толкова красива, че само като я гледаше, изпитваше болка. Той си пое дъх бавно и дълбоко. Трудно му беше да запази самообладание.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, ваша светлост. Ще тръгваме ли?
Кадифеният глас беше приветлив и дружелюбен. Рафи беше смаян от това, колко спокойно й отговаря.
— Изглеждаш особено красива тази вечер, скъпа. Ще ми завиждат всички мъже в Париж.
Тя поклати тъжно глава.
— Разочарована съм, ваша светлост. Един джентълмен с репутацията на духовит човек, с каквато се славите вие, сигурно би измислил по-ярко ласкателство.
— Казвам само истината, графиньо — отвърна Рафи, пропускайки я да мине. — Ласкателството би било безполезно пред толкова проницателна жена като вас.
Тя му отправи недоверчива усмивка.
— Моите извинения, че ви подцених. Явно ласкателствата ви отиват на по-високо равнище. Жена, която често получава комплименти за външността си, предпочита да чува по-скоро лъжи за своята интелигентност.
Той се усмихна широко, докато й помагаше да се настани в каретата му. За да я съблазни, щеше да му трябва всеки грам остроумие, с който разполагаше; не беше се чувствал така оживен от години. Тъй като при него парите и жените винаги бяха повече от това, с което можеше да се справи, беше страшно отегчен и колкото повече трудности му създаваше тя, толкова по-сладка щеше да бъде победата му накрая.
И докато каретата трополеше по булевард „Капюсин“, Маги заговори, но без следа от предишната игривост:
— Заговорът се задълбочава. Имам сигурни сведения за предстоящо покушение срещу лорд Касълрий в следващите две седмици.
— Дяволите да го вземат! — Закачливото настроение на Рафи се изпари, докато слушаше оскъдните факти, събрани от Маги. Запита се за миг кой ли е бил информаторът й: някой собственик на игрална зала на възглавницата тази сутрин, но отпъди мисълта, за да разсъди по-сериозно. — Може би ще мога да посетя този клуб по-късно довечера, след като те оставя?
— Не ми се вярва да има особена полза от това. Едва ли можеш да питаш работещите там за имената на двамата мъже, които са говорили за убийство миналата вечер.
— Така е, но онези хора може да са били редовни посетители. Ако подметна нещо критично по адрес на Касълрий или Уелингтън, някой може да завърже разговор с мене.
И понеже тя продължи да мълчи, той добави:
— Бива ме да се преструвам, нали знаеш.
— Не мисля така — каза тя, но явно не беше убедена. — Предполагам, имаш достатъчно здрав разум, за да отидеш там въоръжен, нали? Има френски офицери, които нарочно оскърбяват чужденци с надеждата да предизвикат дуел. Като англичанин ти ще си лесна плячка. Не толкова добра като прусака, но достатъчно привлекателна за войнствените французи.
— Трогнат съм от загрижеността ти за опазването на моето съществуване.
— Не се ласкайте, ваша светлост — каза тя намръщено. — Просто не ми харесва да губя партньор на шах точно посред играта.
Не му беше ясно дали в гласа й прозира сарказъм или просто хумор. Тя добави:
— Ако те принудят да участваш в дуел, пистолетите може би ще са най-добрият избор. Повечето френски офицери по принцип предпочитат шпагата и рядко някой чужденец може да се мери с тях.
Рафи тъкмо щеше да попита защо е толкова уверена в точния му мерник, но се сети за един забравен следобед, когато двамата бяха стреляли по мишени в частното стрелбище на един приятел. Сигурно си е спомнила за умението, му. Марго също беше добра колкото него, единствената жена, която познаваше, способна да стреля също толкова добре, колкото и мъжете. Това бе едно от многото неща, на които я бе
