— Аз съм Магда, графиня Янош, но вие може би вече го знаете.
— Да, наистина, като че ли всички ви познават. Възхищавам ви се, откакто влязохте. Имате такова присъствие. Вие и Рафи сте най-красивата двойка тук. Той изглежда така увлечен по вас, не както се държи с повечето жени.
Как да се обидиш от подобно наивно признание? Но въпреки това Маги каза строго:
— Госпожо Нортууд, не съзнавате ли колко неуместни са вашите забележки?
Синтия отново се изчерви.
— О, пак си изпуснах езика! Майка ми умря, когато бях много малка, а баща ми винаги ме насърчаваше да казвам това, което мисля, по възможно най-неподходящия за дама начин. А… и приятелят ми, майор Бруър, харесва това. Той казва, че не се превземам, както повечето жени. Наистина не исках да ви засегна — каза тя искрено. — Но много съм привързана към Рафи и той изглежда щастлив с вас. Не мисля, че това му се случва често.
Заинтригувана въпреки желанието си, Маги каза:
— Сигурна съм, че Кандовър има всичко, което може да иска един мъж, високо потекло, богатство, интелект, достатъчно чар и сръчност за трима. Защо мислите, че не е щастлив?
— Винаги изглежда малко отегчен. Олицетворение на учтивостта, но не се интересува от това, което прави. Наистина — прибави тя тъжно — може би просто така се е държал с мене. Знам, че никога не ме е смятал за интересна, може би съм била сравнително интелигентна за него. Той се захвана с мене само защото тогава нямаше какво друго по-интересно да прави.
Маги слушаше думите на Синтия внимателно, потресена и с известно уважение. Може би в тази девойка се криеше нещо повече от това, което личеше на пръв поглед.
— Госпожо Нортууд, наистина не би трябвало да разказвате такива неща на непознати хора.
— Да, не би трябвало. Но аз правя все това, което не трябва, откакто съм дошла в Париж, и имам намерението да правя още по-лоши неща, преди да стана по-добра.
Тя вдигна брадичката си и прибави:
— Графиньо Янош, искрено съжалявам, ако съм ви притеснила. Надявам се, ще повярвате, че ви желая само добро, на вас и на дук Кандовър. Желая добро на всички, с изключение на моя съпруг.
И тя си тръгна, не без известно достойнство.
Маги поклати глава, мислейки за странния разговор. Ако някога беше виждала млада жена, запътила се към куп неприятности, тази жена със сигурност беше Синтия Нортууд.
6.
Рафи бе напълно способен да направи нещо, което би обезсърчило дори такъв дебелокож простак като Оливър Нортууд, но се въздържа. Нортууд очевидно очакваше да бъде представен на графиня Янош и Рафи изпита извратеното, нездраво желание да види как ще реагира Маги, когато бъде неочаквано изправена пред първия си любовник. Разбира се, при положение че Нортууд е
Възползвайки се от предимството на високия си ръст, Рафи виждаше как Маги си пробива път през оживената тълпа, как спира от време на време, за да поздрави познатите си. Всичко ставаше някак между другото, докато тя не спря, за да поговори с един светлокос мъж в средата на залата.
По принцип Рафи нямаше да си помисли нищо, но сега сетивата му бяха изострени заради настоящата му мисия. За миг Маги смъкна маската си за пред обществото и лицето й стана извънредно съсредоточено. След това тя продължи пътя си.
Светлокосият мъж беше с гръб към Рафи, но когато Маги се отдалечи, той се обърна и я погледна. Рафи разпозна Робърт Андерсън, чиновника в британското посолство, който бе запознал Рафи с тайнствената шпионка. Люсиен беше казал на Маги да не общува с никого от делегацията освен с най-висшестоящите, така че защо тя говореше толкова приятелски с Андерсън?
Рафи се помъчи да се сети на кого му напомня Андерсън. При първата им среща той му се бе сторил незначителен, но сега, когато погледна след Маги, лицето му имаше доста интелигентно изражение.
Когато усмихнатата Маги стигна до него, Рафи се запита дали шпионската мисия не го прави прекалено подозрителен. Скоро щеше да започне да се съмнява във всичко и всеки. Нищо чудно, че Маги бе толкова заядлива и недоверчива при първите им срещи. След годините в сенчестия свят на разузнаването сигурно е забравила какво представлява нормалният живот.
Маги прихвана Рафи под ръка и вдигна пепелявите си очи към него.
— Готов ли си да тръгваме,
— Където ти искаш, Магда, любов моя. — Рафи сложи ръка върху нейната. — Но първо нека ти представя един почитател. Това е Оливър Нортууд, от британската делегация. Нортууд, графиня Янош.
Самообладанието на Маги бе възхитително. Макар че Рафи я наблюдаваше отблизо, единствената й реакция спрямо Нортууд бе едно незабележимо стискане на устните. Тя сигурно е знаела, че той е в Париж и че рано или късно ще се срещнат, затова мислено се е подготвила за тази среща.
Или пък е имала толкова много любовници, че първият не значи нищо за нея? Много малко от бившите любовници на Рафи биха могли да го смутят. Защо пък точно Маги да е различна?
Защо, наистина, освен заради това, че му се искаше тя да е различна?
Нортууд се поклони и каза с подкупващ тон:
— Голямо удоволствие е да се запозная с вас, графиньо. Наистина ви се възхищавах отдалеч.
Маги прие думите му със студено кимване. Трябваха й само няколко мига, за да го разпознае. На млади години не бе лишен от известен момчешки чар, но беше загрубял с времето. Или по-скоро поведението му през годините неизбежно бе белязало лицето му. Очите му й заприличаха на плужеци — студени, влажни и слузести. Не му подаде ръка.
Той трябва да беше съпругът на Синтия Нортууд. Горката Синтия. Навярно е била много млада и невинна, за да осъзнае за какъв човек се омъжва.
Нортууд каза с дебелашка галантност:
— Нашият малък северен остров не е способен да роди красавици като вас.
По извивката на устните на Рафи Маги отгатна колко го забавлява неуместният комплимент на Нортууд. Тя каза с най-сладката си усмивка:
— Много сте суров към вашите сънароднички, господин Нортууд. Току-що се запознах с една от тях, която изглежда най-красивата от английските рози. Такава прекрасна кожа и такова прямо държание!
Свивайки вежди, тя прибави:
— Тя като че ли каза, че името й е Нортууд, Синтия Нортууд?
Лицето му доби кисел израз.
— Хората смятат, че съпругата ми е жена с приятна външност.
— Много скромно мнение имате за нея, мосьо.
И като се усмихна ослепително, тя продължи:
— Удоволствие беше да се запозная с вас. Вярвам, че пътищата ни отново ще се пресекат. Но сега трябва да си тръгваме.
Когато бяха вече сами в неговия екипаж, Рафи каза със саркастично възхищение:
— Човек научава много, като те гледа как работиш, независимо дали подтикваш някой мъж да говори, или попарваш домогванията му.
— Господин Нортууд е банален. За съжаление. — Тя внимателно свали дългите си ръкавици. — Съпругата му ме поздрави за това, как си избирам любовниците.
Рафи въздъхна в себе си. Макар че винаги бе харесвал прямотата на Синтия, му се искаше да си бе държала езика зад зъбите.
— Сигурен съм, че е имала най-добри намерения.
Вече доста уморен от темата за семейство Нортууд, той запита:
— Какво ти казва интуицията за полковник Фон Ференбах?
В краткото просветване на уличната лампа той зърна сериозното изражение, изписано на лицето на Маги.
