Тя потръпна и както му се стори, не съвсем престорено, после се разсмя на глас и запримигва.
— Съвсем истински. Казват, че е покорила също толкова мъже, колкото брат си, но нейните методи са били много по… така да се каже, интимни.
Докато Маги продължаваше скандалния си коментар, той се възхищаваше на искрящите й очи и пълните, зовящи за целувка, устни. Всеки наблюдател би видял в тях двамата съвършената картина на заслепени един от друг млади влюбени. Не му беше трудно да бъде убедителен, защото през целия ден бе лелеял онази нейна подлудяваща, великолепна целувка.
Той я поведе напред, сложил ръка отзад на гънката й талия. След като размениха поздрави с Уелингтън, двамата Касълрий и други видни личности, те се вляха в бъбрещата навалица в основната зала на приема. Маги стоеше близо до него, преметнала едната си ръка над лакътя му, и двамата си пробиваха път през залата.
Той познаваше повечето британски аристократи, дошли тук, а тя като че ли познаваше всички останали, защото към скъпата графиня бяха отправени много поздрави и целувки. Прекараха почти час в размяна на поздрави и отпиване на глътки шампанско.
Рафи забеляза колко мъже го разглеждат любопитно или със завист, опитвайки се да отгатнат по какъв начин е успял да спечели такова очарователно създание. Също толкова забавно му беше да вижда как жените мятат погледи към него и после поглеждат Маги по същия начин.
Как успяваше Маги да си придаде толкова екзотичен, неанглийски вид? Разбира се, притежаваше високомерни източни скули и жестикулираше живо с ръце, като жените на континента, но не беше само това.
Когато се притисна към него в тълпата, той долови уханието на натрапчивия й парфюм. Това обясняваше донякъде излъчването й; не беше деликатният английски аромат на цветя.
Вместо това се бе напръскала със сложна пикантна смес, която навяваше мисли за Пътя на коприната и градините на Персия. Парфюмът беше примитивно, но силно средство за идентифициране и който се озовеше близо до нея, започваше да мисли за тайните на Ориента.
Маги бе толкова убедителна, колкото бе обещала; почти накара Рафи да повярва, че двамата преживяват бурна любов. Кораловата копринена рокля така нежно обгръщаше разкошното й тяло, че и той закопняваше да стори същото. Когато пепелявите й засмени очи срещнеха неговите или когато тя се притиснеше до него, той се изкушаваше да й прошепне, че е време да потърсят по-уединено място. Би предложил това на всяка друга жена, която караше кръвта му да кипне така, както го правеше тя; неведнъж му се налагаше да си напомня, че това е само маскарад.
Когато се загледа настрани, опитвайки се да охлади разрастващите се в него мъжки желания, разбра, че пътят, който Маги бе избрала за двамата през залата, има определена цел. Макар че тя често спираше, за да представя Рафи на познатите си, двамата все повече се приближаваха до един висок мъж в униформата на пруски полковник.
Полковникът стоеше неподвижен, обкръжен от тишина, опрял гръб на стената. Русата му коса беше толкова светла, че изглеждаше почти бяла под светлината на свещите. Лицето му би било красиво, ако не излъчваше студена неприязън към хората наоколо. От време на време кимваше на някого, но не се опитваше да се присъедини към веселбата.
Рафи попита тихо:
— Това ли е полковник Ференбах?
— Да.
Когато обърна лице към него, за да отговори, устните им почти се докоснаха и тя леко отстъпи назад.
Без да обръща внимание на това почти незабележимо отдръпване, той запита:
— Познаваш ли се с него?
— На практика не. Представиха ме веднъж, но той не ходи на повечето светски събирания. Нямаше да е тук тази вечер, ако приемът не беше в чест на маршал Блюхер.
Когато стигнаха достатъчно близо, Маги възкликна:
— Полковник фон Ференбах! Какво удоволствие да ви видя отново.
Протягайки ръка, тя продължи:
— Аз съм графиня Янош. Запознахме се на последния преглед на руските войски, навярно си спомняте.
Полковникът не даде вид, че си е спомнил, но учтиво се наведе над ръката й. Но щом се изправи и видя по-добре дълбокото коралово деколте на роклята й, изражението му се посмекчи. Рафи с радост констатира, че у този мъж има нещо човешко.
Маги представи придружителя си, полковникът се поклони леко и сковано. Рафи усети хлад, когато срещна бледосините очи на фон Ференбах. Полковникът изглеждаше така, сякаш е слязъл в ада и още не е излязъл оттам.
Маги хвърли поглед през залата към принц Фон Блюхер.
— Навярно е голяма привилегия човек да служи на фелдмаршала. Няма друг като него.
Фон Ференбах кимна сериозно.
— Наистина. Той е най-смелият и най-уважаваният.
Тя подхвана изкусно:
— Жалко, че хората не оценяват докрай ролята, която изигра при Ватерло. Колкото и да бе блестящ Уелингтън, кой знае какво би станало, ако маршал Блюхер не беше пристигнал точно когато трябва!
Рафи се почуди дали Маги не прекалява с ентусиазма си, но Фон Ференбах й отправи одобрителен поглед.
— Вие сте много проницателна, графиньо. Уелингтън никога преди не се бе срещал с императора и нищо чудно в онзи момент Наполеон да беше превърнал поражението в победа.
Рафи усети леко шовинистично раздразнение. Уелингтън не бе понасял поражение в цялата си досегашна кариера, а битката при Ватерло беше вече спечелена, когато Блюхер бе пристигнал в седем часа вечерта. Както и да е, той мъдро реши да си държи устата затворена.
Все още възхитена, Маги продължаваше:
— Говори се, че казали на маршала, че никога нямало да настигне Уелингтън навреме и че дори нямало смисъл да се опитва.
— Така е — потвърди полковникът оживено. — Но маршалът не искал и да чуе. Макар че бил болен, той повел похода, заклевайки се, че е дал дума на Уелингтън и нищо на небесата или в ада нямало да го спре.
— Вие бяхте ли с него?
— Имах тази чест. Маршалът беше нашето вдъхновение, истински войник и съвършен във всяко отношение човек. — Очите на Фон Ференбах станаха студени. — Не като онзи проклет французин.
Маги направи неопределен жест.
— Навярно не всички французи са лишени от чест.
— Така ли? С крал, който бяга от собствената си столица и се крие сред багажите на съюзниците? С такива ренегати като Талейран начело? — Думите на полковника подсказваха близък гневен изблик. — Франция застана зад Корсиканеца, когато се върна от Елба, и заслужава да бъде наказана. Земите й трябва да бъдат разделени и дадени на други нации, народът й да бъде унизен, името й дори да бъде изтрито от картата на Европа.
Рафи се стресна от яростта на Фон Ференбах. Полковникът явно беше опасен човек, напълно способен да унищожи всеки французин, който му се изпречи на пътя.
Маги каза меко:
— Не сме ли научили нищо за двеста години? Нима ще има само отмъщение, без никаква прошка?
— Вие сте жена — отвърна полковникът със снизходително повдигане на рамене. — Предполага се, че не бихте могли да разберете тези неща.
Решавайки, че вече достатъчно е стоял безмълвен, Рафи се намеси:
— Аз не страдам от пропуските на графинята в това отношение, но съм съгласен с нея, че отмъщението може би не е най-добрият начин за действие. Да унизиш губещия противник, означава да си създадеш непримирим враг. По-добре е да му помогнеш да се изправи и да опази достойнството си.
