И без да обръща внимание на изсумтяването й, продължи:
— Освен това разследването може да стане много опасно, много повече, отколкото е била обичайната ти работа. Говорим за отчаяни мъже, притискани от липсата на достатъчно време. Съюзническите държавни глави до един искат да доведат преговорите докрай и да се върнат в кралствата си. Най-късно до края на септември трябва да се разотидат оттук, така че ако нещо има да става, ще е в следващите две-три седмици.
— Е, и? — запита тя.
— Ако някой те заподозре, животът ти може да бъде застрашен — каза той безцеремонно. — Кандовър може да не е професионален агент, но поне изглежда като човек, който би бил полезен в схватка. И понеже през повечето време няма да мога да бъда близо до тебе, ще съм по-сигурен, ако си с него.
— Кога реши, че не съм способна да се грижа за себе си? — изфуча тя.
— Маги — изрече меко Робин, — никой не е неуязвим, независимо колко е умен.
Думите му накараха кръвта да се отдръпне от лицето й. Робин не обичаше да й напомня за обстоятелствата, при които се бяха срещнали за пръв път, но искаше да бъде сигурен, че тя ще се държи предпазливо. От опит знаеше, че Маги е храбра до безразсъдство.
След миг тя му се усмихна примирено.
— Много добре, Робин. Ако приемем, че Кандовър може да бъде убеден да ни сътрудничи, двамата с него ще станем обект на клюки. Ще ни виждат навсякъде, ще изглеждаме така погълнати един от друг, че никой няма да заподозре, че в главите ни има и по-свестни мисли.
— Добре. — Той се изправи. — Време е да вървя. Трябва да се срещна с един човек, който никога не се показва денем.
Маги също стана.
— Понеже не разполагаме с много време, ще ида при Кандовър и ще му разкажа каква незавидна съдба го очаква. Но ако той се опъне, ще оставя на тебе да го убеждаваш.
Робин поклати глава.
— Мисля, че е най-добре той да не знае за връзката помежду ни. Известно ти е първото правило на шпионина.
— „Никога не казвай на някого нещо, което не е необходимо да знае“ — цитира тя. — Предполагам, че имаш право. Кандовър е аматьор в тези игри и колкото по-малко знае, толкова по-добре.
— Да се надяваме, че ще се изяви като талантлив аматьор.
И Робин си тръгна с една лека прощална целувка. Маги затвори вратата след него с чувство на досада. Виж го ти как се грижи за безопасността й, докато според нея неговата работа е двойно по-опасна.
Тя сви рамене и се качи в стаята си. Ако продължаваше да се нервира, нямаше да издържи дълго като шпионка. Много по-добре беше да вземе да се запита как ли ще й се отрази занапред дългият и редовен престой в компанията на Рафаел Уитбърн.
Местата, където се изнасяха представления, бяха най-сигурният барометър на общественото мнение в полуделия по забавленията Париж, затова Рафи реши да прекара вечерта в някой театър. Това беше преживяване, изпълнено с вълнения.
Всички театрални директори бяха получили заповед да приемат безплатно известен брой войници от съюзническите армии. Но за съжаление онова, което бе замислено като жест на добра воля, тази вечер се бе превърнало в кавга между французи и съюзнически войници на задните редове на партера. Макар че никой не беше сериозно ранен, се наложи представлението да бъде прекъснато почти за половин час. Друг зрител англичанин небрежно подхвърли, че подобни спречквания са нещо обичайно.
Когато се върна в апартамента си, Рафи бе изпаднал в мрачно настроение. Напук на страховете на Люсиен и Маги, той не вярваше, че разбитите европейски народи могат отново да се впуснат във война, но инцидентът в театъра го бе убедил. Имаше чувството, че буреносните облаци се сгъстяват, и рискът от евентуално сътресение беше доста осезаем.
Залутан в мислите си, Рафи влезе в спалнята. Канеше се да позвъни на камериера си, когато чу студен глас откъм тъмния ъгъл:
— Бих искал да поговоря с вас, ваша светлост, преди да се оттеглите.
Разпозна гласа без капчица съмнение — мед с мъничко чакъл — и разбра кой е посетителят още преди очите му да са привикнали към бледата светлина на свещта. Маги се бе отпуснала небрежно на стола, облечена от глава до пети в тъмни мъжки дрехи, скрила блестящата си коса под плетена шапка, а черното й палто се търкаляше на леглото.
Рафи се зачуди как, по дяволите, е влязла тук, но не пожела да й достави удоволствието да я запита.
— Ти да не си решила да ставаш Шекспирова героиня, Виола например?
Тя се изсмя.
— В действителност се виждам в образа на Розалинда.
Той свали палтото си и го пусна на дивана.
— Предполагам, че причината да си тук не е тази, за която би си помислил един мъж, ако намери жена в спалнята си.
Сбърка с тази забележка. Тя му хвърли остър като кама поглед и отговори:
— Предположението ти е правилно. Има някои неща, за които трябва да поговорим, а това ми се стори най-бързият и дискретен начин.
— Много добре. Би ли приела да пийнеш с мен един коняк? — Тя кимна утвърдително, той наля две чаши и седна на стола вдясно от посетителката си. — Какво си открила?
Тя въртеше разсеяно чашата с бренди.
— Моите източници сочат трима основни заподозрени и няколко второстепенни. Всички те са видни мъже, такива, каквито обикновено не попадат под подозрение. Всеки от тях има способност и мотиви да планира такъв род заговор.
— Възхитен съм от твоята експедитивност. — Той отпи от брендито. — Кои са твоите заподозрени?
— Без да ги подреждам по важност, един прусак, полковник Карл фон Ференбах, и двама французи, граф дьо Варен и генерал Мишел Русе.
— Какви мотиви биха могли да имат?
— Граф дьо Варен е ултрароялист, близък сподвижник на брата на крал Луи, граф д’Артоа. Сигурна съм, че знаеш, граф д’Артоа е фанатичен реакционер. Той и приятелите му емигранти искат да изтрият всякаква следа от революционен дух във Франция и да я върнат назад към стария режим. — Тя изрази раздразнението си с един галски жест. — Това наистина е невъзможно, все едно човек да иска да спре прилива, но те никога няма да го разберат. През последните двайсет години Варен обиколи цяла Европа по съмнителни роялистки дела. Някои от последните му проекти го правят достоен да влезе в нашия списък.
— Разбирам. — Високите й скули бяха невъзможно патетични под светлината на свещта, кичури златиста коса, изплъзнали се изпод шапката, огряваха лицето й, смекчавайки грубостта на облеклото й. Рафи с мъка си наложи да се съсредоточи върху това, което му говореше тя. — Ако този заговор идва от ултрароялистите, кой според тебе ще е мишената?
— Може да ти прозвучи налудничаво — каза тя нерешително, — но може би Варен иска да убие самия крал Луи, за да може граф д’Артоа да заеме трона.
Предположението накара Рафи да подсвирне. Това беше грозна мисъл, но като се вземеше предвид нестабилността на Франция в този момент, май всичко беше възможно.
— А другите французи?
— Русе е бонапартист. Роден е в семейството на хлебар и е станал един от най-видните френски генерали. Той е корав и смел, предан на Наполеон и на революцията. Сега е в щаба на Талейран и се занимава с въпроси, отнасящи се до френската армия.
— Кой ще е най-вероятният му прицел?
Тя вдигна рамене.
— От негова гледна точка почти всяка видна личност от съюзниците, защото това в края на краищата ще доведе до много по-неприемлив мир. Ако се случи нещо на някой от видните умерени дейци, радикалите
