Падналите ангели

по-добре за разочарованието. — Тя се усмихна хитро. — Ако мислиш, че ще загубиш самообладание в мое присъствие, предлагам да се свържеш с хотелските камериерки. Без съмнение някоя от тях ще пожелае да облекчи разочарованието ти.

— Мога да се справя по-добре от камериерка — отсече той. — И не се тревожи за самообладанието ми. Налага ми се да се срещам с жена, която може да ме превърне в пощурял от страст дивак.

Като прецени, че е време да приключи с това, тя извади от вътрешния си джоб един лист и му го подаде.

— Ето имената и описанията на седем други мъже, които също могат да бъдат заподозрени. Прочети го и го унищожи, преди да излезеш утре сутринта. Не ти ги споменах, защото не исках да те обърквам с прекалено много информация, но трябва да имаш всичко предвид, ако се срещнеш с някого от тях.

Рафи хвърли един поглед на листа. Сорбон, Дитрих, Льомерсие, Драйфус, Тен, Сибур и Монкан. Той остави листа настрана, щеше да се занимае по-късно с него.

Маги каза:

— Утре вечер в британското посолство има прием в чест на пруската делегация. Фон Ференбах ще бъде там, затова трябва и ние да отидем. Адресът ми е булевард „Капюсин“ 17. Ще можеш ли да ме вземеш около осем часа?

— Ще дойда. Опитай се да бъдеш точна.

Неспособен повече да се въздържа да не зададе въпроса, който го тормозеше, Рафи добави:

— Впрочем какво мисли съпругът ти за твоите занимания?

— Кой?

— Граф Янош, разбира се.

Напрежението в стаята се стопи, когато в очите на Маги блесна едва сдържан смях.

— О, скъпият ми Андраш! — Тя сключи ръце пред гърдите си и носталгично премига с дългите си ресници. — Той беше несравним. Толкова красив в хусарската си униформа, с такива рамене!

— Жив ли е още този несравним граф?

— Уви, благородният му живот бе прекъснат в битката при Лайпциг. Или пък беше при Аустерлиц.

— Между тези две битки минаха девет години — изтъкна той. — Да не би през цялото това време да не си му отдавала дължимото или просто си решила, че не си подхождате?

Маги махна грациозно с ръка и вдигна палтото си, увивайки тъмните му дипли около раменете си.

— О, казват, че прекалено многото време, прекарано заедно, е пагубно за брака.

— Наистина ли така казват? — подметна той сухо и саркастично. — Защо имам чувството, че си толкова графиня, колкото съм и аз?

По пътя към прозореца Маги му се подсмихна дяволито през рамо.

— Аз поне имам възможността да стана графиня, което за тебе не би могло да се каже — подметна тя закачливо.

Докато тя отдръпваше завесите, Рафи отбеляза:

— Няма ли да е по-лесно да излезеш през вратата?

— По-лесно ще е — потвърди тя, — но трябва да си поддържам репутацията. Лека нощ, ваша светлост.

Тъмната й фигура изчезна зад завесите и в стаята нахлу свеж ветрец.

Рафи се приближи до прозореца и надникна навън. Тя беше изчезнала, но заловени за стената, наблизо растяха здрави диви лози. Не бяха особено голямо препятствие за пъргав човек.

Той поклати глава развеселен и пусна завесата. Тя беше хитра вещица, която искаше да го подлуди, но тази игра се играе от двама. Устните му се извиха в усмивка. Тя може и да си мисли, че е достатъчно силна, за да не позволи на страстта да я овладее, но той не беше особено сигурен в това.

Предстояха много интересни седмици.

Бяха вързали очите на англичанина за пътуването из парижките улици и той подозираше, че го въртят в кръг, за да го объркат. Стисна зъби, когато се сети за предстоящата среща. Човекът, който го бе повикал, бе известен единствено като Льо Серпан. Също като змията, чието име бе взел за свое прозвище, той будеше страх и благоговение у малцината, които знаеха за съществуването му. Англичанинът знаеше, че запознанството с Льо Серпан е опасно, но отплатата неизбежно бе свързана с рискове.

Раздрънканата карета изтрополи и спря. Колко време бяха обикаляли — петнадесет минути? Тридесет? Когато човек е в безпомощно състояние, трудно преценява времето.

Когато вратата на вонящата карета се отвори, вътре нахлу свежа струя въздух. Мълчаливият придружител хвана англичанина над лакътя, измъкна го от каретата и го поведе по тясна павирана ивица, без да обръща внимание на това, че заслепеният от превръзката на очите човек се спъна и една не падна.

Влязоха в някаква сграда, слязоха по закрито стълбище и тръгнаха по тесен кънтящ коридор. Вървяха много дълго, изкачиха се по още едни стълби и едва тогава водачът спря. Чу се звук от завъртане на дръжка и някой блъсна англичанина в някаква стая. Той посегна да свали превръзката от очите си, но спря, когато чу един пронизителен глас, явно преправен:

— Не те съветвам да го правиш, англичанино. Ако видиш лицето ми, ще трябва да те убия. Това ще е голяма загуба, защото мога да те използвам много по-уместно.

Англичанинът свали ръката си, съкрушен от това, че е с вързани очи и е сам. Невъзможно беше дори да отгатне от каква народност е опасният му работодател; като знаеше какъв политически коктейл представлява Париж, този кръвожаден човек можеше да бъде всякакъв.

Опитвайки се да говори с уверен тон, англичанинът каза:

— Не ми губете времето със заплахи, Льо Серпан. Сведенията, които ви давам, сигурно ви харесват, иначе нямаше да ми плащате за тях. И сигурно искате още, иначе нямаше да настоявате за пръв път да се срещнем лично.

Чу се гърлено изсмиване.

— Дреболиите, които ми донесе, свършиха работа, но не бяха кой знае какво в сравнение с това, което искам от тебе сега. В следващите няколко седмици искам пълни сведения за придвижванията на лорд Касълрий и на дук Уелингтън, плюс всекидневни доклади за това, какво прави делегацията.

— Не съм на длъжност, която ми позволява да знам всичко.

— Тогава намери някого, който да е, англичанино. Заплахата в кадифения глас беше несъмнена. Не за пръв път англичанинът си пожелаваше да не се беше забърквал в това. Но вече беше много късно да съжалява; Льо Серпан знаеше доста неща за него. В желанието си да се препоръча той каза:

— За да науча нещо повече, ще струва и нещо отгоре. Повечето хора от щаба не са склонни да говорят, а онези, които се съгласят, искат много.

— Разноските ще ти бъдат възстановени, стига да са оправдани. Няма да плащам за курви и комар.

Пот изби под превръзката, когато англичанинът си помисли дали Льо Серпан знае, че е взел от парите, предназначени за по-незначителните информатори. Не беше разумно да си присвоява част от тях за собствена употреба, но ако не беше платил тъкмо този комарджийски дълг, можеше да изгуби позицията си в делегацията. Той каза сухо:

— Няма нужда да се тревожите по този въпрос.

— Колко успокояващо — поде Льо Серпан с несъмнена ирония. — Изпращай докладите си по обичайния начин. Помни, искам всекидневна информация, защото положението става критично. Ще бъдеш осведомен, когато ми потрябва пак да те видя. Сега си върви.

Когато пазачът дойде и го изведе от стаята, англичанинът се замисли върху това, което се готвеше. Ако знаеше какво е замислил Льо Серпан, информацията щеше да бъде много ценна.

Опасността беше именно в това, че не знаеше на кого да я продаде, освен ако не разбереше коя е змията. Но къде е имало някога печалба без опасност?

5.