Студените сини очи се преместиха от Маги към Рафи.
— Вие, англичаните, с вашата мания за спортсменство и честна игра — каза той пренебрежително. — Това е много хубаво за бокса и другите игри, но говорим за война. Французинът научи моя народ на това, което знаем за диващината и разрушенията, а ние добре усвоихме този урок. Вие щяхте ли да бъдете толкова добронамерени, ако вашите земи бяха изгорени и семейството ви убито?
Явната скръб на мъжа накара Рафи да отстъпи от предварително намислените си думи.
— Бих искал да мисля, че ще се опитам, но не знам дали бих успял.
Напрежението отслабна и Фон Ференбах отново надяна безстрастната си маска.
— Радвам се да чуя, че се съмнявате. Всички други британци в Париж сякаш мислят, че знаят всички отговори.
Това можеше да бъде прието като обида, но Рафи се въздържа от коментар. Той докосна дясната ръка на Маги, запитвайки я без думи дали е време да си тръгват.
Преди някой от тримата да успее да направи и крачка, една жена се присъедини към тях. Беше дребна, с приятно миловидно лице, обградено от меки букли кестенява коса. Закръгленото й тяло бе по-скоро чувствено, отколкото елегантно, но синята й сатенена рокля издаваше несъмнения стил на французойката.
— Елен, скъпа, изглеждаш много добре. Отдавна не сме се виждали.
След като хвърли бърз поглед към полковника, новодошлата целуна Маги по бузата.
— Удоволствие е да те видя отново, Магда. Току-що се върнах в града.
Гласът й бе също толкова приятен, колкото и лицето.
Маги я представи на двамата мъже като госпожа Сорел. След като предложи ръката си на Рафи, французойката се обърна към прусака.
— Познаваме се с полковник Фон Ференбах.
Лицето на полковника се издължи още повече, ако това бе възможно. С глас, който би могъл да се определи по-скоро като заплашителен, той потвърди:
— Наистина се познаваме.
Усещайки напрежението, Рафи се запита дали Маги знае какво се е случило между приятелката й и прусака.
Преди госпожа Сорел да успее да отговори, Фон Ференбах каза:
— Ако ме извините, трябва да се присъединя към маршал Блюхер. Дами, ваша светлост.
Той кимна и се отдалечи.
Докато гледаше как невероятно изправеният му гръб се изгубва в тълпата, Маги възкликна:
— Господи, Елен, какво си направила на този мъж, че го накара да избяга така презглава?
Госпожа Сорел сви рамене и движението й накара роклята да се нагъне на прелестни вълни.
— Нищо. Виждала съм го няколко пъти в различни негови функции. Винаги ме гледа така студено, сякаш съм самият Наполеон, после се оттегля. Кой знае какво си мисли. Може би не иска да знае за всичко френско.
Разглеждайки приятелката си с дяволито присвити очи, Маги каза:
— Но е красив мъж, нали?
Елен отвърна сухо:
— Той не е мъж, той е прусак.
И след още няколко думи се сбогува с очарователна усмивка.
Рафи я гледаше с мъжко одобрение как се отдалечава със своята полюшваща се походка. Когато вече не можеше да го чуе, той запита:
— Какво става тук, което не успях да схвана?
— Не съм сигурна — отговори замислено Маги, — макар че мога да се опитам да отгатна.
Тя го погледна и добави:
— Ще се върна след няколко минути.
Когато тя се насочи към дамския будоар, Рафи сравни походката й с тази на госпожа Сорел и реши, че макар французойката да си заслужава човек да се загледа след нея, е чудно защо Маги не събира тълпи от поклонници, когато тръгне да върви но улицата.
Приятните му мисли бяха прекъснати от неприятния Оливър Нортууд.
— Моите поздравления, Кандовър, бързо действаш. Три дни в Париж и вече омота графинята. — Думите на Нортууд бяха весели, но грубоватото му лице издаваше задни мисли. — Не че е трудно да я омотаеш, особено ако не си кой да е.
Отправяйки най-ледената си усмивка към Нортууд, Рафи каза:
— Мислех, че не познаваш дамата.
— След като ми каза името й, направих някои проучвания. Никой не знае много за нея, освен че е вдовица, приемат я навсякъде и има разточителни прищевки. — Той намигна многозначително. — Много умее да кара другите да плащат за удоволствията й.
Рафи с удоволствие би забил юмрука си в търбуха на Нортууд. По вместо това, за свое неудоволствие, се чу да го пита:
— Какво друго научи за нея?
— Казват, че струва всяко пени от цената си, но ти сигурно знаеш по-добре, нали?
Рафи реши, че тази вулгарност го тревожи. В края на краищата Маги беше шпионка, а какъв по-добър начин да накараш мъжете да проговорят, ако не на възглавницата? Тя трябваше да се издържа, а британското правителство едва ли й плащаше достатъчно, за да поддържа тази къща или този гардероб. Постъпвайки така, както другите дами със свободно държание от високо потекло, които очакваха бижута в замяна на своята благосклонност, тя чудесно прикриваше истинските си цели.
Странно наистина, по-лесно му беше да мисли за Маги като за лека жена, отколкото да си представи, че е способна да предаде родината си.
Маги седеше пред една от тоалетките с огледало, когато една от жените в будоара каза на френски с английски акцент:
— Кандовър е прекрасен любовник, нали?
Маги се извърна учудена и се вгледа в младата жена, седнала пред съседната тоалетка. И каза с възможно най-ледения си тон:
— Моля?
— Съжалявам, беше ужасно нетактично, от моя страна — в гласа на девойката се долавяше угризение. — Но ви видях с Кандовър и от начина, по който се държахте с него, ми се стори…
Накрая тя махна неопределено с ръка. Лицето й бе почервеняло, сякаш едва сега разбираше колко оскърбителен е бил коментарът й.
Раздразнението на Маги се смени с веселост.
— По забележката ви съдя, че познавате от личен опит уменията на негова светлост.
Девойката наведе глава в знак на потвърждение. Сигурно беше поне на двадесет и пет години, не съвсем девойка, но безгрижният й вид я правеше да изглежда по-млада.
— Казвам се Синтия Нортууд. Рафи беше… много нежен с мене по-рано в брака ми, когато се нуждаех от нежност.
Заинтригувана, Маги запита:
— Значи сега бракът ви е станал по-добър и вече нямате нужда от нежност?
— Не — отвърна Синтия и погледът на кафявите й очи стана твърд, — сега бракът ми не означава нищо за мене и намирам нежност навсякъде.
Маги въздъхна вътрешно. Едно от проклятията и благословиите на живота й бе това, че хората се чувстваха подтикнати да й доверяват най-интимните си тайни. Дори напълно непознати като това прямо младо същество сякаш смятаха, че тя ще им даде добър съвет или най-малкото, ще ги изслуша съчувствено.
Талантът, да караш хората да говорят, беше предимство за шпионите, но дали тя наистина искаше да чуе нещо за любовната сръчност на дук Кандовър от бившата му любовница? Мъчейки се да предизвика по- нататъшните й откровения, тя каза:
